Папа Франциск призова за нежност и топлота

| от |

Папа Франциск призова за нежност и топлота след изпълнената с насилие година. Милиони християни по света дадоха старта на коледните тържества.

Краткото послание на папата беше изпълнено с евангелски препратки. За първи път то беше излъчвано в 3D формат.

„Имаме ли куража да посрещнем с нежност трудностите и проблемите на тези, които са близо до нас“, попита папата в катедралата „Свети Петър“, изпълнена с 5000 вярващи. „Или предпочитаме безпристрастните решения, които може би са ефективни, но лишени от топлотата на Евангелието? Светът се нуждае от толкова много нежност днес“, добави той. Главата на Римокатолическата църква призова „арогантните, горделивите… и затворените към другите“ да посрещнат живота „с доброта и смиреност“.

Във Витлеем на Бъдни вечер трескава подготовка предшестваше тържествата за Рождество Христово. В полунощ бе отслужена служба в базиликата „Рождество Христово“, построена върху мястото, където се смята, че Света Богородица е родила Исус Христос. Латинският патриарх на Йерусалим Фуад Туал поведе процесия до църквата. В своето обръщение той призова за „мир в Йерусалим“, където сблъсъците между израелци и палестинци разтърсват града от месеци. Той призова още за „равенство и взаимно уважение“ сред всички религии. Латинският патриарх призова и за възстановяването на град Газа, който през лятото бе опустошен по време на 50-дневната война между ХАМАС и Израел, в която загинаха повече от 2200 души.

Извън църквата човек, облечен като Дядо Коледа, раздаваше лакомства до огромна коледна елха, украсена с червени, черни и сребърни топки – цветовете на палестинското знаме.

За много вярващи в региона, празненствата са изпълнени с тъга в края на една година на кръвопролития, белязана от засилване на преследванията срещу християни. „За много от вас музиката на коледните песни ще бъде съпроводена със сълзи и въздишки“, написа папа Франциск в дълго писмо до християните в Близкия Изток.

По телефона главата на Римокатолическата църква отправи послание към бежанците в иракския кюрдски автономен регион. „Скъпи братя, аз съм с вас, с вас съм в сърцето си. Децата и възрастните са в сърцето ми“, каза той на бежанците, цитиран от италианската агенция AGI. Той каза на бежанците в палатковия лагер Анкауа в покрайнините на град Арбил в Северен Ирак, че те, подобно на Исус, са принудени да бягат, защото за тях няма място. „Вие сте като Исус в тази нощ. Аз ви благославям и съм с вас“, каза той на иракчаните.

В лагера Анкауа живеят предимно християнски бежанци, принудени да бягат от екстремистите от групировката „Ислямска държава“ (ИД). В писмо до християните от Близкия Изток папата ги призова да останат в региона, където християнските общности живеят от 2000 години, и да помогнат на мюсюлманските си събратя да представят „една по-истинска картина на исляма“ като религия на мира.

В Багдад халдейският патриарх Луис Сако каза, че около 150 000 християни са разселени заради офанзивата на „Ислямска държава“. Разселените християни в Ирак „продължават да живеят в трагична ситуация и за тях ням бързо решение“, каза той за АФП.

В Сирия християните в град Хомс за първи път от 3 години празнуват Коледа в квартал Хамидия с коледно дърво, украсено в ярки цветове./АФП, БГНЕС

 
 

Студентите с високо самочувствие получават по-добри оценки

| от |

Студентите с високо самочувствие получават по-добри оценки, отколкото по-неуверените в способностите си техни връстници със същото ниво на знания, предаде ТАСС.

Изводите направиха в свое изследване проф. Анатолий Пересецки от Висшето училище по икономика в Москва, Русия и проф. Ян Магнус от Амстердамския свободен университет в Холандия.

„Студентите, които разчитат на по-висок успех в университета, действително го постигат. Откритията опровергават твърдението, че уверените в добрите резултати студенти се учат по-лошо. На фона на високите очаквания, те имат и по-големи амбиции, борбеност, постоянство и следователно – вероятност да успеят“, казаха от пресцентъра на руския университет.

В проучването бяха включени около 600 студенти от втори курс, които са се обучавали в периода 2011-2015 г. в Международния институт за икономика и финанси във Висшето училище по икономика.

 
 

Ако сте тръгнали към Рио, по-добре се откажете

| от |

Министерството на външните работи на Република България и посолството ни в Бразилия предупреждават сънародниците ни, които възнамеряват да пътуват до Рио де Жанейро, да се въздържат от посещение на града до нормализиране на обстановката.

Онези, които се намират в града, да се въздържат от визита на Леблон, Ипанема и Копакабана, както и на райони, в които в момента текат сблъсъци между организирани наркобанди и силите на реда, обявиха от МВнР.

В края на миналата седмица кризата със сигурността в града се изостри неимоверно. Ожесточени престрелки между организираните банди и полицията се водят в най-голямата фавела на Рио – Росиня. Тя е в непосредствена близост до най-посещаваните от туристи райони в южната част на града – Леблон, Ипанема и Копакабана. Междувременно войната между наркоклановете се разпространи и в другите осем големи фавели на града.

Въпреки че на 28 юли армията излезе на улиците на Рио, за да подпомогне полицията в борбата с организираната престъпност, силите на реда не са в състояние към момента да овладеят ситуацията.

Посолства и консулства в Бразилия започнаха да предупреждават своите граждани за ограничаване на пътуванията до Рио де Жанейро заради нарковойната.

Българските граждани в Рио де Жанейро, които имат нужда от помощ във връзка със ситуацията, могат да се свържат с посолството ни в Бразилия на телефон +55 61 32236193, както и на дежурния телефон в извънработно време +55 61 86023360, допълват от Външно.

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.