Ница: топ дестинация за изневяра

| от |

Един от най-популярните френски сайтове за запознанства Victoria Milan направи проучване сред 2200 изневеряващи на партньора си къде ще прекарат Великденските празници. 73% от тях все пак ще бъдат със семействата си на празника. Къде обаче ще отидат останалите заедно с любовника или любовницата си?

39% посочват Ница и Лазурния бряг като предпочитана дестинация, 17% ще изберат хижа в планината, а 18% някой остров, например Майорка. Сред вариантите са още Маракеш в Мароко (за 15%) и Лондон за 11%.

Явно Ница е фаворитът на неверните двойки. Какво по-хубаво от една разходка по Promenade des anglais. Какво ли мислят английските джентълмени за този разврат?

251436_1789036930294_7387923_n

 
 

Юбилеят на „Титаник“ ще бъде отбелязан с нов документален филм

| от chronicle.bg |

Изминаха 20 години, но еуфорията около шедьовъра на Джеймс Камерън, „Титаник“, все още не ни пуска.

По случай юбилея на култовия филм от 1997 г. National Geographic е започнал преговори с Джеймс Камерън за нов документален филм за лайнера, отплавал от пристанището в Саутхамптън на 10 април 1912 г.

Titanic: 20th Anniversary трябва да излезе през декември тази година. В него ще участват режисьора на филма и екип от експерти, които правят обзор на откритията около луксозния кораб през изминалите двайсет години, откакто филмът спечели 11 Оскара, отбеляза приходи от на 1 млрд. долара и превърна Кейт Уинслет и Леонардо Дикаприо в звезди.

„Докато пишех сценария за филма, исках всеки детайл да бъде максимално точен.“ казва Камерън за „Титаник“. „създавах истинска история и трябваше да отдам почит към всички загинали и тяхното наследство. Но успях ли да направя това. Сега, с помощта на National Geografic и последните открития на науката и технология, ще мога да преценя.“

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Коко Шанел – модата отмина, стилът остана

| от chronicle.bg |

Изглежда, че света на модата все по-често се обръща към дизайните на първите гиганти в индустрията.

Последната колекция на модна къща Диор е вдъхновена от култовата първа колекция на Кристиян Диор, New Look (1947), и предизвика фурор на седмицата на модата в Париж миналия месец. В парижкия музей Musée des Arts Décoratifs пък в началото на месеца беше открита изложба, посветена на творчеството на „Дизайнера на мечти“.

В духа на тези носталгични нотки, които ни заобикалят, се сещаме и за останалите стожери на модната индустрия, които не просто създават дрехи – те създават епохи. Тук непременно присъстват Живанши, Баленсиага, Версаче, Ив Сен Лоран и разбира се Коко Шанел – моделиерът, който оставя най-дълбока следа в индустрията. Не само с моделите си, но и със самата си личност. За 87 години Коко Шанел преминава през множество връзки с различни мъже, повечето от които богаташи или кралски особи, никога не се жени, винаги остава рязка и непримирима и не се страхува от конфликти. Когато моделите на Кристиян Диор са критикувани, защото са неудобни за носене, тя допълва: „Само мъж, който никога не е докосвал жена, може да причини такова неудобство на жените.“

Ако сте от хората, които свързват Шанел само с числото 5 или с известното лого на марката, можете да разгледате нашата галерия, в която сме събрали 15 факта от живота на френската дизайнерка. Как тя промени модата и остана ли жив стилът(на това всеки сам може да си отговори)? 

 
 

5 причини просто да кажеш „Да“

| от Chronicle.bg |

Чували сте шегата, че животът свършва след брака. Когато достигнете една определена възраст, в която въпросът „Не ти ли е време вече“ все повече зачестява и майка ви започне да проверява за свободни дати в общината, бързо започвате да претегляте аргументите в полза на брака. В същото време въображението ви рисува толкова страшни картини от момента пред венчилото и живота след това, че имате чувството, че спите, а сватбата е само лош кошмар. Ключови думи на вашето нещастие след брака са тъщата или свекървата, 24/7 пълната мивка с чинии, мръсните памперси и колебанието дали да свалите сватбената халка от пръста си, когато излизате с необвързаните си приятелки по женски.

