Новата супергероиня

| от |

Супергероите не са това, което бяха едно време. Те пораснаха, промениха се, пренесоха се от хартията на малкия и голям екран. Лично аз ги предпочитам на малкия, но предполагам е въпрос на вкус. Да мразиш супергероите като нов жанр в киното и телевизията обаче, е проява на лош вкус, особено, ако не си се запознал с новото им порастване.

Супергероите съществуват в света на ентъртеймънта от началото на миналия век и имат хиляди разделения и подразделения. Както и огромна фен общност. Те, като повечето неща в модерната поп и комерсиална култура, се променят на базата на времето и публиката, която обслужват. Преди време в едно интервю Крисчън Бейл казва за Батман: „Пичът очевидно не е добре. Все пак броди вечер в костюм на прилеп. Кой нормален човек прави така?“. По този начин Бейл обяснява подхода си към един от най-известните супергерои в света на комиксите. Бейл, начело с Кристофър Нолан, са първите хора, които си позволяват да направят един супергерой по-реалистичен човек. Риск, който тийн културата и досега отказва да поеме с част от продукциите си.

Но не всички са така. Marvel, които иначе имат вселена пълна с позитивни, суперсилни и смели мъже и жени, които се борят със злото, решиха да поемат различен курс със супергероите си. И произведоха два от най-добрите сериала за тази година – първият е „Daredevil“, вторият е последната им продукция в колаборация с гиганта Netflix – „Джесика Джоунс“.

Мадам Джоунс е едно от най-неизвестните творения на Mаrvel. Тя е персонаж от поредицата им за Hell’s Kitchen – мрачно място в Ню Йорк, където бродят големи злодеи. Един вид, техният си Готъм. Най-известният член на бандата от Hell’s Kitchen е Daredevil – сляп адвокат, който помага на бедните и гладните през деня, а вечер облича тесния костюм и благодарение на непогрешимите си инстинкти, се бие с лошите. Daredevil получи славата си, когато преди няколко години Холивуд направи филм за него и беше позорно комерсиализиран, сдъвкан и изплют, заради ужасно произведения продукт, в който той беше централна фигура. Daredevil беше сведен до хартиена изрезка, която носи червен костюм и раздава шутове без причина. Дори Колин Фарел не успя да го спаси. Бен Афлек пък беше позорно нахранен, заради лошото и плоско изпълнение. Но хората някак смятаха, че на супергероите им е предречено да изглеждат и звучат така. Като Афлек. Затова разберете всички скептици, които не му вярват, че ще се справи с Батман.

Daredevil получи своето заслужено възраждане и се превърна в мрачен, плътен и силен персонаж в ръцете на Netflix и прекрасния Чарли Кокс. Daredevil стана най-гледаната премиера в своето време и беше определен като едно от бижутата на телевизионния екран. Веднага след това Netflix обявиха, че планират да възродят цялата поредица на Marvel за Hell’s Kitchen. Втора поред беше Джесика Джоунс.

Естествено е след продукция като Daredevil хората да имат високи очаквания и изисквания към новата супергероиня, която Netflix избират да направят. В екипа на сериала е и сценаристът на „Декстър“ – едно от добрите шоута на Showtimes – Мелиса Розенбърг. И ръкавицата беше хвърлена.

„Джесика Джоунс“ оправдава всички очаквания, че и отгоре. Освен фактът, че е тотално неизвестна и зрителят я гледа като бял лист хартия, за успеха на сериала спомагат и Кристен Ритър – главната актриса и нейният най-голям враг – Килгрейв Purple Man, изигран от британеца Дейвид Тенант.

Истината е, че Кристен Ритър не е чак такава звезда, каквато е Тенант, особен за нърдове като мен. Тенант и досега е любимият Доктор от Doctor Who на милиони хора по света и новото амплоа, което заема в тази продукция толкова му отива, че спира да ти е мъчно, че вече не е толкова активна част от британската телевизия.

Джесика Джоунс е мрачна, затворена жена, която е частен детектив. Освен това има суперсили, за които отказва да говори и да приеме. Докато в живота й една вечер не се връща Килгрейв – зъл мъж и социопат, който може да влезе в главата ти и да те накара да направиш каквото той пожелае. А в повечето случаи той желае смърт или световен хаос, над който да властва, така че…

Колаборацията и химията между Ритър и Тенант е силна, като тенис мач. Те имат динамиката, с която малко екранни двойки могат да се похвалят. Те са като любовен дует, който танцуват танца на смъртта и всеки, който се приближи прекалено близо, бива пометен.

„Джесика Джоунс“ е една от най-добрите продукции, които Netfix са произвеждали в последно време и си личи, че са хвърлили много време, пари и усилия за нея. И всяка стотинка си е заслужавала.

Шоуто разбира се, ще има втори сезон, но преди това Джесика ще има шанс да се срещне с Daredevil и групата пазители на Hell’s Kitchen – The Defenders. Това обаче ще се случи догодина.

През това време, може да изгледате „Daredevil“ и „Джесика Джоунс“, тъй като всичките им епизоди са налични, още един от големите плюсове на Netflix – те не желаят да чакате за тяхната продукция.

А след това нека някой да ви обяснява, че супергероите не ставали за нищо.

 
 

Новата супергероиня

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Новата супергероиня

| от |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

Новата супергероиня

| от |

Проучване на порносайта PornHub установи, че мъжете от възрастовата група на 18-24-годишните по-малко се впечатляват от големите дамски бюстове в сравнение с предишните генерации, пише в. „Дейли мейл“.

От получените данни, свързани с търсенията на потребителите в сайта, младежите, попадащи в споменатата възрастова група, са с 20 процента по-малка вероятност да издирват в портала съдържание, свързано с големи гърди. А представителите на силния пол в групата на 55-64-годишните се оказали със 17 процента по-голяма вероятност да се интересуват от впечатляващи бюстове. При все това ключови думи, като „естествени големи гърди“ били все още много популярни в PornHub, като те се класирали на четвърто място сред търсенията.

Вестникът изтъква, че през 2015 година британските хирурзи отчитат 20 процентен спад на операциите за уголемяването на гърдите. През същата година американските им колеги регистрирали 38 хиляди случая на премахване на гръдни импланти.

 
 

Новата супергероиня

| от |

Филми се снимат по няколко месеца, а всички знаем какво става, когато имаме един прекалено стриктен, взискателен или пък агресивен колега. Въпрос на време е на някого да ти избият чивиите.

Това се случва неочаквано често, но се чува само ако участниците са известни. Най-старият и легендарен спор е между актьори и режисьори. И като казваме „стар“, имаме предвид много стар.

Катрин Хепбърн, която е невъзможно красива, се скарва жестоко с режисьора Джоузеф Манкевич, който е безобразно нетактичен. Научете повече в галерията ни!