Опасно за живота!

| от |

В Пекин въздухът е толкова замърсен, че вече става опасен за живота на хората в града. Това сочат резултатите от едно актуално проучване. Китайското правителството попада под все по-голям натиск, пише Дойче веле.

Beijing Darkness at Noon

Когато миналата година пламна една мебелна фабрика в източнокитайската провинция Жеянг, смогът в района бе толкова гъст, че в продължение на часове огънят и димът останаха незабелязани.

В много от китайските градове замърсяването на въздуха е достигнало опасни мащаби. По официални данни миналата година един кубически метър въздух в Пекин е съдържал средно 89,5 микрограма фин прах с максимален размер от 2,5 микрометра на частиците. А точно тези частици са изключително вредни за здравето, тъй като са толкова малки, че попадат дълбоко в белите дробове, а оттам – в кръвообращението. Граничните стойности, определени от Световната здравна организация, са 10 микрограма на кубически метър въздух. Според китайското правителство, замърсяването на въздуха в страната предизвиква половин милиона смъртни случая годишно. В проучване, изготвено от експерти на университета във Вашингтон и на Световната здравна организация, става дума за 1,2 милиона жертви годишно.

В началото на февруари излезе и най-актуалното изследване по темата – на шанхайската Академия за социални науки. В него китайската столица е определена като „почти непригодна за живот“. Съобщението предизвика многобройни коментари в мрежата – докато не се намеси цензурата и постигните не бяха изтрити.

Beijing Mask

Какво да се прави срещу замърсяването?

При това Пекин дори не попада сред десетте града с най-замърсен въздух. „В много други градове замърсяването е още по-тревожно“, казва социологът Ма Юн. И независимо дали даден град е определен за „непригоден за живот“ или не – много от хората нямат никакъв избор, те не могат да напуснат града току-така. Поради което е много важно да бъдат предприети съответните мерки.

Правителството се е заело тъкмо с това. От началото на годината 15 000 фабрики трябваше да огласят количествата на изхвърляните вредни емисии. През есента на миналата година общинските власти приеха план за борба срещу замърсяването на въздуха. В три основни района – делтата на Яндзъ при Шанхай, делтата на Перлената река край Гуанджоу и в Пекин със заобикалущите го провинции – замърсяването на въздуха трябва рязко да бъде намалено до 2017 г. И в Пекин би трябвало да бъде достигнат максимален дял от 60 микрограма фин прах на кубически метър въздух – което пак ще е шест пъти повече от допустимото според стандартите на Световната здравна организация. Хуанг Вей от китайския клон на „Грийнпийс“ приветства плана, но не смята, че набелязаното е достатъчно. „Настояваме този план да обхваща не само споменатите три района, а много повече области.“

Qingdao

Програмата с мерки предвижда наред с другото до 2017 делът на енергоемката тежка промишленост – като например стоманодобивните предприятия или химическите фабрики – да бъде редуциран, а енергийната ефективност да се увеличи. Старите автомобили, които изхвърлят особено голямо количество вредни вещества, трябва да бъдат спрени от движение. А паралелно трябва да нарасне експлоатацията на възобновяеми енергийни източници. Крайната цел – делът на въглищата при производството на електроенергия да падне от 70 на 65 процента до 2017. Същевременно обаче от Международната енергийна агенция прогнозират, че нуждите на Китай от въглища ще растат поне до 2018, макар и с по-бавно темпо.

Нетърпението расте

Междувременно недоволството на населението расте и намира дори трибуна в държавните медии. На сайта Cina Weibo, който представлява платформа за кратки коментари, държавната телевизия CCTV отправи критики срещу бездействието на правителството, които се задържаха цели два дни, преди да се намесят цензорите.

Обществото мнение оказва сериозен натиск спрямо правителството, въпреки цензурата, казва Хуанг Вей от „Грийнпийс“. „Докато смогът стои, хората няма как да бъдат довдолни. Те ще продължат да следят внимателно какво предприема правителството за решаването на проблема.“ Миналата седмица китайската столица за пореден път потъна в смог. Измервания на американското посолство в Пекин установили, че финият прах надхвърля 300 микрограма на кубически метър въздух.

