Обезобразиха Светльо Витков

| от |
Вокалът на „Хиподил“ пусна снимка с пребитото си лице във Facebook

Вокалистът на група „Хиподил“ Светльо Витков е пострадал при сбиване, съобщава News7. Той сам пусна снимката на обезобразеното си лице с посланието „Бих сас лошите макло ас! Боклици…

Лидерът на партия „Глас народен“ не уточнява подробности за инцидента. Лятото е посветил на концертни участия, но не спира да бъде активен и в социалната мрежа, където един от последните му статуси гласи:

„Да не те харесват за това, че може да станеш лъжец и крадец, а в същото време крадците да бъдат харесвани, за това, че лъжат обещаващо – това е нивото на съвременната ни обществена мисъл. Ако въобще има ниво… или общество„.

Дали побоят има нещо общо с политическата му кариера, не е ясно, както и кои точно са „лошите“.

Снимката събра съчувствието на симпатизантите на Светльо Витков. Не липсват и такива, които заподозряха, че лидерът на „Глас народен“ е участвал във филм или пък снима предизборен клип.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Популярна малтийска блогърка беше убита с бомба

| от chronicle.bg |

Известната малтийска блогърка Дафне Каруана Галиция, обвинила правителството на страната си в корупция, стана жертва на бомба, поставена под автомобила й, съобщиха световните медии.

Премиерът на страната Джоузеф Мускат направи телевизионно изявление, в което определи убийството като „варварско посегателство срещу свободата на медиите“ и обеща, че виновниците ще бъдат наказани. „Страната ни заслужава справедливост“, подчерта Мускат и призова за национално единство.

По-рано тази година популярната блогърка заяви, че компания, споменаваща се в Панамските досиета с името „Егрант“, е собственост на Мишел Мускат, съпругата на премиера. Според Галиция съпругата на Мускат е получила пари от дъщерята на азербайджанския президент чрез компания, създадена от „Мосак Фонсека“ – правната кантора, озовала се в центъра на скандала с Панамските досиета. Както Мускат, така и съпругата му отрекоха обвиненията и премиерът свика предсрочни избори, на които беше преизбран.

Половин час преди смъртта на 53-годишната Дафне Каруана Галиция излезе последният й пост в блога й, в който началникът на кабинета на премиера е обвинен в корупция. Блогът й бе толкова популярен и влиятелен, че допринесе за избухването на политическа криза, когато тя обвини съпругата на премиера Джоузеф Мускат, че използва фирма параван в Панама, в която са били внесени суми от семейството на президента на Азербайджан. Мускат отрече да е нарушавал закона и свика предсрочни избори през юни, които бяха спечелени от неговата Лейбъристка партия, припомня вестникът.

Европейското издание на новинарския сайт „Политико“ неотдавна включи Каруана Галиция в списъка си на 28 души, които „формират и разтърсват Европа“. Сайтът я нарече „блогърка фурия“ и заяви, че тя сама върши работа колкото целия „Уикилийкс“ с разкритията си за корупция и шуробаджанащина, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Днес Джулиан Асандж обяви награда от 20 000 долара за информация, която би помогнало за разкриването на убийците. Посещенията на създадения от Галиция през 2008 г. блог понякога достигаха 400 000, което е почти колкото населението на Малта, пише вестникът и отбелязва, че неотдавна тя се е уведомила полицията за получавани заплахи.

Постовете на тази блогърка често пъти имаха повече читатели от всички малтийски вестници, взети заедно, пише в. „Гардиън“. Статиите й бяха трън в очите на политическото ръководство и хората от престъпния свят с влияние в най-малката страна членка на ЕС. Каруана Галиция заявяваше, че не е политически обвързана. Тя пишеше по най-различни теми – от банки, които улесняват прането на пари, до връзки между малтийската индустрия на онлайн хазарта и мафията.

Най-новите й разкрития засягат премиера на Малта Джоузеф Мускат и двама от най-близките му сътрудници в афера със свързани с тях офшорни компании, продажби на малтийски паспорти и плащания от правителството на Азербайджан.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;