От игла, но не до конец

| от |

Иглотерапията първо провокира, а после променя и разширява кръгозора и отношението на човека не само към оздравителния процес, но и към целия живот. Ако искате да влезете на дълбочината на… иглите, прочетете интервюто на Мирослава Иванова с д-р Дончо ЛИСИЙСКИОт игла, но не до конец“ за новия брой на списание „Бела“ на пазара от утре, 6 март. Специално за читателите на Chronicle.bg ви представяме част от него ден преди списанието да излезе на пазара. Част от съдържанието на списанието можете да откриете и на неговата Интернет страница. Списание Бела можете да намерите и във Facebook – списание БЕЛА.

za igloterapiata

„Къде са иглите?“, питам аз, нахлувайки в кабинета му, подобно на милиционер от времето на социализма, който е дошъл на обиск. Иглите за акупунктура не са ежедневни предмети, които просто се използват в друг контекст. Нямат дупка в единия край и е невъзможно да си зашиеш чорапите с тях. Сама намирам с поглед, каквото търся. Няколко големи кутии, едната е отворена и наполовина пълна със запечатани малки прозрачни пакетчета с фини стоманени игли. „Много са остри“, казвам аз. „А представяш ли си да бяха тъпи?“ – усмихва се той.

Дали защото ме болеше кръстът, но по този агресивен и тъп начин от моя страна и спокоен и остроумен от негова започна срещата ми с д-р Дончо ЛИСИЙСКИ. Дошла съм при него на иглотерапевтичен сеанс, след който ще го интервюирам.

Акупунктурата е лечебн метод, идващ от древен Китай. Западното наименование на тази терапия е образувано от латинските думи acus – „игла” и pungere – „убождане”. Впрочем като споменах милиционери, с настъпването на комунизма в Китай много от практикуващите иглотерапия там емигрират (основно в Америка, Хонг Конг, Тайван), като по този начин запазват знанието за нея в чист вид, непроменен от материалистичната философия.

Д-р Лисийски е завършил висшия медицински институт в София, работил е в почти всички институции, свързани със здравеопазването – ХЕИ, управление „Здравна профилактика и държавен санитарен контрол“ на МЗ, включително и в Националната здравноосигурителна каса. След курса на обучение по акупунктура обаче той се потапя изцяло в иглотерапията и се стреми да я практикува в класическия й вид. Той престава да поставя диагнози или поне не такива, каквито очакваме да чуем. Ако сега използва определения от традиционната за страната ни медицина, то е само за да се опре на познатите за хората понятия. Д-р Лисийски говори образно. Според него болните места в тялото са такива, защото в тях са навлезли „студ и вятър” или „влага и горещина” и пр. Сеансът започва с разговор, в който той задава въпроси, от чиито отговори очевидно си изработва своеобразна картина за човека, който седи пред него. „Ако оприличим западната  медицина на административна карта на тялото, то китайската медицина прилича на географската му карта: тук има свлачище – показва тя, а там има река…Човекът е един и същ, но призмата, през която той бива разглеждан е различна.“ Тази образност, или по-скоро знание и говоренето за него, които са от съвсем друг порядък, според мен са една от причините акупунктурата да не е толкова широко разпространена. Достъпна е и пътят до нея няма нищо общо с трънливите клинични пътеки. Само че онова, което не ни е познато, не ни изглежда надеждно.

При поставянето на иглите почувствах убождането – по-болезнено на някои места и по-неусетно на други. За да разбере къде да постави иглите и за колко време, той използва традиционната китайска диагностика – изследва пулса, разглежда езика, докосва корема и точки по тялото. Около акупунктурата, като лечебна практика, съществуват много други пластове, които д-р Лисийски използва, защото през цялото време имах чувството, че прилага цяла група от техники. Все едно е човек-оркестър, вещ и опитен, и използващ различни невидими инструменти, които се допълват взаимно.

igloterapij 02

Докато лежах с малките фини остриета, забодени в плътта си, мислех, че това е първото ми интервю, в което събеседникът ми ще научи повече за мен, отколкото аз за него. Той дори ще „чуе“ онези откровения на тялото ми, които са тайна и за самата мен.

