Непримирими позиции в Минск

| от |

Минималните очаквания, свързани със срещата между Путин и Порошенко в Минск, се потвърдиха. Боевете в Източна Украйна си продължават, но има и искрица надежда, твърди в коментара си Инго Мантойфел от Дойче веле.

Очакванията от срещата в Минск между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Петро Порошенко не бяха големи. Това се дължеше не само на факта, че боевете в Източна Украйна в последно време бяха станали още по-ожесточени. Русия също продължаваше да поклажда конфликта. Москва изпрати т.нар. хуманитарен конвой в Луганск без да иска разрешение от украинските власти. Руски десантчици освен това преминаха през руско-украинската граница, което било станало „по невнимание“. Преди всичко обаче, очакванията от срещата в Минск бяха минимални, поради това, че военният конфликт се базира на диаметрално противоположни мирогледни разбирания в Русия и Украйна.

Конфликтът пламна във връзка с планираното Споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС. В Минск руският президент Путин още веднъж обоснова руската съпротива срещу споразумението с евентуалните икономически загуби за Русия. В действителност обаче, на карта са заложени много по-важни неща: Близо 25 години след разпадането на Съветския съюз, става дума за уреждането на възлови въпроси като вътрешно- и външнополитическото устройство на постсъветското пространство. В този смисъл става дума не просто за криза в Украйна, а за най-голямото досега предизвикателство пред политиката за сигурност на Европа през 21-и век. Едва ли можем да очакваме и скорошно споразумение, поради това, че Украйна, Русия и ЕС предлагат коренно различни интерпретации за историята на конфликта.

Боевете ще продължават

По същата причина следва да се приемат с разумна доза предпазливост и официалните комюникета, издадени след срещата в Минск. Изразената от Путин подкрепа за Порошенковия план за военно примирие в Източна Украйна е чисто дипломатическа фраза без всякакво покритие. По този въпрос президентът Путин на практика само потвърди досегашната си позиция, че ставало дума за вътрешноукраински въпрос. Украйна трябвало да проведе преки преговори със сепаратистите. Киев обаче категорично отхвърля подобна опция. На практика това означава, че боевете ще продължат.

При това украинската стратегия да търси победа над сепаратистите като бомбардира Донецк и Луганск е безотговорна и отнема живота на цивилни граждани. Подобна политика не може да доведе до политическо и обществено помирение в Източна Украйна. Много по-важно би било украинските въоръжени сили да възстановят контрола над украинската граница, защото през нея от Русия продължават да пристигат бойци и оръжия.

ЕС би трябвало да припомни на украинското ръководство тази важна цел и да му окаже помощ в подобряването на граничната сигурност. Дори президентът Путин изрази съгласие за провеждането на преговори по този въпрос. Тази готовност би следвало веднага да бъде подложена на проверка.

Надежда в газовия спор

Все пак имаше и един конкретен резултат от срещата в Минск. Замразените през юни преговори в газовия спор между Русия и Украйна ще бъдат подновени на 6 септември с участието на еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер. Това е правилно решение, защото ако до есента не бъде постигнато споразумение, съществува опасност от откриването на втори фронт в необявената война между Русия и Украйна. А последиците ще усетят не само украинците. Редица държави от ЕС също биха били засегнати от евентуалното прекъсване на транзитните газови доставки.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Новите и старите на седмицата на модата в Милано

| от |

Нови таланти, търсещи своето място редом до утвърдени марки като „Москино“ и „Армани“, се очакват с интерес на започващата днес Седмица на модата в Милано, предаде Франс прес.

Програмата на модната фиеста включва около шестдесет ревюта и стотина презентации. Седмицата на модата в Милано ще започне с представянето на колекцията пролет/лято 2018 г. на модна къща „Гучи“, която процъфтява благодарение на дизайнера Алесандро Микеле, заел поста творчески директор в началото на 2015 г.

Очаква се през следващите няколко дни модните подиуми в Милано да греят във всички цветове на дъгата, както и завръщането на 90-те години в модните линии под формата на панталони с ниска талия и прави сака. Вертикалните райета също ще отбележат солидно присъствие.

Сред очакваните с интерес нови таланти е британският дизайнер Пол Съридж. Той ще представи първата си колекция, откакто тази година зае поста творчески директор на модна къща „Роберто Кавали“.

В Милано ще дебютират и съпрузите Люси и Люк Майер – новите творчески директори на модна къща „Джил Сандер“.

За първи път на Седмицата на модата в Милано ще се представят марките „Албино Теодоро“ и „Шийна“, както и младият южнокорейски лейбъл „Дъ-сириус“, впечатлил модния свят с футуристичните си творения.

Милано няма да е Милано без „тежката артилерия“ в модата – „Фенди“, „Ферагамо“, „Версаче“, „Прада“, които отново отчитат подем в продажбите след няколко трудни години, белязани от отдръпването на азиатския пазар, валутната нестабилност и терористичните нападения в Европа.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.