Отделянето на Шотландия ще бъде трагедия за Великобритания

| от |

Някога децата в училище си представяха мястото си в света със сложните му мрежи и зависимости, като пишеха подробни пощенски адреси.

Британските младежи започваха със своята улица и град (Лондон или Манчестър, Единбург или Кардиф), последвани от Англия, Уелс, Шотландия или Северна Ирландия, след това идваше Великобритания (след което Европа, Светът, Вселената…). Те разбираха, че Великобритания и всичките й колективни изпитания и постижения – индустриалната революция, Империята, победата над нацистите, социалната държава, са толкова част от тяхното наследство, колкото и Шотландските Хайлендс или английският крикет. Те разбираха инстинктивно, че тези концентрични кръгове на идентичност са допълващи се, а не противопоставящи се.

Или поне така беше в миналото. След референдума за независимост на Шотландия на 18 септември един от тези слоеве, Великобритания, може да престане да съществува, най-малкото под формата, призната след Декрета за обединението отпреди три века. С наближаването на вота националистите в Шотландия настигнаха юнионистите от лагера на „Не“ в социологическите изследвания и дори излязоха напред. Все повече шотландци решават, че Великобритания, за чието изграждане и процъфтяване техните войници, държавници, философи и бизнесмени направиха толкова много, не насърчава шотландската им идентичност, а я задушава. Тази велика многонационална държава може да бъде погубена за един ден чрез референдум, на който ще участват само 7% от гражданите й. Този резултат, който някога беше немислим, ще бъде лош за Шотландия и трагичен за останалата част от Великобритания.

Щетите, които ще нанесе разделянето

Остатъкът от Великобритания ще бъде понижен във всички международни форуми, защо някой трябва да обръща внимание на страна, която е нежелана от собствения й народ? Тъй като Великобритания подкрепя като цяло свободната търговия и запазването на международния ред, това би било лошо за света. Статута й на ядрена сила ще бъде поставен под съмнение – ядрените подводници на страната са базирани в шотландски залив и не могат да бъдат преместени бързо. Освен това ще се увеличи вероятността Великобритания да напусне ЕС, тъй като шотландците гледат с по-добро око на Европа, отколкото англичаните (и е по-малко вероятно да гласуват за консерваторите, които обещават референдум за оставане в ЕС, ако спечелят парламентарните избори догодина). Перспективата за излизане на Великобритания от ЕС ще изплаши инвеститорите много повече от възможността за излизане на Шотландия от Великобритания.

Народът на Шотландия сам ще реши бъдещето на Великобритания и не е длъжен да се тревожи какво ще стане с държавата, която ще напусне. Но, може би не изненадващо, предвид издръжливостта и успеха на съюза, колкото и да е застрашен в момента, интересите на шотландците и тези на останалата част от Великобритания съвпадат.

В центъра на кампанията на националистите е твърдението, че Шотландия щеше да бъде по-просперираща и равноправна страна, ако се развиваше самостоятелно. Тя е богата на петрол и с присъща скромност, казват националистите, но обеднена от правителството в Уестминстър, също наложи строга политика. Те обвиняват няколко поредни британски правителство за почти всички беди, които сполетяха Шотландия – от упадъка на промишлеността до високите цени за изпращане на колети в Хайлендс. Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд е ярък в своите обвинения – лейбъристите и торите са си лика-прилика в пренебрежението си към Шотландия, казва той.

Но сравнителният икономически спад на Шотландия е резултат не от пренебрежението на юга, а от изместването на промишлеността и корабоплаването към Азия. Ако Уестминстър не е спрял всички вредни последици от глобализацията и технологиите, причината е, че това е невъзможно. Националистите знаят това, поради което тихомълком ще продължат много от политиките на Уестминстър. Те правят много малки приспособявания като отмяната на „данък спалня“, неотдавнашна мярка, предназначена да изгони хората от твърде големите социални домове. Да разкъсат страна заради толкова малки неприятности би било лудост.
Икономическата политика на националистите също има пропуски. Шотландия няма да бъде по-богата сама. Данъците, които ще потекат към нея от Северно море, едва ще компенсират допълнителните разходи за разточителната държава, която вече няма да бъде финансирана от Уестминстър (миналата година разходите на човек в Шотландия бяха по-високи с около 1300 паунда спрямо останалата част от Великобритания). Но приходите от петрол са непостоянни. Те донесоха на Шотландия 11,5 милиарда паунда през 2008-2009 г. и само 5,5 милиона паунда през 2012-2013 г. Ако една независима държава трябва да изглади тези вариации чрез създаването на петролен фонд, тя ще има по-малко пари за харчене. При всички случаи петролът постепенно се изчерпва. За да се запазят държавните разходи, след като те изчезнат, данъците ще трябва да се повишат. А кризата може да дойде много по-скоро. Чуждестранните инвеститори и големият бизнес, които обслужват главно английски клиенти, може да се преместят на юг.