Има случаи и хора, на които иглотерапията не може да помогне. Също и звена, в които не може да замести западната медицина. Но диапазонът на възможностите й е огромен. Затова ви препоръчвам да опитате метода. Докосването до нещо ново или води до взаимодействие с него, или не води. Но оставите ли се на иглите да усилят връзката ви със самите вас, няма да се уплашите от тази среща. Иглотерапевтичният сеанс няма нищо, ама абсолютно нищо общо с посещението или престоя в болница (коренът на думата идва от „болен“ и „болест“, а не от „здрав“ и „здраве“ ).

Акупунктурата първо провокира, а после променя и разширява кръгозора и отношението на човека не само към оздравителния процес, но и към целия живот. Поне така се случи с мен. Някак си много фино ми подсказа, че вместо да живея само в града, мога да живея в света.

Нали ви казвам. Влязох агресивна, глупава и скърцаща от болки в кръста, а си тръгнах замислена, усмихната и мека като кадифе отвътре.

- Според „Уикипедия” акупунктурата не е научно оправдана форма на терапия и не съществуват доказателства за ефект от нея, по-различен от плацебо ефекта.

– Тези твърдения са опит да бъде преценено въздействието на акупунктурата през понятията на западната медицина. Ще дам пример. Според лекар, практикуващ западна медицина, пациентът с язва на стомаха има язва на стомаха. Практикуващият китайска медицина признава, че човекът има дискомфорт в стомаха, но той е възникнал от дисбаланс, който е различен за всекиго. Практикуващият китайска медицина не се стреми да премахне язвата, а да възстанови баланса. Западната медицина лекува болестта, а източната – човека. Китайската медицина взема предвид едновременно тялото (материята), емоциите и духовно-менталното състояние. Всичко има значение и показва кои органи трябва да бъдат подсилени, кои – успокоени, за да се върне балансът.

Когато науката преценява дали работи китайската медицина, тя прилага своите рамки върху нещо, което е извън тях. То е все едно да гледаш триизмерно кино, но без очилата за 3D. Ако се избере друг подход за доказване на ефекта от иглотерапията, тогава ще е различно. Подходът обаче е подбран грешно. Това до някъде е обусловено и от арогантността и високомерието на съвременните медицински изследователи, които смятат, че с развитието на технологиите виждат и знаят всичко и не е възможно да има и друга вярна гледна точка.

- Кой има интерес да не бъде признат ефектът от иглотерапията?

– Съществува от една страна подценяване, а от друга нежелание за разбиране на китайската медицина. Някои медици специализират в Китай, но ако никога не излязат от западнярската си гледна точка и не се опитат да усетят другия начин на мислене, до голяма степен престоят им там е загуба на време. Освен това цялата система на западното здравеопазване е и един много могъщ бизнес. А всяко едно съсловие, включително и лекарското, и фармацевтичното, пазят ревностно териториите си.

- Но не е ли вярно, че ако ти си добър иглотерапевт, то е и защото си завършил класическа или западна, както ти я наричаш, медицина?

– Разбира се. Познанията по анатомия, физиология, както и разбирането на западната медицина за заболяванията и лечението им са безценни. Това ми позволява да превеждам понятията от едната медицина на езика на другата. Също така трябва да познавам това, което правят колегите. А и не мога да отрека постиженията, които има модерната медицина, особено в сферата на спешната помощ.

Повечето хора идват с вече поставени диагнози. Някои от тях се страхуват, други пък се радват, защото вече знаят от какво ще се лекуват с определени лекарства. На мен диагнозата ми подсказва други неща. От моя гледна точка голяма част от заболяванията на опорно-двигателния апарат, дори някои автоимунни заболявания, са свързани с проникване на външна енергия в тялото, която защитната енергия не може да изтласка навън, примирява се и я складира някъде – в мускули, в сухожилия, в кости. Това са „складове” на външна енергия, които я задържат, и й пречат да проникне в органите. На тези места започват проблемите. Когато се сложи игла на такова място, на патогенната енергия й се позволява да излезе навън. Иглата също така съсредоточва защитната енергия на цялото тяло към мястото, където е поставена. За да дойдат „войничетата“ и да изтласкат това, което е външно.

