Падането на Берлинската стена продължава да е най-добрата възможност за региона да излекува раните си

| от |

Тони Барбър, в. „Файненшъл таймс“

В новата си книга „Проблемът с историята“ („The Trouble with History“) смелият полски интелектуалец и дисидент от времето на комунизма Адам Михник пише: „В Будапеща през октомври 1956 г. бесеха служителите на комунистическия апарат на уличните лампи.

В Полша (през 1989 г.) не беше счупен нито един прозорец, а диктатурата бе отхвърлена с гласуване.“ Дори от дистанцията на 25-те години, изминали от падането на Берлинската стена – събитие, променило света – възхищение  буди именно цивилизованият начин, по който хората в Полша, Унгария, Източна Германия и Чехословакия свалиха (в различна степен с помощта на реформатори в апарата на властта) комунистическите режими, които ги потискаха от края на 40-те години на 20 век.

Мирната промяна, която доведе до възраждането на Полша и Унгария, обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г.и „нежния развод“, с който през 1993 г. Чехословакия се разделина чешка и словашка държава, беше предпоставка за успеха на всяка от тези страни. Там, където краят на комунизма беше съпроводен с насилие, както в бивша Югославия, напредъкът е по-неравномерен.

Събирателното понятие „Източна Европа“ нямаше особен смисъл през комунистическата епоха, имайки предвид предвид очевидните различия между тези страни по отношение на историята, икономиката, етническия състав, еднопартийната система и отношенията с Москва. Днес то е още по-безсмислено днес – освен дотолкова, доколкото всички отъждествяват сигурността и просперитета си с НАТО и ЕС, на които те са членове или партньори.

Както казва първият заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд Дейвид Липтън в доклада на МВФ „25 години преход“: „След години на изолация от западната  икономическа система и след извращенията и лишенията при комунистическата система повечето граждани просто искаха да живеят в нормална страна с нормална икономика, а като се има предвид тяхната история и география, тази визия намери израз в стремежа им към интеграция със Западна Европа.“

Не всичко в региона е „нормално“. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Полша, която в определено отношение е най-добре представящата се икономика, е малко над половината от този в Германия. Това е голямо подобрение в сравнение с 1989 г., когато той беше около една трета, но има още доста да се наваксва.

Унгария прилагаше умерена форма на „гулаш-комунизъм“, което се отрази добре на демократичната епоха след 1989 г. Сега правителството на министър-председателя Виктор Орбан е обвинявано в склонност към авторитаризъм дори от съюзници на Унгария, включително САЩ. В други страни правителствата в посткомунистическата епоха се борят с корупция, организирана престъпност и политическа намеса в съдебната система.В региона, особено в Полша и балтийските държави, се засилвабезпокойството от външната и военната политика на Русия – за разлика от 1989 г. Защото революциите през онази година никога нямаше да се осъществят без кръвопролития, ако реформаторски настроеният лидер на Кремъл Михаил Горбачов не се беше отказал да използва сила – поне извън съветските граници – за да запази европейската империя, завоювана през Втората световна война.

Важни бяха и два други фактора. Опозиционни водачи като чешкия мислител и драматург Вацлав Хавел и полския електротехник от корабостроителната промишленост и лидер на „Солидарност“ Лех Валенса бяха убедени привърженици на ненасилието – същото важеше за продемократичните активисти в Източна Германия, които научиха много от мирното движение в Западна Германия през 80-те години на 20 век.

Освен това насилственото преселение след 1945 г. на милиони етнически германци, напуснали Чехословакия и Полша, позволи демокрацията да дойде с усещане за възродена идентичност, приетаот еднородно население. За разлика от тях в бивша Югославия – и в по-малка степен в България с нейното турско малцинство – възникнаха етнически съперничества, които бяха манипулирани от заплашените комунистически елити, разиграващи националистическата карта.

Югославия се разпадна с продължила десетилетие кървава баня, напомняща за 40-те години на 20 век. В нея участваха сърби,  хървати, босненски мюсюлмани, македонци и косовски етнически албанци. Словения извади късмет, като избегна съдбата на Босна и Херцеговина, Хърватия и Косово до голяма степен заради това, че в нея имаше малко сърби.

И извън Югославия краят на комунизма не беше съвсем мирен. Стотици бяха убити през декември 1989 г. при революцията, с която беше свален Николае Чаушеску, несправедливо управлявал Румъния заедно със съпругата си Елена през половината от комунистическата епоха като някакъв страдащ от мания за величие византийски император. Смъртоносни сблъсъци имаше в Латвия и Литва през януари 1991 г., когато съветските сили нападнаха настояващите за независимост балтийски патриоти.

Историята на региона носи ужасните белези на насилието и чуждото господство. Но революциите от 1989 г. бяха и продължават да са най-добрата му възможност да излекува веднъж завинаги тези рани.

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!

 
 

Градинар отгледа най-тежкия морков

| от |

Американският градинар Крис Куоли отгледа морков, който тежи 10,16 кг, при дължина 60 см, съобщи в. „Дейли мейл“.

Предишният рекорд за най-тежък морков беше поставен през 2014 г. от британеца Питър Глейзбрук с екземпляр, тежащ 9 кг.

Крис Куоли, който работи във финансова компания, специализира в отглеждане на гигантски зеленчуци от 2 години. Той има в градината си също огромни дини, домати, тикви, цвекло. Куоли обяснява големината на продукцията си с почвата, специалните семена и торовете.

Времето в Минесота, където живее, това лято е било хладно и облачно – идеално за моркови. Зеленчукът с рекордно тегло е расъл девет месеца, първоначално на закрито.

Крис Куоли планира да държи огромния морков в хладилник до пролетта. Той иска да го засади с надеждата да получи семена.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.