От 19 август човечеството вече живее на кредит

| от |

19 август ще остане в историята на човечеството като „Денят на екологичния дълг“. Това означава, че на този ден човечеството е изразходвало целия обем на възобновяемите ресурси, които нашата планета Земя е способна да възпроизведе за година, а останалите четири месеца от годината, всички ние – жителите на Земята – ще „живеем на кредит“. Тоест ще сме длъжни на тези, които ще живеят на планетата след нас.

През 2025 г. населението на света, както се очаква, ще достигне 8 милиарда. Каква ще оставим планетата на нашите далечни потомци, ако още сега, по изчисления на организацията „Глобална мрежа на екологичната следа“, на човечеството е нужно такова количество ресурси, които би могла да предостави Земя и половина, а към средата на века, ще му бъдат нужни три Земи. За сегашната ситуация с биологичните ресурси на планетата, за това, може ли да се компенсира взетия днес дълг от бъдещите поколения и какво трябва да направи за това световната общност, говори Кристоф Ротюрие, научен директор на френската секция на Световния фонд за дивата природа:

- Ние използвахме повече, отколкото планетата може да ни предложи за година. Това са едновременно гори, вода, риба, годни за селско стопанство земи. И за да използваме всички тези биологични ресурси, днес ние се нуждаем вече не от една планета, а най-малкото от планета и половина. Днес ние искаме да се обърнем към властите, за да ги предупредим за прекомерното разточителство на биологични ресурси на планетата, тъй като това не може да продължи дълго. Ясно е, че не можем да имаме втора планета, и затова трябва да се грижим за това, което имаме на нашата планета. Сегашният характер на използването на нейните възобновяеми биоресурси не може да продължи вечно. Още днес ние трябва да мислим за това, че фактически вземаме заем от нашите деца и внуци, които ще трябва да платят по-висока цена за това да осигурят своите потребности.

КОРЕСПОНДЕНТ: Какво трябва да направим, за да се избегне подобна участ за бъдещите поколения. Има ли такава възможност?

Кристоф Ротюрие: Разбира се, има, и Световният фонд за дивата природа отдавна предлага своите рецепти за спасяване на ситуацията. Но по тези рецепти трябва да живеят всички: всяка страна, всеки гражданин. Трябва да се пазят горите. Обезлесяването води до обедняване на фауната, до създаване на пустини, реките и езерата стават плитки. За да може в тези условия да продължим да употребяваме биоресурсите в количествата, в които сме свикнали, са нужни огромни средства и технически решения, най-вече за намаляване на емисиите на парникови газове, което ще намалее темповете на глобалното затопляне. Трябва да спрем хиперексплоатацията на моретата и океаните. Ние от Световния фонд за дивата природа (WWF) смятаме, че може да си гарантираме постигнатия стандарт на живот, като се откажем от егоистичното отношение към биоресурсите на планета.
Гласът на Русия

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Polestar представи първия си модел – Polestar 1

| от chronicle.bg |

Пърформанс марката на Volvo Car Group – Polestar, представи първия си модел – Polestar 1, и подчерта бъдещите си планове да се наложи на пазара като самостоятелен бранд електрифицирани автомобили. Polestar потвърди информацията за първите три модела, които ще се произвеждат в нов център в Китай и ще наложат нови стандарти в индустрията на пърформанс автомобилите.

Първият самостоятелен модел на Polestar – Polestar 1 с внушителните 600 к.с., ще бъде пуснат в производство в средата на 2019 г. Това става възможно благодарение на Volvo Car Group, които подкрепят бранда да ускори процесите на проектиране и производство на продуктите си.

Polestar 1 е GT купе с 2 врати, 2+2 места и комбинирано задвижване от електрически двигател и двигател с вътрешно горене, със 150 км електрически пробег – това е най-дългият пробег в изцяло електрически режим, в сравнение с всеки друг хибрид на пазара в момента. С мощност от 600 к.с. и 1000 Нм въртящ момент, Polestar 1 се позиционира стабилно в сегмента на пърформанс автомобилите. Платформата на Polestar 1 е създадена на основата на Volvo Scalable Platform Architecture (SPA), но 50% от нея е нова и специално разработена от инженерите на Polestar.

Exterior_rear_high

Polestar 1 е първият модел, създаден по изцяло нова, водеща в класа технология на шасито Öhlins Continuously Controlled Electronic Suspension (CESi), разработена на основата на въглеродни влакна, които подобряват усукването с 45% и намаляват теглото и центъра на тежестта на автомобила. Освен това, Polestar 1 използва двойна електрическа задна ос за въртящия момент, която осигурява прецизно ускорение на всяко колело, максимално сцепление на пътя и запазване на скоростта при завиване.

Exterior_location_high

Polestar 1 ще се произвежда в специално изградения за целта, модерен и високо технологичен център в Чънду, Китай. Очаква се строежът на производствения център да бъде завършен в средата на 2018 г. Автомобилите на Polestar ще се поръчват изцяло онлайн и ще се предлагат на базата на 2 и 3-годишна абонаментна програма. Абонаментът All-inclusive ще включва нулев депозит и възможности за ползване и на други модели от гамата на Volvo и Polestar, чрез заплащане на фиксирана месечна такса.

