Откриха неизвестна песен на Пол Маккартни

| от |

Сайтът „Бъзфийд“ е открил неизвестна песен на сър Пол Маккартни – „Love My Baby“, съобщи сп. „Ролинг стоун“.

Тя вече е качена на официалния сайт на музиканта. Песента е била записана от Пол Маккартни съвместно с групата „Уингс“, основана от певеца след разпадането на „Бийтълс“ през 1971 година. Композицията е била предназначена за документалния филм „One Hand Clapping“. Лентата е била заснета през 1974
година, но излиза на екран едва през 2010 г. Във филма групата „Уингс“ изпълнява няколко свои песни, но „Love My Baby“ не намира място в окончателния вариант.

Сър Пол Маккартни е британски музикант, певец, композитор и продуцент, един от основателите на легендарната група „Бийтълс“. Носител е на шест награди „Грами“ и е кавалер на Ордена на Британската империя. През 2011 година е признат за един от най-добрите бас китаристи на всички времена в анкета,
организирана от сп. „Ролинг стоун“.

с БТА

 
 

Най-гледаните филми у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

Последните седмици бяха белязани от  няколко важни премиери за световната и българската киноиндустрия.  Излязоха Baby Driver,  „Дюнкерк“, „Валериан – и градът на хилядите планети“, а малко преди тях „Аз проклетникът 3″, драмата „Всичко, всичко“ и „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. 

Съвсем  очаквано, още с премиерите си, филми като  „Дюнкерк“ и Baby Driver предизвикаха фурор и застанах  начело на класациите по приходи. По всичко личи, че това  лято  ще имаме няколко  много  силни и запомнящи  се заглавия  в киносалоните.

Българската публика оцени  филмите на Люк Бесон(„Валериан и градът на хилядите планети“), Кристофър Нолан(„Дюнкерк“) и Едгар Райт(Baby Driver) и те влизат в  топ 10  на най-гледаните филми  у  нас за уикенда.

И понеже в икономиката киното се попада така наречената група на „бизнес на прототипа“ и основният му успех се измерва чрез  приходите през първите дни след излизането му,  ви предлагаме да видите, кои са най-гледаните филми в българските киносалони за изминалия  уикенд (в галерията горе).

 
 

Юбилеят на „Титаник“ ще бъде отбелязан с нов документален филм

| от chronicle.bg |

Изминаха 20 години, но еуфорията около шедьовъра на Джеймс Камерън, „Титаник“, все още не ни пуска.

По случай юбилея на култовия филм от 1997 г. National Geographic е започнал преговори с Джеймс Камерън за нов документален филм за лайнера, отплавал от пристанището в Саутхамптън на 10 април 1912 г.

Titanic: 20th Anniversary трябва да излезе през декември тази година. В него ще участват режисьора на филма и екип от експерти, които правят обзор на откритията около луксозния кораб през изминалите двайсет години, откакто филмът спечели 11 Оскара, отбеляза приходи от на 1 млрд. долара и превърна Кейт Уинслет и Леонардо Дикаприо в звезди.

„Докато пишех сценария за филма, исках всеки детайл да бъде максимално точен.“ казва Камерън за „Титаник“. „създавах истинска история и трябваше да отдам почит към всички загинали и тяхното наследство. Но успях ли да направя това. Сега, с помощта на National Geografic и последните открития на науката и технология, ще мога да преценя.“

 
 

Какво се крие зад повторенията в живота ни?

| от Цвета Топузлиева |

Фройд нарича повторенията на травматични ситуации от детството принуда към повторение. Без да осъзнаваме пресъздаваме подобни травмиращи ни ситуации отново и отново, изпитваме същата болка и разочарования – детето, израснало с родител алкохолик като възрастен е привлечено от партньор алкохолик; дете, подлагано на насилие бива привлечено от партньори насилници или самото то става насилник; дете, което е преживяло сексуален тормоз, става проститутка…

На пръв поглед това е озадачаващо. Защо се случва така? Защо подлагаме сами себе си на страдание, подновявайки болката отново и отново? Защо не подобрим живота си, избягвайки този модел на поведение?
Отговорът е – заради схемата, която сме формирали в детството си в следствие на същите тези травми. Схемата представлява генерализирана и абсолютизирана идея за себе си, за другите, за света или за бъдещето. Тези ранни вярвания ни дават усещане за предсказуемост и сигурност; те са удобни и познати. По странен начин те ни карат да се чувстваме като у дома си. Ето защо ние се придържаме към тях, дори когато сме раздирани от болка и разочарование.

Павел е много нещастен в брака си. Съпругата му отново му изневерява. Павел е отчаян, както всеки път, когато тя му изневерява.

Просто не мога да понеса да се разделим и да я загубя…затова правя всичко по силите си, за да си я върна обратно само за мен. Не зная защо, но чувствам, че ако се разделим, всичко ще се разпадне…не мога да обясня защо се примирявам с всички тези изневери. Дори, сякаш я обичам повече, когато ми изневерява и искам да си я върна. Вярвам, че ако бях по-добър тя щеше да ми бъде вярна и щеше да бъде само с мен. Тази несигурност ме убива…

Всеки следващ път Павел се надява, че това ще е последната изневяра на съпругата му, но остава разочарован и болката е все по-силна и разрушителна.

