Обещаният нов път

| от |

Кристиела Симеонова

Комисията на Юнкер започва работа с амбициозни планове за следващите 5 години. Дали ще останат само на думи?

В събота новата Европейска комисия официално встъпи в длъжност. Днес започва същинската й работа. Новото начало винаги вдъхва живот и на позамрелите надежди. Новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер даде големи заявки за промяна. Безспорно, нелека ще е работата на екипа му, предвид наследството, което му остави след два мандата начело на изпълнителния орган на Евросъюза Жозе Мануел Барозу. Неговият дежурен отговор на всяко предизвикателство, пред което се изправяше ЕС, бе „Повече Европа“, и по ирония на съдбата след края на последния му мандат тази мантра все по-малко се нрави на европейските граждани. Наследникът му пък определи своя тим като Комисия на последния шанс – промяна е нужна сега и това е последният шанс да се „поправи“ ЕС. Свръхамбициозна задача, чийто резултат тръпнем в очакване да видим и усетим…

Наследството „Барозу“

На изпроводяк Жозе Барозу определи двата си мандата начело на ЕК като „изключителни“, с големи трудности, но и твърде важни в политически план, а и за него лично. Вторият му мандат бе белязан от икономическата криза и затягането на коланите. В интервю за Европарламента Барозу защити дейността си, като подчерта, че кризата в последните години не е причинена от ЕС, а от безотговорното поведение на финансовите пазари и на определени страни. И макар да изтъква гордостта си, че ЕС намери изход от кризата, създавайки спасителен финансов фонд, затягайки финансовите регулации и стартирайки създаването на Европейския банков съюз, то сметката бе на чужд гръб – европейските граждани понесоха това, което банките и някои страни, следвайки неправилната политика, надробиха. Резултатът от неистовите усилия за спасяването на „свещената крава“ евро го виждаме и днес по улиците на европейските градове – милиони хора в трудоспособна възраст са без работа, безработицата сред младежите достига безпрецедентни нива, особено в някои страни, още повече се разтваря ножицата бедни-богати, масовото недоволство се изразява спорадично чрез многохилядни протести, които в Гърция пък се превърнаха в национален спорт. Да не забравяме и назначената от Международния валутен фонд шокова терапия, която причини гореизброените последствия.
Никак не е пресилено да се каже, че по време на ръководството на Барозу бяха потъпкани основните идеали на Европа – икономически и социален прогрес, както казва и Патрик льо Ярик – заместник-председател на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица в Европарламента.
Наред с подписването на Лисабонския договор, чиято основна цел бе реформиране на политическата система на ЕС, безспорно Барозу трябва да се чувства горд, тъй като по време на втория му мандат през 2012 г. Европейският съюз получи Нобеловата награда за мир заради ролята на общността в превръщането на голяма част от Европа от континент на войната в континент на мира. Заслужено, обаче в същото време при невоенно положение все повече хора разчитат на благотворителни организации за задоволяване на основните си нужди. През 2013 г. Международният комитет на Червения кръст алармира, че мащабът на раздаването на храна в ЕС е на най-високото си ниво от края на Втората световна война. Никой не иска войни, но все пак и хляб трябва, за да живее човек. Да не говорим за други материални блага. А в същото време европейските богаташи се увеличават…
По време на първия мандат на Барозу и ние се присъединихме към ЕС. Ето какво каза той на прощалната си пресконференция: „Ако държавите, които напоследък се присъединиха към ЕС, бяха останали извън него, днес може би нямаше да говорим само за Украйна, но вероятно и за България или за държавите от Прибалтика.“ Въпрос, върху който можем дълго да спорим, както и за реалните причини за положението в Украйна и факта, че ЕС ще й плаща дълговете. Очевидно Съюзът се е уморил от разширяването – дали не се е поучил именно от драмата с Украйна, и редица страни ще останат на прага. Промененият ресор от еврокомисар по разширяването на комисар по преговорите за разширяване го доказва на практика.
Е, Барозу поне каза няколко ласкави думи за нас и северните ни съседи: „Нека кажа съвсем честно – проблемите, които имахме около разширяването, не бяха заради България и Румъния ни най-малко. Не България и Румъния причиниха проблемите, пред които се изправихме. Проблемите бяха по-сложни и едно от най-важните неща бе да покажем, че е възможно ЕС да работи с 28 държави и с повече занапред.“

