Онлайн търговията у нас процъфтява

| от |

Screenshot_1

Интернет търговията у нас се радва на все повече участници. Над 683 000 българи са направили поне една покупка на стока или услуга за последните 12 месеца. Това е 12,1% от населението на възраст между 16 и 74 години, сочи изследване на Националния статистически институт /НСИ/.

Спрямо миналата година пазарувалите в мрежата са се увеличили с 30% – през 2012 такава активност са проявили 9,2% от активната част от населението или 524 257 души.

Оборотът на електронната търговия достигна 6,7 милиарда лева през тази година в сравнение с 6,1 милиарда лева година по-рано. В сумата влизат продажбите на фирми, регистрирани в България /4,4 милиарда лева/, както и стойността на купените от тях стоки и услуги /2,3 милиарда лева/.

Интересното е, че за пръв път от 2004, откакто НСИ изследва интернет търговията, нежният пол проявява по-голяма активност, пише „Преса“. 345 544 жени са пазарували поне веднъж в мрежата през 2013 спрямо 340 876 мъже, допълва изданието.

Анализаторите обясняват това с бързо нарастващия брой на онлайн портали за модно облекло. Точно дрехите и спортните артикули са най-купувани в интернет. На тях се падат близо две трети от поръчките – 68,1%. Пътуванията и хотелските резервации също заемат голям процент – 32,9%.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание
 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Уроците на Краля

| от |

Днес Стивън Кинг навършва 70 години. Вече сме писали за най-страшните моменти от екранизациите по негови творби, за отношението на Краля към Тръмп, за филмите по негови книги, които ТРЯБВА да гледате, за нещата, които може би не знаете за него, за новия филм „ТО“ и още сума ти други неща за автора, който пише лично до всеки от читателите си.

Не можем да се мерим с продуктивността на Кинг, но се опитваме да поддържаме нивото с интереснит теми около Краля, а такива винаги има. От кучето му Моли, The thing ot evil, в социалните мрежи, през изказванията му по политически и социални въпроси, до многобройните нови екранизации по негови романи, които чупят боксофиса.

Днес, по случай рождения ден на Големия писател, сме подготвили няколко от неговите уроци. Дано сте ги научили. Ето ги и тях:

1. Никога не взимайте червен балон, случайно реещ се над забравен от Бога пущинак.

2. Не погребвайте мъртвата си котка в индиански гробища.

3. Не се подигравайте на лузърите в училище.

4. Ако си изпуснете хартиената лодчица в шахтата на улицата, оставете проклетата лодка да потъне в канала.

5. Избягвайте работата с големи машини за гладене.

6. Не хвърляйте топка на санбернари, болни от бяс.

7. Не правете твърде дълги разходки, особено ако са в риалити формат.

8. Ако изгубите ръка вследствие на инцидент и внезапно откриете неподозиран до момента свой талант, не се завирайте по безлюдни острови.

9. Страшните снежни бури са страшни снежни бури, не за да шофирате през тях, за да стигнете до хотел, откъснат от света.

10. Ако татко ви се движи към вас с чукче за роук и налудничав блясък в очите, бягайте.

11. Ако Кати Бейтс тръгне да ви спасява от каквото и да е, бягайте.

12. Не се разхождайте по пътища, обградени от царевични полета, не е полезно за здравето.

13. От майките по-страшно няма.

14. Не правете секс с BDSM елементи, особено връзване, с човек, който има проблеми със сърцето.

15. Не изваждайте подозрителни стари играчки от кашоните на тавана.

16. В ситуация на усложнена метеорологична обстановка, особено МЪГЛА, не ходете до супермаркета.

17. Не позволявайте на жена ви да ви обслужва сексуално, докато шофирате. Това може да доведе до притеснително много загубени килограми.

18. Не учете децата си да бъдат твърде религиозни.

19. Ако намерите негър до убити и изнасилени момиченца, не бързайте да съдите.

20. Ако пишете под псевдоним, грижете се за здравето му.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.