Неволите на Юнкер

Изслушванията на комисарите в Европарламента вървят към края си. Но срещу някои от кандидатите има сериозни възражения. Затова и натискът спрямо председателя Юнкер е голям, а депутатите не са склонни на компромиси, предава Дойче веле.

Никога досега бъдещата Европейска комисия не е била подлагана на толкова сериозни изпитания. Процедурата по изслушванията в Европейския парламент съвсем не е дреболия – представлява комбинация от устна матура и партийно-политически сметки. Периодически – когато не е твърде напрегнато – депутатите правят снимки със смартфоните си, за да увековечат този звезден миг на парламента. И прозрачността определено е максимална. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц неслучайно се гордее с процедурата: „Всеки трябва да види кои са хората, които взимат решенията, и кой е кандидатът“.

Единственият, който вече е избран, е председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той е натоварен със сложната задача да състави екип от имената, представени му от държавните и правителствените ръководители на страните от Общността. Юнкер би трябвало да определи как да бъдат разпределени ресорите на бъдещите комисари. А и би искал да въведе нова система в ръководството на Комисията: заместник-председателите да координират отделните политически сфери. Но това е въпрос на бъдещето. Докато в сегашното изслушванията оставиха доста въпросителни. Проблемът на Юнкер е, че екипът му се клати и бъдещият председател трябва да се погрижи за внасянето на подобрения. Което няма да е лесно. Целта му новата комисия да започне дейността си през ноември, може да се отдалечи във времето.

Поне двама кандидати отпадат

Проблемите се проявиха отрано: петима кандидати бяха спорни още от самото начало. Някои успяха да се спасят по време на изслушванията. Но една потенциална заместник-председателка на Комисията е на път да отпадне – словенката Аленка Братушек, която се самопредложи за поста. Британецът Лорд Хил пък трябваше да се яви на второ препитване. Много от депутатите не вярваха, че ще е в състояние да гарантира сигурността на европейските финансови пазари при криза.

Особено много грижи създава унгарецът Тибор Наврачич. Той продължава да е обект на критики заради близостта си с дясно-консервативното правителство на Виктор Орбан. Съответната комисия в Европейския парламент не би желала точно той да се занимава с културния ресор. И Юнкер най-малкото би трябвало да му потърси друга сфера за изява.

Намирането на негов заместник обаче е трудно и неприятно за всички страни: в този случай унгарското правителство би трябвало да бъде помолено да представи друга кандидатура. Задачата пред словенското правителство е сходна, при това и следващата кандидатка трябва да е жена, за да се запази дамската квота.

Безкомпромисността на депутатите

На Европейския парламент му се наложи да удължи изслушванията. Сроковете не можаха да бъдат спазени. Но според еврокомисаря Елмар Брок това не е най-важният проблем: „Възможността за отхвърляне на комисари съществува винаги – парламентът е постъпвал така и в миналото“.

Всъщност парламентът изобщо не улеснява Юнкер. Бъдещият шеф на Комисията може да се опита да убеди депутатите да гласуват под мотото: утвърдете все пак моя екип – нали това е вот на доверие и за мен. Но той, за съжаление, не може да се опре на евентуална договореност между социалдемократи и консерватори – защото фронтовете между двата лагера са факт, както се видя при изслушванията. В крайна сметка евродепутатите ще гласуват с обикновено мнозинство за целия екип на Европейската комисия, като гласуването е задължително.

Т.е. – без одобрение няма да мине. Но новият парламент е толкова разцепен, колкото не е бил никога. А това определено затруднява сформирането на стабилно обикновено мнозинство за екип, още неотговорил на всички въпроси. При всички случаи обаче Европейският парламент не изглежда склонен да одобри някой оспорван кандидат, който тепърва да полага усилия за утвърждаването си – макар подобен подход да би помогнал на Юнкер.