Няма вече източни и западни германци

| от |

Германците честват националния си празник като „Ден на германското единство“. Макар то да навършва 24 години, все още разликите са видими. Крайно време е да бъдат преодолени, пише Дагмар Енгел в коментара си за Дойче веле.

Германците не се радват особено на тази дата. Защото преди 24 години тя беше избрана по чисто технически съображения, продиктувани от сроковете за изборите. И истинско празнично настроение не се получава. Все пак денят на германското обединение е повод да видим как стоят нещата с това единство. Всяка година ни заливат с такива данни и нека сега за 24-ти път надникнем в тях. Така ще научим например, че БВП в новите германски провинции е с 1/3 по-нисък от този в старите; че източногерманците печелят значително по-малко и са два пъти по-бедни от западногерманците. Едва всеки пети западногерманец е бил поне веднъж на Изток. Та, за какво единство говорим въобще?

Всъщност БВП в някои региони на Запад не е много по-голям; пенсиите в старите федерални провинции са по-ниски от тези в източните – при значително по-високи разходи за издръжка на живота; инфраструктурата на Запад е остаряла; навсякъде в Германия жените печелят по-малко от мъжете, а неколцина от жителите на Горна Бавария поне веднъж в живота си са се разходили до Долна Саксония.

Не, разликите между двете части на Германия не са изчезнали – те са видими навсякъде. Източните и западните германци се смятат за много различни хора, но те са единни по отношение на важните за самите тях теми: разбирателството, семейството, приятелите и съжителството са им еднакво важни. А най-скъпата свобода за всички германци е свободата на мненията.

Нека се зарадваме!

Лично аз смятам, че е крайно време да обърнем повече внимание на това, което ни обединява, а не на това, което ни разделя. Междувременно мнозинството германци смятат, че Германия се нуждае от по-силен ангажимент в международните кризи. И това е ново. Време е гражданите на най-многолюдната и икономически най-силна нация в ЕС да осъзнаят своята отговорност и да поемат своята роля. Националният празник е достоен за такъв дебат.

Колкото и сложно да е понятието „нация“ – с оглед на злоупотребите с него в германската история – младите хора в тази страна вече не се делят на източно- и западногерманци, а възприемат себе си като германци и европейци.

Няма нужда да преименуваме деня на германското единство. Нека са радваме, че никой – вътре или извън страната – не се опитва да разруши това единство! Да се зарадваме, че сме заедно! Да се зарадваме, че имаме национален празник! Да се порадваме и на почивния ден и да го отпразнуваме!

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.

 
 

9 значения на женското „Нищо“

| от chronicle.bg |

Когато жена ви каже „Нищо“, това е проблем. Знаете. „Нищо“ не е НИЩО. То е нещо, и то нещо голямо.

Ще се опитаме да дефинираме една малка част от значенията, които влагат жените, когато отговарят на въпроса „Какво има, какво ти е“ с „Нищо“. Без претенцията за изчерпателност, разбира се.

1. „Ужасно ме издразни, че преди 48 дни си лайкнал снимката на твоята бивша колежка и сега обмислям дали да не подам молба за развод“

2. „Имам бенка на гърба, която май се е възпалила. Страх ме е да отида на лекар, но 100% е меланом и вече имам метастази в черния дроб. Животът ми приключва, но се чудя как да ти го съобщя“

3. „Онзи ден се зарадва на детето на съседите, което значи ,че искаш дете, а ние още нямаме, значи или не искаш дете от мен или искаш, но смяташ, че не мога да ти родя, защото имам твърде тесен ханш. Имаме огромен проблем“.

4. „Усещам с женската си интуиция, че мислиш за бившата си. Не мога да го обясня, но знам, че е така. Мисля, че още си влюбен в нея и връзката ни е обречена. Тъжно ми е и затова мълча“.

5.  „Гладна съм пак, но не мога да го кажа, защото ще си помислиш, че съм лакома и затова имам няколко кила отгоре“

6. „Струва ми се, че те обичам малко повече, отколкото ти обичаш мен. Това е проблем.“

7. „Струва ми се, че ме обичаш малко повече, отколкото аз те обичам. Това е проблем.“

8. „Притеснявам се за мама, вчера се оплака, че я боли главата. Няма да ти кажа обаче, защото ме обвиниш, че съм прекалено близка с майка си.“

9. „Имам вагинален сърбеж. Наистина ли очакваш да ти го споделя, изрод?“

 

 
 

Сватбата във VIP Brother: обиди ли се обществото?

| от chronicle.bg |

Ако сте прецъквали телевизора през последните дни, знаете, че довечера VIP Brother ще ни предложи ново зрелище: сватба. „Лудият репортер“ Даниел Петканов и бившата му приятелка – бъдеща съпруга, Александра Богданска, ще сключат брак в Къщата.

Супер. „Като се харесват младите, да се вземат“, са казали старите хора. „Да, ама не“. За никого не е изненада, че шоуто си гледа шоуто, а за да съществува то, трябва да има драма, страст, интриги, скандали и сеир. Да обвиним Big Brother в липса на морал е като да обвиним някой бар, че вътре някой се е напил.

Не можем да хвърляме камъни и по младоженците: непознати се женят в Лас Вегас, което едва ли е по-странно от това двама души, които са се обичали и са си изневерили (по над пет пъти, както стана ясно от изповедите им пред Големия брат), да решат да се оженят, след като от 40 дни са изолирани от естествената си, социална среда, и са захвърлени в дебрите на принудителното съжителство.

Дори папата не е застрахован от морално съмнителни действия, ако го затворят в Нови хан.

И въпреки това, в сватбата, на която зрителите на Нова са канени довечера, има нещо смущаващо.

Възползването от изолацията и емоционалния хаос на двама души, за да се прави сеирджийско, евтино шоу, е твърде очевидно. Няма нищо фатално в грешните решения, взети поради грешни подбуди, но когато тези решения наистина се взимат от хората. В случая обаче имаме кукловод.

Всяка сватба може да бъде определена като „режисирана спонтанност“, но такава, която се случва в условията на професионално режисирано предаване, е чак малко обидна за брака като институция. Много хора подскочиха, че бракът в Къщата е обида за българското семейство, но в същото време хукнаха да кръщават бебетата си на масово, безплатно кръщене. Дали правилните мотиви да кръстиш детето си, са за да може Поли Генова да му е кръстница и да го дават по телевизията? Общо взето въпросът е същият като това дали правилният мотив да сключиш брак, е за да си измиеш имиджа или да се разнообразиш в едно брутално отегчително ежедневие. Макар че Даниел Петканов и Александра Богданска едва ли са подтиквани от това.

Психологическите условия на живот в Къщата не се различават особено от тези, с които живеят хората на самотен остров след самолетна катастрофа. Обособяват се групи, а всеки се хваща за най-познатото и най-безопасното. Става въпрос за ситуация на психологическо оцеляване.

Няма да се правим на ощипани госпожици и да словоблудстваме как бракът е основата на обществото, а Big Brother е много лош пр. Просто се чудим: ще има ли цивилизация, в която „Дългата разходка“ на Кинг да не се претворява в по-омекотени варианти на екран? Ще има ли хора, които не се самозадоволяват с животите на другите? Сигурно не.

Приятно гледане на сватбата на довечера. И да са живи и здрави младите. Току виж догодина шеф Петров публично кръщава рожбата им.