От Санкт Петербург до Москва и обратно

| от |

Когато Кремъл обяви по-рано този месец забрана върху вноса на храни от САЩ и ЕС, руските социални мрежи експлодираха от вицове за празните рафтове на магазините в Съветския съюз. Но рафтовете няма да останат празни; те просто ще бъдат напълнени с най-насъщните и до болка познати артикули – следствие от една правителствена политика, която тегли страната обратно в миналото и отразява вътрешните напрежения в нея.

Западните санкции и руските контрасанкции показаха взаимозависимостите между президента Владимир Путин, неговите придворни олигарси и неговите поддръжници сред по-широките слоеве от населението. Той ще използва контрола си върху богатството на олигарсите, за да облекчи трудностите, които санкциите ще причинят на неговите поддръжници, а в същото време неговите критици и онези руснаци, които не са част от неговата опора, вероятно ги очакват тежки времена.

Ако икономическата война се затегне, властовите структури настраната постепенно ще наложат безкомпромисен социален ред и ще се върнат към системата на преразпределяне отгоре надолу, характерна както за Съветска Русия, така и за старата Русия отпреди управлението на Петър Велики. В продължение на векове Московският царски двор е властвал чрез метода на покровителството. Великият княз, или след това царят, редовно давал на своите боляри подаяния от храна и дрехи. Неговите министри също имали привилегията да получават храна и услуги за сметка на народа, а също имали право да задържат част от царските данъци и такси, които самите те били овластени да събират.

По време на Санктпетербургския период на монархията (т.е. от управлението на Петър Велики, основал северната столица през 1703 г., до Николай Втори, абдикирал през 1917 г.), Русия постепенно се отърси от тези архаични практики, развивайки модерна държава, частна собственост, независими съдилища и дори народно представителство.

Болшевиките, които през 1918 г. решиха да преместят столицата обратно в Москва, заедно с това направиха и крачка назад към Московията, съществувала като държавна структура през 16 и 17-и век. Повечето от модерните руски институции, включително пазарите и частната собственост, бяха премахнати, а съветските лидери се оказаха в положение, при което трябваше да хранят и да управляват точно както при царете. По стриктно регламентиран йерархически начин босовете на комунистическата партия, известни актьори, видни художници, учени и инженери, получаваха своите хранителни продукти от специални разпределителни центрове. Най-висшите държавни длъжностни лица живееха в дворци, докато обикновените хора трябваше да чакат с години за маломерни апартаменти в изградени по индустриален калъп жилищни блокове.

Преобладаващата част от тази съветска система за преразпределение рухна в началото на 1990-те години. Никой вече не се нуждаеше от купони за храна или за домакински уреди – за това започнаха да се грижат пазарите. Но някои ресурси са винаги оскъдни – особено политическата власт и достъпът до печалбите от износа на петрол и газ. Кремъл отново затегна контрола си върху тези важни сектори, както и върху някои други, включително медиите, науката и изкуствата.

Всеки кремълски придворен сега действа в рамките на неписан лиценз, който позволява на притежателя му да живее от активите, които са му предоставени да контролира, при условие за лоялност към режима и за „отчисления“ за правителствените проекти, които е длъжен да прави при поискване. Никой фактически не може да притежава голяма компания, особено такава, която се занимава с нефт или газ. Всеки „собственик“ не е нищо повече от поименен притежател на такъв лиценз, който може да изтече във всеки един момент.

Но тези практики не покриват целия икономически пейзаж – а само най-доходоносните му сектори. Ето защо е възможна и независимост от Кремъл. Главното постижение на постсъветския период е появата на професионални групи и индивиди, които нямат нужда да се нареждат пред хранилката на Кремъл. Те се учат как да строят, да произвеждат, да продават, за пишат и да вършат други неща, които им позволяват да съществуват самостоятелно. В днешна Русия вече е прието да притежаваш резултатите от своя труд. За г-н Путин обаче такива независими хора са модерната версия на познатата руска културна икона – „излишния човек“. Точно тези „излишни хора“ обаче са най-голямата надежда за Русия.

Те са аморфна, трудна за дефиниране категория, при това често са несъгласни един с друг. Те нямат кой да ги защитава и затова вътрешно подкрепят държава, в която правилата се спазват, която защитава гражданските права и правото на собственост.

Западните санкции успяха да отблъснат инвеститорите и да докарат икономиката до застой. Забраната за внос на храни вече започва да вдига цените. Данъчните увеличения, предложени от Кремъл за балансиране на бюджета, ще тласнат икономическата дейност към сенчестия сектор. Всички приказки на Кремъл за създаване на възможности за местните селскостопански производители и за хранителната индустрия са празна риторика. Никой няма да се впусне в дългосрочни проекти при такава дълбока несигурност.

