Новият президент на Румъния ще бъде избран след балотаж

| от |

Румънският премиер Виктор Понта и кметът на град Сибиу Клаус Йоханис ще спорят на втория тур на президентските избори в Румъния на 16-ти ноември. На вчерашния първи тур 42-годишният Понта води с около 9 % пред Йоханис.

Според някои анализатори победа на социалдемократа Виктор Понта ще концентрира още повече власт в ръцете на неговата партия, но и ще донесе стабилност, защото ще сложи край на конфликтите между президент и премиер. Като министър-председател Понта се бореше със своя най-голям враг – досегашния президент Траян Бъсеску, когото се опита да отстрани от власт на референдум през 2012 година.

В същото време предизборната реторика на Понта предизвика притеснение. Той реши да заложи на националистически лозунги и постоянно наблягаше на факта, че еистински, православен румънец, за разлика от Клаус Йоханис, който е представител на германското малцинство в Румъния. Освен това, Виктор Понта не крие симпатиите си към политици като Владимир Путин, Реджеп Ердоган и Виктор Орбан. / БНР, по информация на БТА

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.

 
 

Нов робот може да изгражда молекули

| от |

Учени конструираха първия в света робот, способен да изгражда молекули.

Наномашините могат да използват малка роботизирана ръка, която премества и строи молекули. Новият робот предизвиква химически реакции в специално създадени разтвори. Той може да осъществява медицински мисии.

„Нашият робот е буквално молекулярен робот, изграден от атоми, точно както вие може да направите много обикновен робот от частите на конструктор Лего. Той изпълнява поредица от прости команди, които са програмирани по химичен път от специалист“, обяснява проф. Дейвид Лий, химик в университета на Манчестър.

„Точно както робота в завода, нашата версия може да бъде програмирана да поставя и прикрепя компоненти по различен начин. Тя изгражда различни продукти, само че в по-малък мащаб, на молекулярно ниво“, добавя проф. Лий.

Молекулярният робот може да се използва за ограничаването на загубата на суровини при различни производствени процеси.

Изследователите твърдят, че той може да ускори откриването на нови лекарства, да подобри енергийната ефективност и да изгражда малки по размер продукти.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.