Нова социална кампания – #4040caratrun, ще популяризира спорта у нас

| от |

Седем популярни личности приеха предизвикателството да станат първите посланици на социалната кампания #4040caratrun, чиято цел е да популяризира ежедневното практикуване на спорт у нас.

Икономистът Владимир Каролев, пианистката Мария Каракушева, журналистът Константин Вълков, водещите от Дарик радио – Михаил Дюзев и БНТ – Сибина Григорова, маркетинг мениджърът на Opel за България Владимир Тодоров, както и изпълнителният директор на Carat Bulgaria – агенцията инициатор на социалната кампания – Мария Грашнова, ще влязат в 40-дневна надпревара с цел да пробягат поне 40 километра, събирайки привърженици чрез популяризиране на идеята в социалните мрежи и създавайки повече интерес към практикуването на спорт в България. Партньори на кампанията са Opel, Mtel и Дарик Радио.

От днес, 29 септември, всеки един от участниците в социалната кампания Carat Run ще разполага с пълна adidas-екипировка от Carat Bulgaria и специално мобилно устройство с пакет данни, предоставени от Mtel, с което ще измерва и споделя пробяганите километри чрез хаштаг – #4040caratrun. Дарик радио ще отразява ежедневно техния статус и ще информира за прогреса им.

При представянето на кампанията, Радослав Неделчев, Директор Бизнес развитие в Dentsu Aegis Network, част от която е и Carat, обяви:

„Според проучване на Евробарометър, България е страната, в която най-рядко се спортува под каквато и да било форма, като 78% от запитаните са отговорили, че никога не са спортували или играли някакъв вид спорт. Основните причини, които се посочват за това са липсата на свободно време и на мотивация. С Carat Run целим да поставим начало на обратното броене, като целта ни е чрез лицата на кампанията да разпространим възможно най-масово посланието за активния начин на живот, който е неизменна част от успеха.“

Партньорите на кампанията имат богат опит и традиции в изграждането на спортния дух на българите. Opel Bulgaria непрестанно инвестира във високотехнологични проекти, които се стремят към поддържането на екологичното равновесие и природосъобразния начин на живот. За Mtel спортният дух и традиции винаги са представлявали важна част от личната философия, неделима от разбирането за правене на бизнес и подкрепата на обществено значими каузи. През годините телекомът се е доказал като един от най-големите инвеститори в българския спорт.


Повече за участниците:

Владимир Каролев: Управляващ съдружник в Балканска консултантска компания, която развива дейност в областта на корпоративните финанси и чуждестранните инвестиции.  Работил е в Института по Икономика и Организация на Металургията като научен сътрудник,  в KPMG Barents LLC като мениджър и старши мениджър, като Изпълнителен директор на инвестиционния фонд ECM-БППФ. Участвал е в икономическия екип на НДСВ. Бил е общински съветник от НДСВ в Столична община. Хобитата му са преходи по планините,  гмуркане, сноуборд и каране на мотор,. Женен, с две деца – момче и момиче.

Мария Каракушева: Един от най-добрите млади пианисти в света. Започва да свири на пиано малко преди да навърши 5 години, а на 12 изнася първия си самостоятелен концерт в зала „България“. Учи инструмента в Музикалната академия, където влиза сред първите в списъка. Завършва с пълно отличие. В момента, на 23 години, обмисля да запише още една магистратура – музикален мениджмънт. Работи по три големи собствени проекта – Classic In The House, Classic In The Jazz и най-новият Grace On Air.

Константин Вълков: Програмен директор на „Дарик радио“. Четири пъти специализира в Маастрихт и Брюксел по програми на Европейския журналистически център. Бил е политически кореспондент за България от 2001 до 2003 на базирания в Прага онлайн вестник Transitions Online. От 1996 до 2001 е интернет редактор в списание „Егоист“ . Редактор на списанието на British Airways от 2005 г. Бил е и програмен директор на „Ретро радио“. Специализира по програми на Deutche Welle. Участва в журналистически обучения на Reuters във Великобритания и Южна Африка. Женен с две деца.

Михаил Дюзев: журналист и радио водещ на сутрешния блок на националното Дарик Радио – „Дарик Кафе“ от 2008 г. Преди това, от 2001 г. представя новините на  Дарик. Водил е и рубриката „Хладнокръвно“ в предаването „Нека говорят…“ по телевизия БТВ. Завършил е Културология в Софийския университет. Журналистическият му път започва от несъществуващата вече телевизия „ДЕМО” като репортер и водещ на новини.

Сибина Григорова: Политолог по образование, журналист по професия и водещ на съботното сутрешно шоу на БНТ „Животът и други неща“.  Работила е като репортер в Медиапул, като журналист и редактор в Капитал, а от януари тази година (2014-та) е управител на Webcafe.bg. Интересува се  все по-малко от политика, и все по-вече от „другите неща“ Играе редовно тенис и всяка седмица тръгва на йога.

Владимир Тодоров: Маркетинг мениджър на Opel България. Завършил е УНСС с три степени – бакалавър по МИО, магистър и доктор по маркетинг. Заемал е позициите маркетинг и пиар мениджър за Шевролет България и за Хюндай България. Обича маркетинг, автомобили, музика, книги и спорт. Тича почти всеки ден от седемнадесет години. Играе футбол. Част е от футболния отбор на Opel SEE.

Мария Грашнова: Изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network – България. Основният фокус на компанията е върху стратегическото и медийно проучване, планиране и купуване. Сред клиентите, които ползват нейните услуги са Mondelez, Mtel, General Motors, Софарма трейдинг, adidas, Mattel и др.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.