Падението на Бо Силай

| от |

Падението на висшия кадър на Китайската Комунистическа Партия и princeling (термин, използван за децата на бивши високопоставени членове на ККП от времето на Мао Дзъдун) е може би един от най-наблюдаваните от западните медии политически скандали в Китай. Завършвайки с доживотна присъда за Бо Силай и смъртна присъда с отсрочка за неговата съпруга, Гу Кайлай, историята на обещаващия политик звучи като сюжет на сапунена опера или холивудски блокбъстър. Ето как започва и протича всичко.

Bo Xilai - Neil Heywood

14 Ноември 2011: Британският бизнесмен, Нийл Хейууд, е намерен мъртъв в хотелската си стая в Чунцин. Властите обявяват смъртта му за нещастен случай вследствие на алкохолно натравяне и тялото му бива кремирано. Хейууд работи като бизнес консултант в Китай в продължение на повече от 10 години.

2 Февруари 2012: Популярният в Чунцин главен секретар на полицията, Уан Лиджюн, е премахнат от поста си. Понижението му е знак, че Уан се е скарал с партийния секретар на Чунцин, Бо Силай.

6 Февруари 2012: Уан Лиджюн бяга в американското консулство в Чунцин, но остава там само едно денонощие и го напуска по „собствено желание“ според американските власти. Кметът на Чунцин лично идва да говори с служителите в консулството.

8 Февруари 2012: Местните власти в Чунцин излизат с декларация, че Уан е преуморен и стресиран и е поискал „почивка поради медицински причини.“ Истината е, че Уан е арестуван и разследван.

Bo Xilai - CCP Member

5-14 Март 2012: Бо Силай присъства на годишния пленум на ККП. На специална пресконференция Бо съобщава, че обвиненията към него и семейството му относно случаят с Уан са „пълни глупости“ и всички нападки в западните медии са изфабрикувани. Слуховете обаче продължават и неговите шансове да бъде избран за член на постоянния комитет на Политбюрото на ЦК на ККП намаляват драстично.

14 Март 2012: Тогавашният премиер, Уън Дзябао, индиректно критикува Бо за начина, по който Бо се отнася към „инцидента“ с Уан Лиджюн.

15 Март 2012: Агенция Синхуа съобщава, че Бо Силай вече не е партиен секретар на Чунцин, заради случая с Уан. Бо изчезва от публичното полезрение.

Bo Xilai - Family

20 Март 2012: Аудио запис доказва, че Бо и Уан се скарват, защото полицейският шеф има намерение да разследва член на семейството на Бо. Слуховете са, че Гу Кайлай, жената на Бо, е замесена в смъртта на Нийл Хейууд.

26 Март 2012: Британското правителство отправя нота към китайските власти за повторно разследване на смъртта на Нийл Хейууд. От Даунинг Стрийт директно отричат британският бизнесмен да е бил шпионин.

10 Април 2012: Членството на Бо към ККП бива отнето, а жена му, Гу Кайлай, и секретарят на семейството, Джан Сяоджюн, биват арестувани за убийството на Нийл Хейууд.

Bo Xilai - Bo Guagua at Harvard

25 Април 2012: Синът на Бо Силай, Бо Гуагуа, пише отворено писмо от Харвард. Той твърди, че не води екстравагантен начин на живот в чужбина и че е приет в университета благодарение на стипендия. Бо Гуагуа отказва да коментира обвиненията за корупция срещу баща му.

26 Април 2012: Братът на Бо Силай, Бо Сиюн, напуска работата си като адвокат към голяма държавна китайска компания в Хонг Конг. В същото време New York Times публикува статия, в която се твърди, че Бо Силай е подслушвал незаконно висши служители в ККП. Дори тогавашният президент, Ху Дзинтао, е бил подслушван.

16 Май 2012: Група апаратчици близки до Уън Дзябао, пише отворено писмо към президента Ху Дзинтао, в което го молят да уволни близкия до Бо, Джоу Юнкан, който е шеф на Държавна Сигурност. Те твърдят, че Джоу иска да възроди Червеното Движение на Мао.

23 Май 2012: Името на Бо Силай е премахнато от списъка на делегатите от Чунцин.

17 Юни 2012: Властите в Камбоджа арестуват френския архитект, Патрик Девил, който е бил близък с Гу Кайлай, по молба на китайското правителство.

18 Юни 2012: Новият партиен секретар на Чунцин, Джан Дъдзян, съобщава пред конгреса на ККП в града, че скандалът с Бо Силай е „сериозно навредил“ на имиджа на Китайската Комунистическа Партия в чужбина.

17 Юли 2012: Патрик Девил доброволно лети към Пекин, където е търсен като свидетел от власите.

Bo Xilai - Gu Kailai Trial

26 Юли 2012: Агенция Синхуа съобщава, че официално ще бъдат повдигнати обвинения в предумишлено убийство на Гу Кайлай и секретаря ѝ.

3 Август 2012: Адвокатите на Гу Кайлай съобщават, че процесът срещу нея ще започне на 9 Август в град Хъфей.

9 Август 2012: Делото срещу Гу Кайлай и секретарят ѝ, Джан Сяоджюн, започва. И двамата се признават за виновни и не оспорват обвиненията.

20 Август 2012: Гу Кайлай е осъдена на смърт с право на отсрочка за убийството на Нийл Хейууд. Джан Сяоджюн е осъден на 7 години затвор.

Bo Xilai - Wang Lijun

5 Септември 2012: Официално са повдигнати обвинения в корупция, опит за измяна и злоупотреба с власт на Уан Лиджюн.

