Новите евродепутати ще имат напрегнат дневен ред

| от |

parlament-800x532

Преговорите за създаването на Трансатлантическа зона за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ, новите стандарти в сферата на защитата на личните данни, утвърждаването на целите на Евросъюза за защита на климата, създаването на банков съюз – това са първостепенните задачи пред новия Европейски парламент, който беше избран на 25 май.

Депутатите ще започнат своята работа с утвърждаването на кандидатурата на председател на Европейската комисия. Тук се крие интригата: официално неговото избиране е прерогатив на Европейския съвет, т.е. на държавните и правителствените глави на 28-те страни-членки на ЕС. Европейският парламент само утвърждава кандидата, но този път парламентаристите решиха да оспорят тази процедура, издигайки на изборите кандидати от основните политически партии. Изходът от борбата между Европейския съвет и Европейския парламент остава отворен.

Договорът за зона за свободна търговия

Преговорите за зоната за свободна търговия (TTIP) започнаха още през юли 2013. Предвиждаше се те да завършат още в края на миналата година. Но спорните въпроси се оказаха повече, отколкото се предвиждаше. Един от тях – недостига на прозрачност. От страна на ЕС преговорите се водят от ЕК. До ден-днешен тя изключително пестеливо информираше обществото.

Завесата от тайна поражда сред европейците страхове, че договорът ще размие строгите европейски стандарти за храните и на пазара ще нахлуят обработени с хлор пилета, говеждо с хормон на растежа и генно-модифицирани продукти от САЩ.

Депутатите от Европейския парламент имат възможност да променят нещата, например с помощта на мониторингова група (TTIP Monitoring Group), в която всяка от парламентарните групи да изпрати свой представител. ЕК ще бъде задължена редовно да ги информира, а също така и комисията по търговията за хода на преговорите. Най-важното е, че договорът може да влезе в сила само след като бъде ратифициран от Европейския парламент.

Защитата на личните данни

В навечерието на изборите за Европейски парламент удари гръм посред бял ден: Европейският съд в Люксембург излезе с решение, което веднага беше определено като „право на забравяне в Интернет“. Съдът задължи Google и останалите Интернет търсачки по молба на гражданите да заличават от Мрежата техни остарели или недостоверни лични данни. При това съдът се опираше на приетия още през 1995 закон за защита на личните данни на гражданите.

От тогава светът се промени. Новото, адаптирано към епохата на Интернет постановление беше прието от Европейския парламент през март тази година. Сега то трябва да бъде реализирано на практика. Но за момента много правителства, включително и германското, не е утвърдило постановлението. Промени в него могат да бъдат внесени само със съгласието на Европейския парламент.

ЕП против кулоарните срещи на върха

Гърция, Ирландия, Испания, Португалия: през последните пет години кризите следваха една след друга. ЕС живееше в режим на „извънредно положение“. Фундаменталните решения трябваше да се вземат без отлагане. Това се правеше от държавните и правителствените глави на страните-членки на извънредни, много често нощни заседания.

Това рязко промени съотношенията на властовите пълномощия в ЕС. На Европейския парламент не му оставаше нищо друго освен да приеме за сведение взетите от Европейския съвет решения. Но днес острата фаза на кризата е зад гърба ни и депутатите от Европейския парламент са изпълнени с решителност да си върнат правото на участие при взимането на решения.

Защитата на климата и банковият съюз

Европейският съвет укрепи своите влияние не само във финансовата политика. Европейският парламент се обяви за рязко съкращаване до 2030 на вредните емисии въглероден диоксид, ускоряването на развитието на алтернативните източници на енергия и енергоспестяването. Въпреки това държавните и правителствени глави сметнаха тези цели за прекалено завишени. Окончателното решение по енергийната политика и защитата на климата ЕС трябва да вземе през октомври тази година.

Дълговата криза в ЕС започна с банкова. Държавите от ЕС бяха принудени да спасяват от банкрут главните банки в своите страни. ЕС реши да създаде банков съюз, за да не плащат в бъдеще данъкоплатците за финансовите спекулации. Рамковите закони вече са утвърдени от Европейския парламент и Европейския съвет, но много детайли предстои да бъдат обсъдени. Така че депутатите от новия Европейски парламент ще имат предостатъчно работа.

 

 

 

 

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.

 

 

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.