 
 

Ангела Меркел победи, но загуби 1 млн. избиратели

| от |

Официалните предварителни резултати на изборите в Германия показват победа на блока ХДС/ХСС с 33% от гласовете, Социалдемократическата партия отива много назад с 20,5%, а крайнодясната Алтернатива за Германия заема трето място с 12,6% и влиза за първи път в Бундестага.

Свободната демократична партия на германските либерали е четвърта с 10,7%, влиятелната в бившата ГДР партия Левите е пета с 9,2%, а Зелените вземат 8,9%. Данните съобщи председателят на Федералната избирателна комисия Дитер Зарайтер.

Парламентът ще има 709 депутати – небивало много. От тях 246 ще бъдат на ХДС/ХСС, ГСДП получава 153 мандата (с 40 по-малко, отколкото през 2013 г.), Алтернатива за Германия ще заеме 94 места, СвДП – 80 места, Левите – 69,Зелените – 67. Избирателната активност е била 76,2% – с 4,7% повече от предишните парламентарни избори.

Унизена от представянето си, ГСДП обяви намерението си да отиде в опозиция, с което слага край на Голямата коалиция.

Въпреки това канцлерът Ангела Меркел заяви, че ще се обърне за консултации при съставянето на правителството и към социалдемократите. Аритметично е възможен само един вариант за управляваща коалиция. Той е тип „Ямайка“ – блокът ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. Според коментарите в Германия такова правителство би било нестабилно поради разногласията по ключови въпроси между партиите в него.

Алтернатива за Германия определи резултата от изборите като „политическо земетресение“. Един от нейните лидери Александър Гауланд каза, че „започва лов“ срещу партията на Ангела Меркел. Тя пък обеща да анализира внимателно защо част от нейните избиратели са преминали в крайно дясното пространство. Според оценки на социолози консерваторите са загубили около един милион привърженици.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Netflix пусна новия трейлър на „1922“

| от |

2017-а определено е годината на Стивън Кинг, за наша голяма радост.

Вече гледахме по кината „Tъмната кула“ и „ТО“, а тепърва ни чакат още „Играта на Джералд“ и „1922“.

Новият трейлър на „1922“ бе пуснат снощи от Netflix.

Действието в „1922“ се развива – изненадващо – през 1922 г., и разказва историята на Уилфред Джеймс, който уж признава, че е убил собствената си жена. След като обаче погребва трупа ѝ, той изведнъж се оказва тероризиран от свръхестествени сили.

„1922“ излиза по Netflix на 20 октомври, а в ролите ще видим Томас Джейн, Дилън Шмид, Кейтлин Бернард и др.

Stephen-Kings-1922

Ето го и трейлъра:

 
 

Дженифър Лопес дари 1 милион долара на Пуерто Рико

| от |

Дженифър Лопес дари 1 милион долара в полза на бедстващите в Пуерто Рико по време на кампания в щата Ню Йорк за набиране на средства за острова, разрушен от циклона Мария преди пет дена.

Певицата е родена в Ню Йорк, но родителите й са пуерториканци. Тя обясни, че дарението ще бъде предадено на няколко благотворителни организации и увери, че ще продължи да работи с други латиноамерикански звезди, за да помогне на бедстващия остров.

Циклонът взе най-малко 33 жертви в Пуерто Рико и Доминика, няколко дена след като оттам премина ураганът Ирма. Пуерто Рико беше залят от поройни дъждове и наводнения. Електрозахранването е прекъснато, като това може да продължи месеци. Телекомуникационните връзки почти изцяло са унищожени.

Условията за живот в Пуерто Рико непрекъснато се влошават след преминаването на циклона Мария. Хората чакат с часове на опашки, за да купят храна и бензин.