Новият ред в турската армия

| от |

f109cf4875a7077658ef62bf881c7ad5

Вестник „Милиет”

Вече е взето решение за стартиране на важни дейности за преструктуриране на турските въоръжени сили (ТВС), които се нареждат сред най-уважаваните армии в света. Планира се с течение на времето ТВС да преминат напълно на професионална основа; да включват в състава си съединения части с висока и гъвкава мобилност; да се увеличи техният технологичен капацитет; да бъдат оборудвани с ракети със среден и далечен обсег на действие; в значителна степен да бъде увеличена силата на бойния флот в района на Средиземно море; жандармерийските войски да се отделят от ТВС и да се превърнат в своеобразна „полева полиция”.
Именно това е обсъждано и решено на проведеното на 28 ноември под председателството на премиера Реджеп Тайип Ердоган редовно зимно заседание на Висшия военен съвет (ВВС) на ТВС турските въоръжени сили, съобщава и Фокус. Главни теми от дневния ред на заседанието:

а) направен е преглед на сегашното състояние и готовност на ТВС;
б) оценена е борбата срещу тероризма;
в) разисквани са дейностите по преструктурирането на ТВС;
г) разменени са мнения за превръщането на Военно-медицинската академия в Анкара (ГАТА) в самостоятелен университет.

Основен акцент на заседанието на ВВС е била готовността на ТВС за водене на бойни действия. В тази връзка един от главните аспекти се е съсредоточил конкретно върху състава и структурата на Втора турска армия с щаб в Коня (Централна Турция) и нейната готовност за участие във военни операции. Сред обсъжданите въпроси е бил и процесът на изтегляне от Турция на въоръжените формирования на Кюрдската работническа партия (ПКК), както и състоянието и достигнатият етап от развитие на обстановката в районите за вътрешна сигурност в хода на решаването на Кюрдския проблем. Успоредно с ПКК, са оценени и терористичните елементи, като тези от Ал Кайда”, които са започнали да бъдат влиятелни в района.

Бойният флот в Средиземно море

Друга тема, обсъждана на заседанието на ВВС, е състоянието на бойния флот и по-специално увеличаване на неговата мощ и присъствие в Източното Средиземноморие. Според проучване на Генералния секретариат на Съвета за национална сигурност 30% от глобалната световна търговия и 25% от търговията с петрол се извършва през Средиземно море. Сирийската криза стана причина за засилване на военно присъствие в района на Средиземно море на великите сили и преди всичко на САЩ, Русия и Китай. Оценено е, че както за гарантиране на енергийните източници като петрол и природен газ, така и за обезпечаване на морската търговия, Турция трябва да държи много по-силен боен флот в Източното Средиземноморие. Турция планира с течение на времето да придобие морско присъствие и мощ в Средиземно море, подобни на тези на САЩ, Русия и Китай. В рамките на проекта за създаване на национални бойни кораби „Мил-Гем”, корветите собствено производство имат допълнително значение именно и в тази област.

Професионалните съединения и части

Освен това с течение на времето се планира ТВС все по-бързо да преминават изцяло на професионална основа. В момента в значителна степен е завършила професионализацията на бригадите тип „Командос”. Успоредно с това се полагат усилия за повишаване бойните възможности на другите военни формирования, като батальони и бригади. Започналата дейност цели да превърне съединенията и частите в ТВС в значително по-мобилни и маневрени. Правят се коментари, че на заседанието на ВВС са взети и други важни решения, насочени към увеличаване на технологичната обезпеченост на ТВС и въоръжаването им с ракети със среден и далечен обсег на действие.Състоянието на жандармерията
В рамките на планираните от правителството мерки, стартира практическа дейност за пълното преподчиняване на Генералното командване на жандармерията, което в момента е в състава на Генералния щаб и на практика е четвърти вид въоръжени сили в Турция, изцяло към МВР. В рамките на тези дейности се предвижда близо 200-хилядната жандармерия да се трансформира в две основни структури. Първата е жандармерийски части, отговорни за вътрешната сигурност, които с течение на времето да се превърнат в професионална полева полиция. Втората част от жандармерийските войски вече ще отговаря за граничната сигурност и за сигурността на ГКПП.

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Риана иска от Дейвид Копърфийлд да й върне… девствеността

| от chronicle.bg |

Дейвид Копърфийлд е легендарен магьосник, но не сме сигурно дали дори той може да се справи с една от последните задачи, за които бе помолен.

Световно известният фокусник бе помолен да… върне девствеността на Риана.

„Не се шегувам. Мога да те направя да изчезнеш и да се появиш навсякъде по света. Къде би искала да отидеш и защо?“, казва Копърфийлд на карибската певица.

В интервю за женското списание Elle пък Риана споделя нетрадиционното местоположение, на което е поискала да се пренесе.

„10 минути преди да загубя девствеността си… Ще чакам да изпълниш обещанието си, хаха…“

Най-добрият опит на Копърфийлд с „номера“, доколкото сме запознати ние, се появи в Twitter от официалния профил на магьосника.

 
 

Защо американците пишат датите по този начин?

| от chronicle.bg |

В САЩ форматът на изписване на датите започва с месеца, после деня и накрая годината. Тази подредба е доста любопитна и неразбираема за останалата част от света, където йерархията е ден/месец/година. В някои държави като Китай, Корея и Иран, този ред дори е наобратно – година/месец/ден.

В крайна сметка никой не знае защо американците слагат първо месеца. Една хипотеза е, че сравнително често най-важно е да се знае първо месеца, за да се изгради контекст. За нея обаче няма особено силни доказателства. Допълнително объркване внасят честите случаи, в които в един и същ документ авторът изписва датите и по двата начина – американския и стандартния.

Освен да спекулираме с различни версии и причини, не можем да направим много, но поне знаем със сигурност, че това изписване се използва в САЩ, откакто въобще има САЩ.

500px-US-original-Declaration-1776

Един от най-ранните документи, където можем да видим американския начин на датоизписване, е самата Декларация за независимост на Съединените американски щати. Върху нея ясно се вижда „Юли 4, 1776“. Основателите на новата държава са били фенове на този формат, защото можем да го видим и на редица други документи от онова време, включително и на Конституцията, подписана от 38 делегати на „Септември 17, 1787“.

Световният модел обаче също се среща в документи от това време. Въпреки това, до последната четвърт на 19 век Марк Твен предпочита да изписва първо месеца в датата, както и журналистите, отразили потъването на Титник.

Така, бавно, малко по малко, до втората половина на 20 век този метод става стандартен за държавата.