Обичайте работата си – 4 съвета как да се чувствате по-добре в офиса

| от |

Понякога работата става досадна, но напускането обикновено не е реалистична опция. Какво можете да направите, за да се чувствате по-добре?


127540653

1. Сменете описанието на работата си

Чистенето на пода в болницата не е точно работа мечта. Нито пък изпразването на боклука от стаите на пациентите. Какво би се случило ако имате същите отговорности, но решите да погледнете от друг ъгъл?

Помагам на работата на болницата и действията ми позволяват на пациентите да оздравеят и да се върнат вкъщи при семействата си.

Едно изследване прави точно това – сравнява хората, за които работата е просто заплата на края на месеца с други, които намират смисъл в нея.

От “Choose the life you want: the Mindful way to happinness”:

“Врезниевски и Дътън продледяват група чистачи в болница и откриват, че няои намират задълженията си за скучни и досадни. Други обаче смятат, че същата работа е значителна за обществото. Последните правят нещата по различен начин – взаимодействат си повече със сестрите, пациентите и посетителите, опитвайки се да помогнат на всички да се чувстват добре. Те гледат на работата си различно и са на мнението, че допринасят за функционирането на болницата.”

Как виждате работата си вие? Има ли начин да промените начина, по който я възприемате?

2. Научете се да виждате резултатите

Работата в колцентър може да е досадна и неодовлетворяваща. Какво може да се направи, за да се чувстват добре хора, на които постоянно се тръшка телефона?

Професор Адам Грант прави проучване с цел мотивация на работещи  в колцентър студенти. Той успява да повиши мотивацията им драстично без да увеличава заплатите им или да ги повишава. Как?

Показва им писма от доволни студенти, получили стипендии, благодарение на работата им в колцентъра. Кое им помага още повече? Завършилите студенти идват да си поговорят с тях.

“Когато работещите в колцентъра поговориха с получилите стипения се мотивираха много. Средното число разговори на служител се удвоява. Още по-шокиращото е, че доходите им е увеличават четирикратно, скачайки от 412$ на 2000$.”

Ако има начин да видите точно как помагате на хората чрез работата си го направете.

3. Използвайте силните си страни

Най-вероятно на работното място вършите различни дейности, някои от които с колегите ви. Имате ли известна свобода да разделяте работата си с колегите? Ако отговорът ви е да, това може да ви помогне да се чувствате много по-добре.

Не избирайте задачите, които са бързи или лесни. Избирайте тези, в които сте най-добри. Изследванията доказват точно това – ако правите това, в което сте добри ще сте щаствливи:

“Колкото повече използваме силните си страни, толкова по-енергични се чувстваме, както и по-отпочинали. Също така се смеем и усмихваме повече.”

Можете ли да прехвърлите някои от задълженията си на някой друг?

4. Отдавайте се

Може да научите много за работата си докато разглеждате в ИКЕА. Защо мебелите им са толкова популярни? Изследванията показват, че харесваме повече нещата, на който сме отдадени. Когато сглобиш масичката Lovbacken със собствените си ръце тя се превеъща в нещо, създадено от вас.

В интервю с професор Дан Арли, автор на книгата “Predictably Irrational: The hidden foces that shape our decisions”, той споделя:

“Това е перфектният пример. В момента, в който отделите внимание на обикновено действие, то се превръща в нещо повече. За мен лично това започна от ИКЕА, и затова го наричам “ефектът ИКЕА”. Не съм много добър в сглобяването и ми отне много време да сглобя масичката. Но когато успях най-накрая, открих че на пръв поглед съвсем обикновената мебел бе добила по-голяма стойност за мен и вече я нося с мен когато се местя.”

Ако ви дадем дете в дома ви и ви кажем – “Грижете се за него”, най-вероятно няма да искате. Но ако е вашето дете ще се грижите за него цял живот и за вас ще е важно то да е щастливо.

“Децата са добър пример за ефектът ИКЕА..единствената разлика е че при децата няма инструкции. Но идеята е същата – иключително трудно е да възпиташ дете, но след това се чувстваш удовлетворен”

По същият начин е с работата ви. Колкото повече сте й отдадени, толкова по-доволни ще се чувствате.

По Time

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?