Някои птици пеят джаз

| от chronicle.bg, по БТА |

Някои птици пеят в ритъма на суинга, твърди Дейвид Ротенбърг от технологичния институт на Ню Джърси, който направи математически анализ на песните на северния славей, съобщи Ню сайънтист.

Според него вид дрозд се справя най-добре със суинга. Подобно на Майлс Дейвис, пернатите редуват дълга и къса нота и повтарят мотива, вместо да пеят тонове с еднаква продължителност. Точно този ритъм е характерен за суинга и свързаните с него стилове от 20-те години на миналия век.

Някои музиканти не се съгласиха, че дроздовете пеят суинг, но други казаха, че са чували птици, които го правят, например вид австралийска сврачка.

Една от целите на суинга е да накара слушателите да танцуват. При птиците надали е така, но според Ротенбърг това заслужава по-нататъшно изследване. Дори и женските да не танцуват, когато чуват песните на мъжките, самите мъжки се движат. Танцуването при някои е част от ритуала на ухажването. И най-неподвижните все пак малко помръдват, за да издадат звуци.

 
 

Ангела Меркел победи, но загуби 1 млн. избиратели

| от chronicle.bg, по БТА |

Официалните предварителни резултати на изборите в Германия показват победа на блока ХДС/ХСС с 33% от гласовете, Социалдемократическата партия отива много назад с 20,5%, а крайнодясната Алтернатива за Германия заема трето място с 12,6% и влиза за първи път в Бундестага.

Свободната демократична партия на германските либерали е четвърта с 10,7%, влиятелната в бившата ГДР партия Левите е пета с 9,2%, а Зелените вземат 8,9%. Данните съобщи председателят на Федералната избирателна комисия Дитер Зарайтер.

Парламентът ще има 709 депутати – небивало много. От тях 246 ще бъдат на ХДС/ХСС, ГСДП получава 153 мандата (с 40 по-малко, отколкото през 2013 г.), Алтернатива за Германия ще заеме 94 места, СвДП – 80 места, Левите – 69,Зелените – 67. Избирателната активност е била 76,2% – с 4,7% повече от предишните парламентарни избори.

Унизена от представянето си, ГСДП обяви намерението си да отиде в опозиция, с което слага край на Голямата коалиция.

Въпреки това канцлерът Ангела Меркел заяви, че ще се обърне за консултации при съставянето на правителството и към социалдемократите. Аритметично е възможен само един вариант за управляваща коалиция. Той е тип „Ямайка“ – блокът ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. Според коментарите в Германия такова правителство би било нестабилно поради разногласията по ключови въпроси между партиите в него.

Алтернатива за Германия определи резултата от изборите като „политическо земетресение“. Един от нейните лидери Александър Гауланд каза, че „започва лов“ срещу партията на Ангела Меркел. Тя пък обеща да анализира внимателно защо част от нейните избиратели са преминали в крайно дясното пространство. Според оценки на социолози консерваторите са загубили около един милион привърженици.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от chronicle.bg, по БТА |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от chronicle.bg, по БТА |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от chronicle.bg, по БТА |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.