Предизвикателствата

Немалко и нелеки са предизвикателствата, пред които се изправя радетелят за европейска интеграция Жан-Клод Юнкер, който не е долюбван особено от германския канцлер Ангела Меркел, която го подкрепи за поста единствено и само за да се спазят промените в Лисабонския договор, а именно – гласът на гражданите има реално значение при избора на ръководител на ЕК. Още при съставянето на екипа си, който предизвика немалко изненади, Юнкер показа, че е човек на баланса и компромиса. Изборът на вицепрезиденти и от т.нар. новоприсъединили се страни цели да промени отношението към тях като нови членове. А и да не забравяме, че новият председател на Европейския съвет е бившият премиер на Полша, което може да се разчете като силен сигнал, че разграничаването между стари и нови страни е приключило. Поемането на ключови финансови ресори от представители на Франция и Великобритания също не е за подценяване. Макар веднага да се породиха асоциациите, че Юнкер назначава лисици да вардят кокошарника. Бившият финансов министър на Франция, която постоянно получава порицания от ЕК, че не спазва бюджетна дисциплина и дългът й надхвърля допустимия, е еврокомисар по икономическите въпроси. А британецът Джонатан Хил, известен с близките си връзки с Лондонското сити, ще отговаря за финансовите услуги и капиталовите пазари.
Именно тези двама кандидати бяха сред онези, които трудно получиха одобрението на Европарламента. Кой заради съмнение за липса на достатъчна компетентност, кой заради съмнения за конфликт на интереси. Да се надяваме, че новата структура на ЕК със седемте вицепрезиденти с богато портфолио, сред чиито задачи е и съблюдаването на работата на останалите еврокомисари, ще изиграе своята положителна роля и няма да се допуснат неправилните хора да взимат решения, касаещи милиони европейски граждани.
Невинаги верният отговор е „Повече Европа“. И това бе многократно доказано – нарастващият евроскептицизъм показва, че това не е правилният отговор. Европейският парламент е залят с представители, които искат да замразят по-нататъшната евроинтеграция или дори да я върнат назад. Европейските граждани не вярват в брюкселската бюрокрация и се отдалечават все повече от идеята за обединена Европа. А след като финансовата криза се настани трайно на Стария континент, мнозинството от тях свързват Европа много повече с икономиите, отколкото с възможностите, които този съюз предоставя. Юнкер иска да промени това, иска да направи Европа отново свързана и значима за европейския гражданин, да покаже, че тя е необходима и участва във всекидневния живот на всеки един от нас, а не е само една огромна бюрократична машина!
Давайки заявка да е верен последовател на идола си Жак Делор, Юнкер се зарече да спазва значителна дистанция от държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС.
През следващите пет години Юнкер и неговият тим трябва да се фокусират върху стимулирането на изпадналата в застой икономика на Европа и затова си поставиха амбициозната задача – до Коледа да представят инвестиционен план за 300 млрд. евро. Юнкер не споделя позицията на германската канцлерка Ангела Меркел за налагане на политика на икономии: „Не може да се очаква ръст от икономики, в които не се инвестира. Икономики без ръст не са в състояние да създават заетост. Тази инвестиционна програма е моя амбиция и искам ясно да заявя, че ще се провалят всички опити да бъда отклонен от това начинание. Ще действам и ще го постигна.“ Очевидно новият председател на ЕК, поне на думи и за разлика от предшественика си, е готов да влезе в сблъсък с Германия и съюзниците й, които искат стриктно спазване на бюджетните правила. Комисията планира и друга инициатива, която цели подпомагането на компаниите да правят инвестиции, но не само чрез банкови заеми, а и чрез капиталовите пазари.
Новата ЕК трябва да промени и имиграционната политика на ЕС. В обръщение към Европарламента Юнкер заяви, че е необходима по-голяма солидарност между Севера и Юга при справянето с имиграцията, защото тя „не е проблем само на Малта, Италия, Кипър и Гърция, а на цяла Европа“. Дано това не са само политически, изпразнени от намерения за действие приказки, като се има предвид, че Великобритания категорично отказа да участва в операции по издирване и спасяване на имигранти, които предприемат рискованото пътуване от Африка към Европа. На 1 ноември бе задействана операция „Тритон“ на граничната агенция на ЕС „Фронтекс“. Страните членки се договориха в нея да се включат два наблюдателни самолета, три патрулиращи катера и седем екипа от гранични полицаи, които да следят за бежански лодки на 50 км от италианския бряг, след като Рим приключи с операцията „Маре нострум“ поради непосилната й финансова тежест.
И като споменахме Великобритания, тя също е едно от предизвикателствата пред новата ЕК с вечното си недоволство и заканите за напускане на ЕС.
Немалко предизвикателство пред новата ЕК е и външната политика на съюза и по-специално ролята му в украинската криза и отношенията с Русия. Наред с това се нарежда и все по-нарастващата джихадистка заплаха в Ирак и Сирия. Дали новият върховен представител на ЕС, италианката Федерика Могерини, ще съумее да намери подходящия тон към Москва и да затопли охладнелите отношения, които не са от полза за никого? Или ЕС ще прояви за пореден път неблагоразумие, следвайки сляпо политиката, диктувана отвъд Атлантика?
Именно с проблемите с търговското партньорство със САЩ ще се справя новият търговски еврокомисар Сесилия Малмстрьом. Споразумението за търговия и инвестиции среща все по-голям отпор сред европейските граждани, а Юнкер обеща да прегледа внимателно спорния, но централен механизъм, който позволява на корпорации да съдят правителства.
Дадените обещания са повече от хубави, но реализацията им е това, което очакват европейските граждани.

