Първи кадри + трейлър от „Хартиени градове“ на Джон Грийн

| от |

Само преди няколко дни ви разказахме повече за новия филм по роман на Джон Грийн. Днес пък се появиха първите кадри от лентата.

И макар Джон Грийн да е най-известен с романа си „Вината в нашите звезди“ и с филма към него, който излезе миналата година, той обясни, че вторият му филмиран роман няма общо с първия. За справка – първият разплака хиляди зрители по света с историята за тийнейджъри болни от рак и направи 300 млн. долара приходи в цял свят. Новият филм „Хартиени градове“ е много различен – той е любовна история.

„Хартиени градове“ е много различен от „Вината в нашите звезди“, каза Джон Грийн – Холивуд много обича франчайзовете и продълженията, но това не е такова. Това съвсем различна история, която е забавна, красива и сърдечна.“

Разбира се, връзка между двата филма съществува, макар и бегла. Едното е участието на Джон Грийн, който е много активен стане ли дума за адаптиране на негов роман. И второто е участието на Нат Уолф в главната роля. Във „Вината в нашите звезди“ Нат играеше ролята на Айзък.

За главната роля е избрана моделът Кара Делевин, тя ще изиграе Марго – приятелката и съседка на Нат Уолф, която в един момент изчезва. „Първият път, когато чух, че Кара е прослушвана за ролята на Марго си казах: „Не.“ Първата ми мисъл беше, че това е пълен абсурд. След това обаче видях самото прослушване. Тя разбира персонажа на Марго по начин, по който никоя друга актриса не го направи“.

Последно филмът трябваше да излезе през юни, но сега се очаква по кината в края на юли. 

Първият трейлър на филма вече е тук:

А първите кадри може да видите в галерията:

 
 

Как правилно да се манипулира поведението на другите

| от |

За да промени човек поведението си към по-добро, е необходимо да му се дава положителен пример, установиха британски и австралийски учени, цитирани от Нюзру.

Неодобрението поражда негативни реакции и може да накара хората да правят точно обратното на желаното.

Учените от университета на Ексeтър и на Куинсланд анализирали данните от три изследвания, в които са участвали 221 доброволци. На някои от тях са показвани постери, на които пишело, че 70 процента от връстниците им не одобряват пиенето на алкохол на екс, и други с текст, че 65 процента не правят така, когато излизат вечер. След това участниците са попълвали анкетни карти.

Твърдението, че другите не одобряват бързото обръщане на чашките е подтиквало доброволците да пият по този начин. Информацията, че другите не пият на екс, е снижила риска от подобно поведение, показаха резултатите.

 
 

Има връзка между лудостта и гениалността

| от |

Тясната връзка между лудостта и гения доказано съществува: и шизофренията, и биполярното афективно разстройство по-често се отключват при високо интелигентни хора с мощен творчески заряд.

Тази идея е изследване от редица учени, които самите са страдали от психично разстройство.

Кей Редфилд от медицинското училище Джон Хопкинс, която страда от БАР (биполярно афективно разстройство), казва, че тестовете за интелигентност, проведени на 16-годишни ученици от Швеция, сочат, че интелигентните деца са в по-висок риск от отключване на това заболяване.

Ван Гог и Джак Керуак са доказани гении с изразено себедеструктивно поведение. Носителят на Нобелова награда Джон Наш, когото познаваме от великолепата роля на Ръсел Кроу във филма „Красив ум“, също се е борил с шизофрения през целия си живот. Но никой не може да обори научните му достижения. Примерите са много.

Това, което не е ясно, е защо хората развиват тези заболявания.

Идеята за „лудия учен“ или „измъчения гений“ е нещо повече от романтична визия. Изследванията категорично сочат, че биполярното разстройство (посочено в старите учебници по психиатрия като „циклофрения“) и шизофренията корелират силно с интелигентността и творческата продуктивност, повдигайки въпроса: „Каква роля играе околната среда по пътя към психичната болест?“

Предвидени ли са тези психични „дефекти“ единствено за онези, на които се пада честта да бъдат гении и да променят човешкия живот? Къде е границата между дар и дефицит?
Предишни проучвания намекват за връзка между „лудостта“ и един конкретен ген, познат на учените като DARPP-32.

 
 

Григор Димитров спечели турнира в Синсинати

| от |

Най-добрият български тенисист Григор Димитров е тазгодишният господар в Синсинати, побеждавайки Ник Кирьос с 6-3 7-5 във финала на Мастърс турнира. Това е първа титла от категория АТР 1000 за българина и трета през сезона, след като вече триумфира в Бризбън и София.

И двамата започнаха мача солидно и доминираха в подаванията си, а сервисът на австралиеца работеше безотказно и нанасяше сериозни щети. Първи пред брейкбол се изправи българина, когато в петия гейм поведе 30-15, но направи две поредни двойни грешки. В следващото разиграване нашият игра хубав форхенд от движение по диагонала и опонентът му сбърка – дюс. После без да влиза в разиграване затвори частта.

 

 

При 30-30 в следващата част Ник заби форхенд в мрежата, а на брейкбола Григор прати ретур в краката и опонентът му отново сгреши с втория си удар в разиграването, за да предаде подаването си – 2-4.

Димитров поведе 30-15 в седмия гейм, но направи двойна грешка. В разиграването след това форхендът му закачи филето и падна в грешната половина – 30-40. Първата ни ракета обаче отрази опасността и затвърди.

Григор сервираше за сета при 5-3 и не отпусна точка.

В откриващия си сервис гейм за втория сет българинът направи едно от най-добрите отигравания в мача, след като взе първата точка, а в следващата извади няколко невъзможни топки със светкавичното си придвижване по основната линия, за да завърши с неочакван дроп шот – 30-0. Накрая затвори частта на нула – 1-1.

При 30-30 в седмия гейм Ник разходи съперника си няколко пъти и реши да завършва разиграването на мрежата, но апроучът му бе в аут – 30-40. Австралиецът спаси брейкбола с ас, а после и нова опасност без да влиза в разиграване преди накрая за поведе 4-3.

До заключителната част и двамата се представяха силно. Ник направи двойна грешка при 15-15 в единадесетия гейм, а после и нова при 30-30, с което осигури скрита шампионска точка за съперника. В следващото разиграване Кирьос влезе отпуснато и изкара форхенд – 5-6. При този резултат Димитров сервираше за титлата и си я заслужи.

 

TennisKafe.com