Лакеите на Кремъл, които са главният прицел на западните санкции, са най-слабо уязвими от външни шокове именно заради близостта си до благата на Москва. Най-уязвими са тези, които никога не са били поканени на кремълската софра.

Изправен пред западните санкции, затруднен от падането на курса на рублата спрямо долара и еврото, за Путин единственият ответен ход е да посегне на онази част от обществото, която той смята за най-малоценна: модерните градски жители, „излишните“ хора. Ще има по-малко свобода, по-малко търговия, по-малко независимост и повече регулации, повече преразпределение и повече иждивенчество за сметка на държавните институции.

Никой не знае колко дълго ще траят санкциите, но дори ако олигарсите убедят Путин да прекрати разрушителната си политика, модерната част от населението ще понесе тежък удар. Ако тя не успее да превъзмогне наложените й отгоре трудности, страната ще
затъне още по-дълбоко в блатото на икономическата и политическата архаичност. Но Русия има и дълга история на запазване на култура на интелектуална свобода дори при репресивни режими. Това е в
гените й.

*Максим Трудолюбов е редактор в отдел „Коментари“ на руския бизнес всекидневник „Ведомости“.

БТА

 

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Властите иззеха от контрабандисти картина на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, БТА |

Портретът „Мис Рийвс“ от 1954 година, по всяка вероятно дело на Салвадор Дали, попадна в ръцете на ливанските специални служби, борещи се с контрабандната търговия на произведения на изкуството.

Предполагаемият шедьовър е бил откраднат от частна колекция в една от съседните на Ливан държави и може да струва милиони долари.

Двамата контрабандисти, ливанец и сириец, са били задържани в планинския район Дохат-Арамун в околностите на Бейрут.

Международни експерти трябва да установят в близките дни автентичността на творбата. На нея е изобразена жена с червена роза в ръката на фона на пустинен каталунски пейзаж. Мисис Рийвс е осветена от слънчевите лъчи, които падат от плътни облаци.

 
 

Как се купува кола „на сляпо“ или историята на един достоен хондаджия

| от chronicle.bg |

Истинските фенове знаят точно какво искат. И точно затова са истински. Ето една интересна история от първите дни на автомобилният салон София 2017.

Запален млад клиент трябва 6 месеца да чака, за да може да види и докосне колата, която е предплатил. Интересното в случая е, че когато той е капарирал избраницата си, дори не е знаел колко всъщност струва тя.

През месец май тази година младежът влиза в шоурум и иска да купи най-бързата кола с предно предаване, поставила рекорд на пистата Нюрбургринг – новата версия на Honda Civic Type R. Търговците му отговарят, че имат на разположение предишния вариант на бегачката, но за новата няма как да сключат договор, защото все още дори в Европа цената не е обявена – колата ще бъде представена на изложението във Франкфурт, след това ще бъде предоставена на дилърите и чак от есента ще влезе в продажба. А конкретно за нашата страна, това може да се случи чак след като моделът бъде представен на пресконференция в рамките на Автосалон София 2017, което означава от 14 октомври нататък. Младият човек обаче знае точно какво иска и настоява да остави капаро, за да получи още първия екземпляр. След кратка сметка, базирана на цената на предишната модификация, той оставя приблизително 90% от стойността на колата, като цялото плащане да бъде изравнено, когато неговият Type R дойде в България.

Така историята на тази „сделка на сляпо“ завършва с хепиенд в първия ден на софийското автомобилно изложение. Тогава, минути след официалното представяне на колата в Интер Експо Център, той е повикан в шоурума на фирмата в Пловдив, за да види своята красавица. Следва бърза регистрация в КАТ и се очаква до дни младият клиент и Civic Type R най-накрая да се съберат. До момента сключените договори за този супер модел в България са почти 10.

Honda Civic Type-R-1

Еуфорията по най-бързата Honda води до странни търговски практики и на други места по света. Бройките са ограничени, дори и за САЩ, така че дилърствата там са получили само по една кола, независимо колко са поръчали. В едно от тях търговецът е решил, че иска да задържи колата възможно най-дълго, за да могат клиентите да я виждат. Затова е сложил цена, с 30% по висока от реалната и е вярвал, че никой няма да иска да я плати. Е, сгрешил е. Автомобилът е купен на втория ден, въпреки че клиентът е бил ясно уведомен, че плаща свръх цена.

Идеята, макар и без да е постигнала търсения резултат, е била възприета от много представителства на марката в САЩ. Като следствие на този случай, обявените цени на Type R в Щатите си остават с приблизително 30% по-високи. Въпреки това автомобилите не достигат.

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.