Невероятните рекорди на Китай

| от |

Китай е безспорен шампион в сферата на рекордите: от спорта, през икономиката, та чак до културата на хранене. Само един пример – ежегодно се изсичат 25 милиона дървета за производството на клечки за хранене, пише Дойче веле.

Shanghai 2 - Golden Week 2013

13 000 километра – това е дължината на железопътната мрежа за високоскоростни влакове, с която разполага Китай. Част от мрежата е и най-дългият мост на света – простира се на цели 165 километра на отсечката Пекин-Шанхай. Вторият и третият по дължина мостове в света, впрочем, също се намират в Китай. Както и най-високо разположената гара – тя е в Тибет, на височина 5068 метра, т.е. по-висока е от Мон Блан.

Китай може да се похвали и с най-високо разположеното летище – приблизително на равнището на Матерхорн, както и с най-дългата линия на метрото в Шанхай /538 км/. Но ако на лондонското метро са му били нужни 150 години, за да достигне сегашната си трета позиция в света със своите 400 км, в Шанхай са били достатъчни само 15 години.

Стремително се развива и китайският автомобилен пазар, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“: регистрираните през миналата година коли са толкова много, че Китай става първият национален пазар в света, на който само за година са пуснати в експлоатация 20 милиона возила. Според изданието ако тези автомобили се наредят един до друг, ще стигнат за две обиколки на земята.

Молове, кули и палати

New South China Mall в Кантон е с търговска площ от 660 000 квадратни метра, което е десет пъти повече от площта на най-големия магазин в Германия – KaDeWe в Берлин. Теоретично в китайския мол могат да се настанят 2 400 магазина, но 90 процента от площите в него са празни. Което показва, че и в Китай големината не е всичко, коментира „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Още повече, че съвсем не е ясно, дали и други мегапроекти ще се запълнят – като например небостъргачът „Sky City“ в Чанша, който трябва да стане най-високата сграда в света със своите 838 метра. В южната част на Пекин пък се планира изграждането на най-голямото летище за 130 милиона пътници годишно.

В Ченду, столицата на провинция Съчуан, от юли насам работи „New Century Global Center“, който е широк 400 метра, дълъг 500 и висок 100. За сравнение: американският Пентагон се нанася три пъти в площта на тази сграда с площ от 1,76 милиона квадратни метра, а операта в Сидни – 20 пъти. Част от центъра е предназначена за търговска дейност, но освен това ще има два луксозни хотела, офиси и университетски аудитории, както и кино, ледена пързалка и „Средиземноморско село“ с изкуствен залив с палми и плаж на площ от половин хектар.

Голямата жажда

Китайците пият годишно по 44 милиарда литра бира и по 64 милиона литра бордо. Ежегодно се колят 700 милиона свине, а производството на зърнени продукти достига 117 милиона тона, на ориз – 203 милиона. Всяка година в Китай се изхвърлят по 45 милиарда чифта клечки за хранене, за производството на които отиват 25 милиона дървета. Паралелно китайците произвеждат годишно по 10 милиона изкуствени елхи, предназначени най-вече за износ в Америка и Европа.

Внушителни са цифрите и в сферата на потреблението на дрехи и обувки: годишно китайците купуват 2,3 милиарда чифта обувки, при това съвсем не всички са само копия на известни марки – през 2012 в Китай са били внесени заявки за 526 000 патента, което е 20 000 повече от заявките в Америка и десет пъти повече отколкото в Германия.

Обратната страна на медала със свръхпроизводството се откроява при замърсяването на въздуха в големите градове. Броят на жертвите се изчислява на 1,2 милиона годишно, което представлява 40 на сто от всички подобни случаи по света. Повече са само жертвите на тютюнопушенето – 1,3 милиона годишно или 3 600 дневно.

И една последна мрачна статистика – броят на екзекузиите е около 3 000 годишно, което е почти десет пъти повече, отколкото в Иран. Ислямската държава е на второ място в света по брой на извършваните екзекуции.

 

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.