Откриха самотна планета без звезда

| от |

Международен екип астронавти откриха странна самотна планета, която се рее в пространството без да бъде в орбитата на звезда.

Тази газова екзопланета, наречена PSO J318.5-22, се намира само на 80 светлинни години от Земята /една светлинна година се равнява на 9 460 730 472 580,8 км/ и има маса 6 пъти по-голяма от тази на Юпитер, уточняват астрономите от екипа. Те публикуваха информацията за своето откритие в американското научно списание „Astrophysical Journal Letters“.

Планетата се е сформирала едва преди около 12 млн. години, което я прави много млада. „Досега не сме ставали свидетели на обект плаващ свободно в пространството и който има всички характеристики на младите планети в орбита около някоя звезда“, каза Майкъл Лю от Института по астрономия на Хавайския университет в Маноа, който е основен автор на откритието. „Често съм се питал дали такива самотни предмети могат да съществуват, и ето че сега знаем, че могат“, каза той.

Тази планета е с най-малката маса, измервана някога в свободно плаващ обект, но в същото време има уникални характеристики – масата, цвета и излъчваната енергия отговарят на планета в орбита, уточняват астрофизиците. През последните години се увеличи броя на новооткрити екзопланети – около 1000 са открити с индиректни методи – по сянката, която правят на своята звезда, минавайки пред нея.

Много малко от тези планети обаче могат да бъдат пряко наблюдавани, тъй като повечето са в орбитата на млади звезди на по-малко от 200 млн. години, които светят много ярко. Новооткритата екзопланета ще даде възможност да се наблюдава вътрешното функциониране на гигантска газова планета като Юпитер малко след нейното раждане, изтъква Нийл Дийкън от института „Макс Планк“, който е съавтор на изследването. Планетата е открита с помощта на телескопа Pan-STARRS 1, който е разположен на връх Халеакала в Мауи, Хавай

 
 

Гари Олдман се е оженил за пети път

| от |

Актьорът Гари Олдман се е оженил дискретно за пети път за писателката и изкуствоведка Жизел Шмит в Лос Анджелис преди няколко седмици, съобщи в. „Дейли мейл“.

Двамата са се сближили, след като Гари Олдман се е разделил с четвъртата си съпруга, певицата и актриса Алекс Идънбъро. Те се разведоха през 2015 г. след седемгодишен брак.

Гари Олдман премина заедно с Жизел Шмит по червения килим на кинофестивала в Торонто, където беше представен новият му филм „Най-мрачният час“, в който той е в ролята на Чърчил. Двамата вече са били съпруг и съпруга.

Гари Олдман е на 59 години. Първият му брак с актрисата Лесли Менвил продължава само две години до 1989 г. Втората му съпруга е Ума Търман. Третата е фотографката Доня Фиорентино. Актьорът има трима сина на възраст от 28 до 18 години от първата и третата си съпруга.

Сватбата е била в лосанджелиския дом на Дъг Урбански, мениджър на актьора.
Гари Олдман е казвал, че не се гордее с броя на браковете, но се надява да се учи от миналото.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Еротични книги в добро кино

| от |

Минаха цели 10 дни, откакто трейлърът на „Петдесет нюанса освободени“ излезе онлайн. Вълнението от предстоящата развръзка на историята между Крисчън и Анастейжа, уви, за зло или за добро, не занимава целокупното женско население така, както го направи преди няколко години. Може би, защото сексът в продаваната като „хард еротика“ книга е сведен под хигиенния минимум за сметка на други,  по-тривиални неща.

Еротика на кино обаче има и, надяваме се, ще има и за в бъдеще, при това доста по-добра от онова, което Крисчън Грей и неговите анални топчета могат да предложат на драгия зрител. Пък и на читателя.

Затова днес на вашето зажадняло за секси игри внимание предлагаме пет еротични книги, които са адаптирани в обезпокояващи и силно еротични филми. В галерията горе.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.