Оставката в България оставя нерешени ключови въпроси

| от |

Премиерът на България Пламен Орешарски връчи оставката си пред парламента парламента. Този ход ще доведе до отстъпването от властта на целия кабинет след напрегната година, белязана от протести, банкова криза и конфронтации с ЕС, коментира The Wall Street Journal, цитиран от Фокус.


 

wsj

 

Оставката на правителството ще отвори пътя за президента Росен Плевнелиев да назначи временно правителство в началото на август, което ще управлява до плануваните за първия уикенд на октомври предсрочни избори.
Кабинетът на Орешарски управлява едва 421 дни от четиригодишния си мандат, но се сблъска с остро обществено недоволство след няколко спорни назначения, довели до масови протести и призиви за оставката на правителството.

Оставката оставя неразрешени няколко ключови въпроса.

През юни масово изтегляне на депозити от две банки принудиха властите да затворят четвъртия най-голям кредитор в страната.

Следващото правителство ще трябва да сключи сделка с Европейската комисия за спорните условия на договорите между България и руската „Газпром” относно българския участък на планирания проект за газопровод „Южен поток”.

Освен това България все още не е избрала свой кандидат за Европейската комисия. Очаква се този въпрос да бъде решен навреме от временното правителство за срещата на върха на ЕС през август, на която ще бъде определен съставът на Комисията.

Кабинетът на Орешарски бе близо до подписването на договор на стойност 5 милиарда долара с базираната в Пенсилвания ядрено инженерна компания Westinghouse Electric Co. за изграждането на ядрен реактор, според източници, запознати с материята. Подписването обаче е отложено заради оставката.

Reuters също акцентира на икономическия бекграунд на политическата криза в заглавието: Българският премиер напуска, а банковата криза остава нерешена. Агенцията посочва, че коалицията, водена от социалистите, е повишила минималната заплата, положила е усилия за намаляване на бюрокрацията за бизнеса и е успяла да привлече инвеститори за 1,5 млрд. евро от емисия на български еврооблигации. Но тези успехи остават в сянката на дългите протести срещу корупцията, лошата реакция при наводнението във Варна и проблемите с „Южен поток“, пише Reuters.

The Guardian добавя, че в България, най-бедната страна в ЕС, предстоят втори предсрочни избори само в рамките на 2 години. Публикацията обръща внимание на общественото недоволство срещу кабинета и маркира съвпадението, че оставката идва в денят, в който преди 12 месеца протестиращите се блокирали входовете на народното събрание в продължение на 8 часа.

BBC, от своя страна, вижда слабия резултат на социалистите на евровота като повратния момент, довел до нестабилност в управляващата коалиция. Малко пресилено, медията съобщава, че страната ни се бори с най-голямата банкова криза от десетилетия, добавя bgonair.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Наградите Еми 2017: най-добрите на Chronicle.bg

| от |

Само няколко часа ни делят от най-голямото телевизионно събитие на годината – Наградите Еми.

Въпреки отсъствието на „Игра на тронове“ тази година, битката довечера ще бъде оспорвана. Годината беше повече от успешна по отношение на сериали и всички големи платформи изглеждат като сериозни претенденти за статуетка.  Изненади няма да липсват – знаем, че това е коронният номер на тези награди.

А вие очаквате ли наградите Еми. Защото ние да – и то с огромно нетърпение. Може да не сме критици, нито мнението ни да има някаква тежест, но си имаме своите фаворити. Кои са те, можете да видите в галерията горе. А после кажете дали сте съгласни с нас.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Том Харди и кучетата: очаквано сърцеразтапяща комбинация

| от |

Всички обичат Том Харди, а Том Харди обича кучета. Което на практика кара всички ОЩЕ повече да обичат Том Харди, ако това изобщо е възможно.

Има дори Instagram акаунт, който е посветен само на снимките на актьора, на които той се фотографира с различни кучета. По-рано тази година звездата от „Лудия Макс“ разчувства интернет обществеността с емоционалното си изляние по повод смъртта на неговото куче Удсток, което почина от полимиозит.

Ако имате нужда от нещо, което да повдигне духа ви, разгледайте галерията, в която пилотът от „Дюнкерк“ позира с кучаци и топи сърца.