Не мога да повярвам, че тя отново постъпва така с мен. След последния път, бях сигурен, че няма да се случи отново. Та аз бях на ръба на самоубийството и тя много добре видя това! Не мога да повярвам, че отново е с друг мъж…

Бракът на Павел е като влакче на ужасите. Той няма контрол над ситуацията, която го подмята от надежда към отчаяние отново и отново.

Най-трудната част за мен е чакането. Стоя и чакам без да зная къде е и какво прави, въображението ми създава мъчителни, болезнени картини. Имало е случаи, в когато съм я чакал в продължение на дни. Просто стоях и я чаках да се върне у дома заслепен от гняв, последван от разтърсващи ридания, после отново гняв и отново ридания…

Случвало се да я удари, а след това винаги се моли за прошка. Павел иска да слезе от влакчето на ужасите. Твърди, че иска стабилност и мир. Но, воден от схемата си за изоставяне, колкото по-непредвидимо е поведението на съпругата му, толкова по-силно е привлечен към нея.
В детството си Павел е преживял същите чувства на несигурност и изоставяне. Баща му изоставя семейството, когато Павел е само на две години. Бил алкохолик, на който не можело да се разчита, непредвидим в поведението си. Тези дълбоко вкоренени чувства Павел пресъздава отново и отново в брака си с партньор, който поддържа най-силните му страхове.
Ето това е иронията на схемата…Павел, както и много от нас се влюбваме в хора, които засилват схемите ни и някак ни е трудно на намерим изход от този повтарящ се саморазрушителен сценарий.

Историята на Коста е още един пример за повторяемост на обстоятелства:

За Коста нуждите на другите хора винаги са по-важни за него, от неговите собствени нужди. Опитва се да угоди на жена си, отговаряйки с „да“ на всичките й въпроси и предложения. Опитва се да угоди на децата си, като никога нищо не им отказва. Опитва се да угоди на баща си, като се съгласява да работи в семейния бизнес, въпреки, че тази работа не му допада. Той винаги е безкористен – с всички, винаги.

Странно, но това не винаги се харесва от другите. Съпругата му се ядосва, че е твърде мекушав; децата, макар и винаги толерирани изпитват нужда от граници; баща му се дразни от липсата на твърд подход в работата и особено с персонала.

Дълбоко в себе си Коста също е ядосан на себе си, че не зачита собствените си потребности. Този модел на поведение той е усвоил в детството си. Коста има схема ориентираност към другите. Във възпитанието му баща му е тираничен, властен и контролиращ. Ако Коста не бил съгласен с баща си за нещо, бил наказан и игнориран. Майка му била изключително пасивна и депресирана през по-голямата част от детството му. В желанието си тя да се чувства добре, Коста прекарвал времето си, за да отговори на нейните нужди. Бил твърде зает с нуждите на родителите си, за да мисли за своите нужди…

Схема терапията, заедно с когнитивно-поведенческата терапия ни показват здравия тип отношения. Понякога това не е лесно за разбиране и приемане. Както например, може да се наложи Павел да направи избор, който ще бъде болезнен в момента и дори да тръгне срещу вътрешните си чувства, влизайки в най-големият си страх от самота. Но правейки точно това, Павел ще установи, че ще оцелее в този страх, и не само ще оцелее, а ще бъде по-спокоен, по-уверен и себеуважаващ се. Действайки въпреки страховете си, всъщност ги обезоръжаваме.

Историите на Павел и Коста показват колко важно е да погледнем отвъд ситуацията и да се свържем с чувствата си, които често са неосъзнати. Схема терапията изследва тези дълбоки чувства и формира нови, адаптивни умения и подходи, които за разлика от други видове терапии, дават трайни във времето резултати. Това се случва чрез структурирана поведенческа терапия, домашна работа и постоянна конфронтация с проблемни вярвания и неефективен стил на поведение, за подпомагане на постигнатото ниво.

Текстът на Цвета Топузлиева е от сайта www.psiholozi.com и е публикуван в Chronicle.bg с изричното съгласие на автора.

 
 

Мъжете, които доказват, че възрастта е само число

| от chronicle.bg |

Стареенето е необратим и неконтролируем процес и рано или късно засяга всички. Общоприетото схващане е, че то намалява качеството на живота. Вече не сме толкова жизнени, както когато сме на 20 и не изглеждаме толкова добре. Да не говорим за останалите неща. Негласна истина е, че особено при мъжете остаряването е голяма драма.

Какво обаче ще се случи, ако погледнем от друг ъгъл на стареенето и тръгнем напук на него (в границите на красивото, допустимото и стилното, разбира се)? Група мъже доказват, че това е възможно и дефектите на стареенето могат да станат ефекти, ако други фактори са налице. Оказва се, че ако поддържаме тялото си във форма, храним се здравословно и се грижим за здравето, годините ни правят още по-красиви.

Всички тези мъже са доказателство, че когато става дума за здраве и фитнес, няма никакво оправдание. Ако работиш усилено, възрастта се превръща просто в число.

Тези мъже идват от различни професии и краища на света. Обединяват ги няколко неща – те са над 50-годишни, модели са… и са убийствено секси. Вижте в галерията горе как едни „дядовци“ разбиват всички стереотипи за третата възраст на пух и прах.

И не, нещата не опират до пари. Всеки може.