17-18 Септември 2012: Делото срещи Уан Лиджюн в Чунцин започва и свършва в рамките на 24 часа. Уан признава, че е помогнал на Гу Кайлай да прикрие убийството на Нийл Хейууд.

24 Септември 2012: Уан Лиджюн е осъден на 15 години затвор, по-лека присъда от очакваното, защото е сътрудничил с властите.

28 Септември 2012: Бо Силай е официално изгонен от ККП.

Bo Xilai - Guilty

26 Октомври 2012: Бо Силай е официално изгонен от парламента. Така той вече няма имунитет и могат да му бъдат повдигнати обвинения.

25 Юли 2013: Власите повдигат обвинение в корупция и злоупотреба с власт на Бо Силай.

Bo Xilai - Trial

18 Август 2013: Процесът срещу Бо е насрочен на 22 Август 2013 година в Дзинан, провинция Шандун.

Bo Xilai - Love Triangle Wang + Bo + Gu

22-26 Август 2013: Процесът срещу Бо Силай започва. Прокурорите показват снимки на екстравагантна вила в южна Франция, за която твърдят че е негова собственост, а Нийл Хейууд е бил администратор. Жената на Бо Силай, Гу Кайлай, свидетелства срещу него и твърди, че влиятелни бизнесмени са им правили подаръци като скъпи самолетни билети и скутър Segway. Бо дискредитира Гу Кайлай публично и твърди, че тя е луда.  Бо Силай разказва, че Уан Лидзюн е имал любовна афера с Гу и когато той разбира за нея Уан бяга в американското посолство. Бо Силай твърди, че Уан е изповядал любовта си в дълго писмо, което се крие от властите. Уан е посещавал домът на Бо всеки ден. Процесът е отворен за всички западни медии, а преписите от делото могат да се намерят безпроблемно, нещо нечувано за политически скандал от този калибър.

22 Септември 2013: Бо Силай е признат за виновен по всички обвинения и осъден на доживотен затвор от Междинния Народен Съд в Дзинан

23 Септември 2013: Бо Силай съобщава, че ще обжалва присъдата си.

9 Октомври 2013: Съдът разрешава разглеждането на обжалването на присъдата.

25 Октомври 2013: Делото се гледа при закрити врати. Присъдата е потвърдена. Съдът постановява, „Фактите изложени на първа инстанция са ясни, доказателствата са надеждни и достатъчни, а присъдата е целесъобразна. Съдът приема, както следва: отхвърля жалбата, потвърждава първоначалната присъда.“

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Наградите Еми 2017: Победителите

| от |

Снощи в Майкрософт тиътър в Лос Анжелис се проведе 69-тата церемония по връчването на наградите Еми – най-престижните отличия в областта на телевизията. Не е като да станахме свидетели на грандиозни изненади. Очаквахме „Историята на прислужницата“ да вземе наградата, въпреки силната конкуренция в лицето на „Короната“. Надявахме се на Раян Мърфи и „Вражда: Бети и Джоан“, но „Големите малки лъжи“ се оказаха по-големи от враждата между Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. Няма да ви бавим повече. Ето списъкът с победителите в големите категории:

Най-добър драматичен сериал: „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

handmaid's tale  историята на прислужницата

Най-добър комедиен сериал: „Вице“ (Veep)

160826-fallon-julia-louis-dreyfus-tease_lveyiq

Най-добър лимитиран сериал: „Големите малки лъжи“ (Big Little Lies)

big little lies големите малки лъжи

Най-добра актриса в комедиен сериал: Джулия Луиз Драйфус, „Вице“

Най-добър актьор в комедиен сериал сериал: Доналд Глоувър, „Атланта“

Най-добра актриса в драматичен сериал: Елизабет Мос, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в драматичен сериал: Стърлинг К. Браун, „Това сме ние“

Най-добра актриса в лимитиран сериал: Никол Кидман, „Големите малки лъжи“

Най-добър актьор в лимитиран сериал: Риз Ахмед, The Night Of

Най-добър актьор в поддържаща роля в драматичен сериал: Джон Литгоу, „Короната“

Най-добра актриса в поддържаща роля в драматичен сериал: Ан Доуд, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в поддържаща роля в комедиен сериал: Алек Болдуин, Saturday Night Live

Най-добра актриса в поддържаща роля в комедиен сериал: Кейт Маккинън, Saturday Night Live

Най-добър актьор в поддържаща роля в лимитиран сериал: Александър Скарсгард, „Големите малки лъжи“

Най-добра актриса в поддържаща роля в лимитиран сериал: Лора Дърн, „Големите малки лъжи“

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Кои са Вяра, Надежда, Любов и София?

| от |

Православната църква почита днес паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126-а година по времето на римския император Адриан (117-138 г.).
София била благочестива християнка с три дъщери, които кръстила на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Момичетата били родени в Рим, когато властите жестоко преследвали вярващите в Христа. Майката и дъщерите не криели своята вяра и я изповядвали открито. Когато научил за тях, император Адриан заповядал да му ги доведат. Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на девет години.

По пътя към двореца София и дъщерите й отправили гореща молба към Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и гибел. И наистина – когато те застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им. Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, но това не сломило вярата им в Христа.  Той предал телата на сестрите на майка им и тя ги погребала с почести на хълм извън града. София останала на гроба и след три дни на молитви, починала с вярата, че отива при дъщерите си.

Християнската църква почита София като мъченица, защото в сърцето си тя изживяла мъченията, които изтърпели трите й момичета. Вяра, Надежда и Любов са обявени за покровителки на децата, защото и те самите са пострадали в името на Христа като деца.  От 777 г. мощите на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция. На днешния празник имениците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Денят е обявен и за празник на столицата ни – София,- чието име на гръцки означава „премъдрост“.