Ню Йорк и Лондон в едно

| от |

В края на 2012 г. фотографката Daniella Zalcman се премества да живее от Ню Йорк в Лондон. Тя обожава двата града и решава да ги събере в едно благодарение на творческа фото сесия от двойни експозиции наречена Ню Йорк + Лондон. За целта тя използва своя iPhone.
Zalcman е успешен фотожурналист и има снимки публикувани на страниците на The Wall Street Journal, The New York Times, New York Daily News, Sports Illustrated и Vanity Fair. Така че това, че снимките са направени с телефон не трябва да ви притеснява, а точно обратното.

„Камерата на iPhone-а беше съзнателен избор, защото исках да използвам неформалния характер на  фотографията. Професионалните фотоапарати налагат ограничения от различен характер, които липсват при телефона “ обяснява Zalcman

Всичките снимки, които виждате тук и цялата серия  на нейния сайт са създадени с помощта на нейния iPhone. Монтажът на снимките и събирането на двата града в едно също е направено благодарение на самия телефон, получил се е добър резултат.

Всяка снимка е резултат на часове работа, за да може да се получи идеалното изображение, според авторката.

Ню Йорк + Лондон изследва места, спомени и идентичност чрез архитектура и носталгия. Brooklyn Bridge Park се събира с Leicester Square. Whitehall се преплита с Южен Бронкс. High Line кореспондира с Knightsbridge. След известно време бетонът и уличният живот започва да се слива с в нещо по-универсално . Моята надежда е, че в шума и тишината, всеки ще намери нещо, което да го накара да се почувства, като у дома си.

Снимките на Zalcman се оказват много успешни и по-рано тази година тя успява да финансира собствен проект за книга с нейни снимки, като само за три дни събира три пъти повече пари от необходимото й.

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.