Новият сезон във Висшата Лига чука на вратата

| от |

Станислав Рангелов

На прага сме на поредния сезон в Англия и отминалият мач за Суперкупата на страната между Арсенал и Манчестър Сити беше добра загрявка за истинската битка, която започва този уикенд.

След отминалото Световно в Бразилия беше дадена почивка на доста основни играчи на двата отбора, което доведе логично и до възможността да видим т.нар. резерви в каква форма са и до каква степен може да се разчита на тях. В случая шампионите имаха повече отсъстващи титуляри, но в никакъв случай не може да е оправдание за ужасната загуба с 3-0. Целият отбор като че ли не беше настроен за битка и особено до 25-та мин. се видя контраста в целите и настроението на двата тима. Арсенал започнаха мача по-настървено и заслужено откриха резултата, след което небесносините като че ли живнаха малко. В края на полувремето червените нанесоха втория си удар, дори можеха да вкарат още един гол. След почивката Сити направиха някои промени и буквлано натикаха съперника в собствената си половина. Но тъкмо когато всички очакваха гол той падна, само че от другата страна и срещата на практика приключи. Тук ще се спра на главните за мен неща и няколко мисли, които изникнаха след двубоя.
Най-напред да отдадем заслуженото на момчетата на Венгер – личеше си, че са гладни за трофеи, макар и този, който се води като официална контрола. Открояваше се един младок в центъра на отбраната, който се представи доста добре и впечатление направиха спокойствието, с което играеше и самочувствието му. Новото попълнение Санчес също се включи добре и показа, че има какво да даде като блясък на Висшата Лига.
Що се отнася до Сити там положението бе малко по-различно. Не мога да си обясня меко казано неприязънта спрямо Майка Ричардс, който най-вероятно не влиза в плановете на ръководството. С кой акъл пускаш Клиши да се мъчи на десния бек не мога да проумея. Но всеки треньор си има такива слабости и предпочитания, така че нищо не може да се промени предполагам.

Беше ми интересно да видя някои от новите играчи, както и такива, които са провели по-голямата част от подготовката. Новият вратар не се представи по най-убедителния начин, особено при третия гол не знам какво търсеше толкова напред. Централната двойка защитници беше доста не сигурна и особено Боята нямаше ден. Настасич направи малко по-добър мач, но като цяло и дватамат ми харесват и знам, че могат доста по-добре. Фернандо си личи, че ще му трябва време, за да се приспособи. И миналата година Фернандиньо в началото дори ме дразнеше много повече, но в последствие се видя, че е доста качествен играч. В предни позиции липсваше острота, имаше лежерност и освен Йоветич другите не бяха особено мотивирани като че ли да играят на високо ниво. Джеко се губеше в доста моменти, но все пак си пролича в редките атака, че отборът просто не е готов все още физически за началото на първенството.
Резултатът определено не е реален с оглед играта през целия мач, защото макар и да загубиха заслужено, Сити далече не бяха чак толкова по-слаби. Просто мотивацията и някои грешки отзад бяха причината за допуснатите голове, още повече, че след 25-та мин. бяха по-добри от своя опонент. Някои младоци направиха впечатление в предсезонната подготовка, като единият от тях – аржентинецът Сукулини се включи в своя дебют онзи ден.
При всички случаи няма много време до неделя, когато гостуват на Нюкасъл и ако искат да започната с победа защита на титлата си, ще трябва да се понатегнат доста повече.
Колкото до Арсенал те със сигурност ще започнат кампанията с високо самочувствие, но трябва да знаят, че носителят на тази купа в последно време не става шампион, но за сметка на това завършва в топ 3, така че определено този успех е обещаващ за хората на мосю Венгер и за техния сезон.
 
 
Коментарите са изключени за Новият сезон във Висшата Лига чука на вратата