Световни проучвания показват устойчива тенденция на спад в броя на браковете. В България по данни на Евростат такава тенденция се наблюдава от 1945 г. насам. През 1990 г. за първи път броят на браковете спада под 60 000 на година, като оттогава до днес се наблюдават незначителни колебания. За сравнение – през 2014 г. в България са сключени общо 24 596 юридически брака, а за 2016 г. – общо 26 803 двойки са минали под венчилото (данни на НСИ).

Въпреки това много двойки у нас искат да минат под венчилото и да кажат „Да“, независимо от често чуваните „Не си ли още твърде млада?!“ и „Абе, я си поживей поне до 35, 40.“

Ние обаче намерихме поне 5 причини просто да кажете „Да!“ – на булчинската рокля и на любовта, напук на предубеждението, че да се жениш вече не е модерно.

1. Традицията повелява

Да кажеш „Да“ си е стар български обичай. Традициите не трябва да бъдат в противоречие с модерното общество, напротив – да го поддържат живо. Запазила се е традицията от времето на нашите прабаби и прадядовци младоженецът да поиска ръката на момичето от родителите ѝ, а женитбата си остава радостен момент за родителите, продължение на рода и отърваване от подхвърляния като „Не ти ли е време вече?“, „Нали знаеш, че леглото вкъщи стига за двама?“, „А гадже кога?“ и други производни.

2. По-голяма мотивация и финансова стабилност

Когато сте двама с потенциал за трима или повече, имате по-голям стимул да изкарвате пари, защото от вас зависи поне още един човек. Това повишава стандарта ви на живот, делите си разходите вкъщи, а и ви дава по-голяма мотивация в професионален план. С други думи – бракът се оказва положителен за работата. Неслучайно проучвания показват, че омъжените жени се възприемат с много по-голямо уважение и доверие от колегите си в работата.

3. Бракът е по-добър за децата ви

Когато сте женени, децата ви растат в по-стабилна обстановка, имат повече социални контакти и повече социални придобивки, например, здравно осигуряване. Те получават повече внимание от вас, близките ви и приятелите ви и това прави израстването им по-пълноценно.

4. Не, сексът не свършва с брака

Точно обратното. Бракът води до много по-редовен секс, а в случая количеството и качеството вървят ръка за ръка. Интимните срещи за една или две нощи са вълнуващи и в тях има някакъв особен чар, но по-продължителният секс с постоянен брачен партньор ви помага да научите повече за това какво харесвате както вие, така и половинката ви в секса. Освен това сексът със съпругата или съпруга ви повишава вашата креативност, защото постоянно импровизирате и търсите нови начини да направите семейния секс по-вълнуващ и да поддържате искрата. И да отбележим, че редовният сексуален живот и креативността пак са в плюс на работата.

5. Дават ви пари, за да се ожените

Оказва се, че има хора, които толкова много подкрепят любовта, че са готови да ви подарят 5 000 лв., за да се ожените, щом се обичате. Говорим за ракия „Пещерска“ и тяхната кампания „Просто кажи да“. Кампанията цели да сбъдне мечтите на три двойки, които отлагат своята сватба не поради липса на желание, а поради финансови причини. Единственото, което се изисква от влюбените, е да се регистрират на сайта www.justsayyes.bg до края на юли. Три двойки имат възможност да спечелят по 5 000 лв. за своите сватби, плюс пълни чаши за всички гости по време на празника и още изненади.

Бонус аргументът ни в полза на брака, е, че в крайна сметка ако наистина обичаш някого, няма какво да го мислиш. Двама винаги е по-добре от един, а любовта е най-добрият лек срещу всичко.