Друга, не по-маловажна причина за болестите, особено на вътрешните органи, са силните емоции, задържани, потиснати и натъпкани в тялото.

- Можеш ли да кажеш още нещо за функцията на самата игла?

– От една страна, иглата е добра само в добри ръце. От друга, ако човек знае къде да я сложи, до каква дълбочина, дори никакъв майстор на иглите да не е, помага. Поставя се на различна дълбочина и под различен ъгъл в зависимост от желаното въздействие. Тонизиращо – по посока на потока на енергия, успокояващо (изчистващо) – в обратна на посоката на енергията. С вертикалното забождане и при подходяща манипулация с иглата, може да се постигнат и двата ефекта. Иглите директно стимулират и тонизират вътрешните органи, за да работят добре. Те действат и като малки антенки, през които тялото ни се зарежда от електро-магнитното поле на земята. Връщането на вътрешните органи към нормална функция стимулира производството на повече защитна енергия. Активираната от иглите защитна енергия отива там, където боли и избутва каквото е влязло. Има ли болка на дадено място, значи има блокаж на енергията.

igloterapij 03

- Говориш за различни енергии? 

– Акупунктурата е енергийна медицина. Иглите са материален обект, но с тяхна помощ се влияе върху енергиите, а по този начин се въздейства върху физическото тяло. Енергиите в тялото са най-общо три – наследствена, защитна и хранителна. Наследствената ни се дава от родителите в момента на сливането на половите клетки на родителите. Силата, която ги слива, призовава силите на небето и на земята, които също дават отпечатък на ембриона. Хранителната и защитната енергии зависят от това, с какво и как се храним. Те се разделят на хранителна и защитна от храносмилателната ни система  при преминаването от един орган в друг. Някои органи работят като разделители на енергиите. Защитната енергия се движи много бързо по различни меридиани (енергийните линии в тялото ни), но и по повърхността на кожата и извън нея. Част от аурата ни е защитна енергия, т.е. защитната енергия минава и по пътища, които не са анатомично обособени.

За да се работи акупунтура адекватно е необходимо практикуващият да се занимава редовно с чигун или „работа с енергията” (подобно на индийската йога). Не може да регулираш енергия в едно тяло, ако нямаш усещания за нея.

- Освен с иглотерапия, по какъв друг начин тези енергии могат да се засилват?

– Освен с подходящо хранене и съобразено физическо натоварване, също и със сън, медитация и молитва. Последните две отпадат за повечето хора. Остава само сънят. Но тъй като, когато са под голямо напрежение, много хора не могат да спят, това отново „дърпа” от основните резерви на организма.

- Защо се разболяваме?

– Според китайската медицина има външни, вътрешни и нито външни, нито вътрешни фактори за възникване на заболяване. Вътрешните са емоциите, външните са вируси, бактерии, радиация, пестициди, студ, горещина, вятър, сухота, влага, плесени. За съжаление западната медицина обръща внимание предимно на външните фактори и почти никакво на емоциите като причина за голяма част от болестите. Нито външни, нито вътрешни фактори са навиците на сън, на хранене, на работа, на физическа активност. Всички видове енергии се изтощават, ако се преуморяваш, независимо дали е със спорт, със секс или с работа. Основното правило да не се разболяваме е „умереност във всичко”.

- Има ли случаи, при които акупунктурата е противопоказна?

– При крайно изтощени хора, недоспалите, пияните или тези, които не са се хранили дълго време. При спешни състояния би могла да бъде съпътстваща терапия, ако разбира се лекуващите лекари допуснат и такава намеса. Може да се използва за по-бързо възстановяване след операции – намаляване на болката, по-бързо зарастване на разрезите и укрепване на силите на оперираните. По-бързо зарастване при счупвания и възстановяване на движението.

(…)

Пълния текст четете в новия брой на БЕЛА, на пазара от утре, 6 март. Ето какво още можете да намерите в него. 

