Никой не отстъпва в Газа

| от |

Ново тридневно примирие е в сила в ивицата Газа. Израелското правителство обаче е против разхлабването на блокадата, опасявайки се, че това ще позволи на Хамас да си набави оръжия. Затова и залага на военното решение, предава Дойче веле.

„Всички опции остават на масата“, заяви през почивните дни министърът на комуникациите и вътрешната сигурност на Израел Гилад Ердан. А това означава, че сред тях е и продължаващата сухопътна офанзива в ивицата Газа. Израел няма да позволи да продължава ракетният обстрел, затова и военната операция не е приключила, увери той и отхвърли искането на Хамас за отваряне на ивицата Газа. „Сега не е подходящият момент за това“, заяви Ердан.

Израел държи на блокадата

„Ако палестинците приемат да се разоръжат, тогава можем да помислим за едно пристанище, или пък за отваряне на ивицата Газа“, повтори условието на израелското правителство министърът. Причината за израелската блокада трябва да се търси у Хамас, която е решена да унищожи израелската държава. Израел се опасява, че радикалната палестинска организация ще използва снемането на блокадата, за да вкара оръжие в ивицата Газа, което след това да използва срещу Израел.

„На този етап никакви политически мерки не са приоритетни за израелското правителство. Нуждаем се от военно решение за унищожаването на инфраструктурата на Хамас, което ще върне спокойствието на израелските граждани“, заяви Ердан. Според него светът разбира израелските тревоги, свързани със сигурността, и подкрепя израелските действия.

„Врата към външния свят“

Двете враждуващи страни остават на твърди позиции. Ислямистката палестинска организация Хамас не се отказва от искането си за прекратяване на израелската блокада на ивицата Газа. „Искаме да имаме врата към външния свят, което обяснява защо така настоятелно пледираме за морско пристанище или летище“, заяви говорител на организацията. Според него Газа се нуждаела от врата към външния свят, която да бъде под контрола на палестинците.

Израел наложи строг режим на достъпа до ивицата Газа още през 90-те години на миналия век. До преди 7 години палестински работници преминаваха свободно през граничния пункт Ерец, за да работят в Израел. Но откакто Хамас установи контрол над ивицата Газа, Израел наложи пълна блокада над тясната крайбрежна ивица земя. Днес се контролира всичко, което влиза или излиза от тази територия, въздушното пространство се охранява от дрони и други системи за сигурност, а край бреговете на Газа патрулират израелски военни кораби.

Симпатии за Хамас

Хората в Газа се чувстват като в затвор. „Искаме това, на което има право всеки един народ: свобода, независимост и достъп до света. Сега имаме усещането, че живеем в един огромен затвор“ казва един жител на ивицата Газа. Палестинският правозащитник и носител на алтернативната Нобелова награда Раджи Сурани нарича израелската блокада „престъпление, довело до най-голямата хуманитарна катастрофа на 21 век“. По думите му 91 процента от населението на ивицата Газа живее под границата на бедността, а 85 на сто от хората разчитат изцяло на даренията от храни. „Превърнаха ни в нация от просяци, откъснати от света. Какъв срам“, казва Сурани. Според него израелците си правят каквото пожелаят и когато си пожелаят и знаят, че никой няма да им потърси отговорност.

Умората от войната и желанието, тя да бъде прекратена, не са променили отношението на палестинците към Хамас. Повечето от тях продължават да се отнасят със симпатии към радикалната организация. „Децата ни умряха, жените ни умряха, къщите ни бяха разрушени – нямаме повече нищо, което да оплакваме. Затова ще подкрепяме съпротивата до последния си дъх“, уверява местен жител на ивицата Газа.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.

 

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)