Нови българо-македонски раздори

| от |

Дали Балканите наистина имат излишък история или просто излишък политика в историята? Два актуални примера показват, че за българи и македонци историята все още е нещо, което ги разделя, а не нещо, което ги събира, пише в свой анализ Дойче веле.

Наскоро българският академик Георги Марков изрази опасението си, че български семейни архиви могат да заминат за Скопие, където да бъдат използвани за антибългарска пропаганда. Зоран Тодоровски, директор на Държавния архив на Република Македония, отхвърли пред Дойче веле тези предположения:

„Твърдението на академика е несериозно, за него не съществуват реални основания. За нас, историците и учените, архивите в България и без това са отворени. Имаме достъп и до много фондове на Македонската революционна организация и нейните дейци, в които е събрана огромна документация за историята на македонското революционно движение. Няма нужда да се разхождаме и да търсим семейни архиви. Не се занимаваме с такива незаконни дейности“, казва Тодоровски.

mk

„Ако диалогът задълбочава само различията, по-добре да няма диалог“

На среща в Сандански български и македонски учени наскоро увериха, че науката е независима от политиката и че няма да се водят по езика на политиците, защото се разбират добре на своя език – научния. Председателят на БАН Стефан Воденичаров изрази недоволство, че Българската академия сътрудничи с 50 академии на науките, но не и с македонската. Дали на Балканите има излишък от история или просто излишък от политика в историята, попита в тази връзка Воденичаров. Според академик Георги Старделов, от решаващо значение е да се смени сегашният начин на общуване, който е реликт от 19-ти век и от времето на пропагандата, но днес вече е неуместен.

„Ако диалогът само подчертава и задълбочава различията, по-добре е да няма диалог. Нуждаем се от нов модел на сътрудничество, който търси общите нишки, свързващи народите, а не различията. Диктатурата на малките разлики трябва да бъде отхвърлена в името на ценностите, които принадлежат на всички“, казва Старделов.

Независимо от добрите намерения, караниците за историята продължават. По повод македонски публикации за нови сортове ечемик, наречени „Гоце“, „Егей“ и „Александър“, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров видя посегателство върху имената на Гоце Делчев и Александър Македонски. Той иронично отбеляза, че гърците много ще се зарадват на имената „Егей“ и „Александър“ и веднага ще свалят ветото си за започване на преговори за приемане на Македония в Европейския съюз.

„Гоце все пак е българин от Кукуш, завършил българската гимназия в Солун и Военното училище в София, учител по български език в Щип, офицер от Българското военно разузнаване, създател на Българските македоно-одрински революционни комитети, които в 1905 г. на Рилския конгрес ще се преименуват на ВМОРО. Благодарим Ви, братя от Скопие, знаем, че Ви е трудно, но Вие винаги намирате начин да подчертаете, че сте българи“, каза още Божидар Димитров.

Не само Димитров подозира конюнктурни мотиви зад тези имена. Македонското министерство на земеделието обаче твърди, че няма държавна политика в кръщаването на сортовете.

„Гоце“ не винаги е Делчев, нито пък „Александър“ винаги е Македонски

„Имената дават авторите – създатели на сортовете, а Управлението за семена и посадъчен материал само ги публикува. Сортът „Александър“ е вписан за пореден път още през 2008, а вписването на сорта „Егей“ е удължено през 2011. Сортът „Гоце “ през 2012 отпадна от списъка на националните сортове“, казват от министерството.

Всеки вписан сорт остава в списъка поне десет години след датата на вписване. Производителите на ечемик и пшеница обясняват, че създателите на нови сортове често им дават имената на децата си. Тоест при „Гоце“ не става непременно въпрос за Делчев, нито пък при „Александър“ – за Македонски. Дали обаче тези разяснения са достатъчно убедителни? И дали ще сложат край на поредните междусъседски подозрения?

 

 

 
 

Лана Дел Рей се раздели с приятеля си

| от |

Певицата Лана Дел Рей се раздели с приятеля си – продуцента Джи-Ийзи, съобщи Контактмюзик.

Продуцентът бързо я замени с друга певица – Холзи. Тя изпълнява и вокалите в новата му песен „Him and I“, в която първоначално трябваше да участва Лана Дел Рей.

Лана Дел Рей и Джи-Ийзи бяха видени за първи път заедно на фестивала Коачела през април. Там те бяха отишли с приятели, но през цялото време имаха очи само един за друг. Техен близък тогава каза, че на концерта на Кендрик Ламар, Джи-Ийзи е гледал повече танцуващата Лана Дел Рей, отколкото сцената.

 
 

Кои са Вяра, Надежда, Любов и София?

| от |

Православната църква почита днес паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126-а година по времето на римския император Адриан (117-138 г.).
София била благочестива християнка с три дъщери, които кръстила на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Момичетата били родени в Рим, когато властите жестоко преследвали вярващите в Христа. Майката и дъщерите не криели своята вяра и я изповядвали открито. Когато научил за тях, император Адриан заповядал да му ги доведат. Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на девет години.

По пътя към двореца София и дъщерите й отправили гореща молба към Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и гибел. И наистина – когато те застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им. Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, но това не сломило вярата им в Христа.  Той предал телата на сестрите на майка им и тя ги погребала с почести на хълм извън града. София останала на гроба и след три дни на молитви, починала с вярата, че отива при дъщерите си.

Християнската църква почита София като мъченица, защото в сърцето си тя изживяла мъченията, които изтърпели трите й момичета. Вяра, Надежда и Любов са обявени за покровителки на децата, защото и те самите са пострадали в името на Христа като деца.  От 777 г. мощите на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция. На днешния празник имениците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Денят е обявен и за празник на столицата ни – София,- чието име на гръцки означава „премъдрост“.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.