Уестминстър изключи възможността за валутен съюз и правилно предвид факта, че националистите предлагат разточително харчене, увеличаващо фискалния дефицит, а активите на шотландските банки са с 12 пъти по-големи от БВП на страната. Той може да омекне, но само ако Шотландия се съгласи на толкова строг контрол, че независимостта да загуби значението си. Националистите казват, че различията по валутата и подобни неща могат да бъдат разрешени приятелски, че няма да е в интерес на Великобритания да възприеме враждебно отношение към новия си северен съсед, най-вече защото (намекват те мрачно) Шотландия може да откаже да поеме своя дял от националния дълг. Те са твърде оптимистични. Ако Шотландия си отиде, останалата част от Великобритания ще бъде бясна както на шотландците, така и на своите собствени лидери, които ще бъдат принудени да сключат тежка сделка.

Салмънд е в по-силна позиция, когато твърди, че ако Шотландия не напусне Великобритания, може да бъде извадена от ЕС против волята й. Това впрочем е опасно, но ако стане независима, Шотландия ще размени възможността за излизане от ЕС със сигурно бъдеще като малка, уязвима страна. Най-добрата й възможност да остане влиятелна е да обуздае и да се бори с евроскептиците.

Много за губене

В крайна сметка референдумът ще се реши не от сметките за данъците и приходите от петрол, а от идентичността и властта. Идеята, че шотландците могат да моделират собствената си съдба както на референдума, така и след това е вълнуваща. Но Шотландия вече контролира много от собствените си дела (въпреки че Шотландската национална партия на Салмънд, която оглавява правителството и е двигател на кампанията за „да“ на референдума, не е направила много с правомощията си до момента). Освен това, както политиците от всички течения в Уестминстър прибързано дадоха да се разбере, ако Шотландия гласува с „не“, правителството скоро ще получи толкова много влияние, че практическата разлика между оставането в съюза и напускането му ще намалее. Това ще доведе и до вземане на власт от Уестминстър и разпределянето й в други краища на Великобритания, което трябваше да се случи много отдавна.

Така че, ако останат, шотландците не просто ще спасят съюза, а ще го затвърдят, както го правеха 300 години. Защото Великобритания с всичките й триумфи и особености принадлежи на шотландците точно толкова, колкото и на англичаните, въпреки че много от тях изглеждат готови да се отрекат от това славно, трудно спечелено наследство и да опростят идентичността си, премахвайки един от тези концентрични кръгове. Това противоречи както на духа на този променлив век, в който много хора имат различна идентичност, била тя свързана с мястото, етническата принадлежност или религията, така и на фактите от предишните три века. Въпреки всичкото си напрежение и противопоставяне, а понякога именно заради тях, историята на съюза показва, че шотландците, уелсците, англичаните и северноирландците са по-силни, по-толерантни и с по-богато въображение, когато са заедно, отколкото ако бъдат разделени. /Economist, БГНЕС

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

Kои са най-опасните за мъжете пози в секса

| от |

Разгорещяването в леглото носи не само удоволствие, но е свързано и с рискове – ново проучване разкрива кои са най-опасните за мъжете сексуални пози, пише в. „Дейли стар“.

За целите на изследването, публикувано в сп. „International Journal of Impotence Research“, авторите му са оценили нивата на риск, свързани с различни пози в секса. Специалистите са изследвали 90 мъже на средна възраст 39 години, получили „фрактура на пениса“ по време на полов акт. Оказало се, че най-висок риск – в 41 процента от случаите, крие т.нар. „кучешка“ поза. Следва традиционната „мисионерска“ поза, отговорна за 25 процента от травмите на мъжкия полов орган. На трето място е позата „ездачка“.

Експертите отбелязват, че термините „счупен пенис“ и „фрактура на пениса“ са до известна степен подвеждащи, тъй като в мъжкия атрибут няма кост и реално органът не може да се счупи. Въпросните термини по-скоро касаят неприятно и силно болезнено огъване на пениса. То се случва само при ерекция и се състои в разкъсването на специфични тъкани. Първият признак за „счупен пенис“ е характерно „изпукване“, придружено от силна болка. Впоследствие атрибутът се подува.

Не всички подобни травми изискват хирургична намеса. Понякога са достатъчни налагането на пениса с лед и почивка. При всички случаи обаче пострадалият мъж трябва да се консултира с лекар, тъй като ако травмата не се лекува правилно, съществува риск от увреждане в дългосрочен аспект.

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.