COVER_MART_2014-1

На малцина им се получава да превърнат слабостите си в сила. Едно такова изключение е Анди УОРХОЛ – създателят на попарта и законодател на световната мода даже и днес, 27 години след смъртта си. Неговите опорни точки могат да станат и ваши, ако прочетете „Двете тайни на Анди Уорхол“ в новата БЕЛА.

Защо гейшите са толкова неустоими, според вас? Ще останете учудени, но точно заради кристалната чистота на мислите си и заради изострената си чувствителност. Още за силата на привличането можете да прочетете в статията „Честен чар“.

По навик обвиняваме хормоните за всички свои неприятности, но в действителност те ни дават шанс да се радваме на живота и да изглеждаме добре. За какво още да им благодарим, вижте в статията „Най-ценните хормони“.

Отношенията, които не се развиват така, както ви се иска, не е трудно да бъдат коригирани, особено ако сте „прясна“ двойка. Поне така твърди американската психоложка Паула Пиетромонако в статията „9 натрапчиви любовни грешки“.

Толкова години феминизъм би трябвало да стигат, за да може днес всяка жена да живее и обича така, както иска. Но май воюващите два пола са се отдалечили още повече. Две основни гледни точки по темата – в статията „Как обичат днес жените“.

Специалистите смятат, че порнофилмите пораждат у нас нереалистични очаквания. Но дали ако наум „поправим“ размера на пениса и количеството партньори за единица време, порното е безвредно?! На този и на други въпроси, потърсете отговори в статията „Порното – къде е капанът“.

Никога ли не сте се замисляли защо мъжете, за да подчертаят искрената си заинтересованост от някоя жена, я канят на вечеря, т.е. искат да споделят храната си с нея? Повод за размисъл може да ви даде статията „Трапезата като обмен на енергии“.

В новата БЕЛА можете да прочетете още:

– Светът е голям и празници дебнат отвсякъде

– Метал, пастел и коприна

– Да изглеждаш скъпа

– Двоен стандарт към захарта

– Луната и красотата

– Маскиране на сенките под очите

– От кои храни се образува целулит

– Прическата говори за характера

– Спортът за един мирен (вътрешен) свят

– Защо е важна закуската

– Не търпя чуждо мнение  – от Райна АНГЕЛОВА, психолог.

– Парите – зло или средство за комуникация

– Бюро „Изгубени клиенти“

– 10 неща, с които дразним мъжете

– Защо децата мързелуват

– Фън шуй правила за новодомци

– Ябълково меню

– Торта „Пролетни вълнения“

– Меден месец и медено меню за него

– Още ползи от съдомиялната машина

–  Какво очаква всички зодии през месец МАРТ – астропрогнози на Михайлина КЛЕВА-МИШЕЛ

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Ако сте тръгнали към Рио, по-добре се откажете

| от |

Министерството на външните работи на Република България и посолството ни в Бразилия предупреждават сънародниците ни, които възнамеряват да пътуват до Рио де Жанейро, да се въздържат от посещение на града до нормализиране на обстановката.

Онези, които се намират в града, да се въздържат от визита на Леблон, Ипанема и Копакабана, както и на райони, в които в момента текат сблъсъци между организирани наркобанди и силите на реда, обявиха от МВнР.

В края на миналата седмица кризата със сигурността в града се изостри неимоверно. Ожесточени престрелки между организираните банди и полицията се водят в най-голямата фавела на Рио – Росиня. Тя е в непосредствена близост до най-посещаваните от туристи райони в южната част на града – Леблон, Ипанема и Копакабана. Междувременно войната между наркоклановете се разпространи и в другите осем големи фавели на града.

Въпреки че на 28 юли армията излезе на улиците на Рио, за да подпомогне полицията в борбата с организираната престъпност, силите на реда не са в състояние към момента да овладеят ситуацията.

Посолства и консулства в Бразилия започнаха да предупреждават своите граждани за ограничаване на пътуванията до Рио де Жанейро заради нарковойната.

Българските граждани в Рио де Жанейро, които имат нужда от помощ във връзка със ситуацията, могат да се свържат с посолството ни в Бразилия на телефон +55 61 32236193, както и на дежурния телефон в извънработно време +55 61 86023360, допълват от Външно.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.