Interior_dashboard_high

Всички бъдещи автомобили на Polestar ще бъдат с изцяло електрическо задвижване. През 2019 г. ще стартира производството на първия изцяло електрически модел на Volvo Car Group – Polestar 2. Средноразмерният електрически автомобил ще се присъедини към конкурентите на Tesla Model 3. Първата фаза от формирането на новото портфолио на Polestar ще бъде завършена от появата на по-големия електрически SUV Polestar 3, който ще придаде нов модерен израз на електрическото представяне и динамиката на шофиране.

 

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;

 
 

8 тайни на успеха: Колко е важен етикетът с Валентин Игнатов

| от chronicle.bg |

Никой не е скочил високо, докато е искал да направи просто една малка крачка.

„Направи нещо голямо“ е и мотото на новия бизнес телефон на Samsung – Galaxy Note 8.  Достатъчно голям, за да не е малък и достатъчно компактен, за да не е прекалено голям – този път от Samsung са право в целта с размера. И не само с размера. 

Помолихме няколко човека с богат бизнес опит да ни разкажат за тяхното правене на нещо голямо, за съвета, който са получили в подходящ момент. Както и да дефинират „успеха“ според собствените си принципи – и дори да ни го напишат на ръка с S Pen стилуса на Note8.

 

Успехът е понятие, в което може да се набутат всевъзможни измерители и смисли: пари, слава, семейно щастие, популярност, власт, поредица от малки постижения или един голям пробив…какво ли не. Но истински успешният човек се познава бързо и безпогрешно, когато разговаряш с него на живо.

Обикновено той е спокоен, уверен, без хистеричната необходимост непрекъснато да говори за успехите си, с добър подход към хората. Той е събеседник, общуването с който носи усещане за смисленост и спечелено време.

Валентин Игнатов е точно такъв успял човек: той не излъчва претенциозност, не налага мнение и говори така, че събеседниците му го слушат не защото трябва да го слушат, а защото им е интересно. Нещо, с което, нека бъдем честни, малко хора могат да се похвалят.

DSC_2373

Валентин започва своята кариера от Pepsi, където работи като търговски директор. Пътят му минава през Devin, където е един от собствениците, и в момента се намира в една област, която е по-привлекателна от водата и безалкохолните: бирата.

В момента той произвежда Karsten – висококачествена бира, която се произвежда в завода на Tuborg-Carlsberg в Букурещ. Валентин разбира не само от бири. Говорим си с него за маркетинг, за разликата между стока и продукт, за италианците-палячовци и италианците-бизнесмени, за немските му корени и за България – държавата, в която има място за хората, които искат да успеят.

DSC_2346

Какво пият българите? Обичат ли бира?

Българите много обичат да пият бира. Тя е една от най-древните питиета, измислена е още от древните египтяни, които са ферментирали пшеница и са пили бира. За разлика от годините на социализма, бирата която сега се произвежда в България е много качествена и по нищо не отстъпва на западните бири.

Тогава имаше един виц, за българи, които изпратили в чужбина бира за проверка. Върнали им я с бележка, че „Вашият кон няма проблеми с бъбреците“.

Сега вече не е така. За производството на добра бира е изключително важно да има добра вода, а у нас водата е много чиста, което е първата предпоставка за направата на хубава бира.

Нещо за твоята бира? Ще ни убедиш ли да я пием?

Произвеждаме Карстен от три години в Румъния при бутилировача на Carlsberg и Tuborg. В същия завод се правят и соковете Granini, които навремето внесох в България. Тази година имаме голям успех, тъй като една от големите търговски вериги у нас, Billa, ми се довери и приеха Карстен да бъде акцент в летния сезон. Бирата се приема много добре, тъй като е малцова бира, няма изкуствени съставки, а процентът на алкохол е в оптималните граници, които са между 4,5 и 5. В случая на нашата бира той е 4,7.  Другият измерител за хубава бира е съставката твърдото вещество, т.нар. плато, чиито съвършени стойности са между 10 и 11. При Карстен то е 10,5. Освен това, бирата е евтина.

Какво отличава евтината бира от скъпата?

Като производство всички бири са евтини, когато говорим за мейнстрийма. Ако решите да произвеждате бира, трябва да знаете, че първоначалната инвестиция е много голяма. Но оттам нататък, това, което вкарваш, за да се прави бирата, е минимално: пшеница, малц, хмел, вода. Разбира се, има бири на друго ниво: белгийски, бенедиктински, които се правят по манастири…там производството неизбежно е по-скъпо. Но разликата в цената при мейнстрийм бирите не е в качеството им, а в маркетинга, дистрибуцията и средствата за продажба.

Цялото интервю с Валентин Игнатов четете в Webcafe.bg.