На символична церемония просълзеният Барозу предаде властта на Юнкер

На символична церемония просълзеният Барозу предаде властта на Юнкер

Искам си парите - с този призив протестираха недоволни от действията на банките, които "съсипаха милиони хора", във Валядолид, Испания, която е една от тежко засегнатите от кризата европейски страни. Раздутият банков сектор също е едно от предизвикателствата, пред които ще се изправи новият изпълнителен орган на ЕС

Искам си парите – с този призив протестираха недоволни от действията на банките, които „съсипаха милиони хора“, във Валядолид, Испания, която е една от тежко засегнатите от кризата европейски страни. Раздутият банков сектор също е едно от предизвикателствата, пред които ще се изправи новият изпълнителен орган на ЕС

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.

 
 

Еротични книги в добро кино

| от |

Минаха цели 10 дни, откакто трейлърът на „Петдесет нюанса освободени“ излезе онлайн. Вълнението от предстоящата развръзка на историята между Крисчън и Анастейжа, уви, за зло или за добро, не занимава целокупното женско население така, както го направи преди няколко години. Може би, защото сексът в продаваната като „хард еротика“ книга е сведен под хигиенния минимум за сметка на други,  по-тривиални неща.

Еротика на кино обаче има и, надяваме се, ще има и за в бъдеще, при това доста по-добра от онова, което Крисчън Грей и неговите анални топчета могат да предложат на драгия зрител. Пък и на читателя.

Затова днес на вашето зажадняло за секси игри внимание предлагаме пет еротични книги, които са адаптирани в обезпокояващи и силно еротични филми. В галерията горе.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!