Недооцененият капитализъм

| от |

Кой създава стопанската база за повече благосъстояние и социална сигурност – дъжавата или капитализмът? Поставяйки този въпрос, френският икономист Томас Пикети актуализира темата за „неравенството в благосъстоянието“.

Още с появата си книгата на френския икономист Томас Пикети „Капиталът на 21 век“ бе определена като важен принос в битката срещу все по-задълбочаващото се неравенство в съвременните общества. Нещо повече – директорът на Института за макроикономически изследвания на фондация „Ханс Бьоклер“ Густав Хорн изтъкна личната заслуга на Пикети за това, че „отново се говори за неравенството в благосъстоянието“. А американският социолог Джон Белами заяви, че трудът на Пикети оборва „неокласическото учение за икономиката като идеологическо оправдание за капитализма“, пише Дойче Веле.

Хонконгският икономист Чандран Наир обаче предупреди, че неравенствата съвсем не са само икономически. По думите му, те наистина са сред възловите предизвикателства за правителствата по света, но най-голямото неравенство се състои в това, че стотици милиони хора нямат достъп до основни неща като покрив над главите, достатъчно храна, чиста питейна вода и елементарни санитарни съоръжения. „Ако не направим така, че световните ресурси да са достъпни за всички, никакво преразпределение на благата няма да ни спаси“, казва Наир.

Повече или по-малко държава?

Вярно е, че през последните години неравенството по отношение на разпределението на богатството се увеличи. От друга страна последният доклад за световното богатство показва, че все повече хора успяват да създадат лично състояние. И така възниква една глобална средна класа, която междувременно обхваща стотици милиони хора, посочва по повод книгата на Томас Пикети германският вестник „Ди велт“.

В самата Германия около една трета от гражданите /31 процента/ смятат, че биха се чувствали по-зле в една икономическа система със засилени контролни функции на държавата. Мнозинството или няма мнение по въпроса, или вярва, че от повече намеса на държавата няма да произтекат някакви по-серизони негативни последици. Преобладаващата част от германските граждани виждат в установената икономическа система предимно социалната страна – сигурността на работното място, социалната осигуреност, справедливостта в заплащането на труда и разпределението на шансовете, доходите и заплатите. И едва всеки трети германски гражданин казва, че чисто капиталистически явления като личната инициатива, предприемаческата свобода и ограниченото влияние на държавата върху икономиката, са неразделна част от съвременото социално пазарно стопанство.

Предимствата на модерните времена

Ако обобщим всички положителни и отрицателни асоциации, които германците свързват с пазарната икономика и държавно контролираната икономическа система, ще излезе, че имиджът на капитализма не е много по-добър от този на плановата икономика, пише в „Ди велт“ икономистът Клемент Бот. Според него, хората имат високи очаквания за разширяване на социалната държава. Броят на получателучаващите преразпределяни от държавата средства /пенсионери, безработни, хора на социални помощи и участващи в програми за преквалификация/ в Германия днес вече надхвърля този на плащащите данък общ доход – съответно 28,8 срещу 26,7 милиона души. През 1970 г. това съотношение е било 1:2. При това положение ролята на държавата няма как да намалява, затова пък е напълно реалистично да растат данъците. Освен това гражданите все повече ще губят връзката между това, което дават на държавата, и онова, което получават от нея в замяна, щом делът на държавните разходи е достигнал 44 процента. За сравнение – през 60-те години на ХХ век държавата е преразпределяла едва 30 на сто от оборотните средства.

Когато почти всяко второ евро вече преминава през ръцете на държавата, тогава изчезва усещането за това, че капиталистическата система създава икономическата основа за благосъстоянието на хората и високото ниво на социална защита. И все пак – именно капитализмът е този, който днес изхранва повече от 7 милиарда души световно население, докато по времето на Адам Смит един милиард едва са преживявали. Пазарната икономика може да не предлага перфектни решения, но дълбоко в основата си те са много хуманни, пише в заключение Клемент Бот в „Ди велт“.

 
 

„Kingsman: Златният век“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка

| от |

Шпионската комедия „Kingsman: Златният век“ измести хоръра „То“ от първото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 39 милиона щатски долара, съобщиха световните информационни агенции.

В продължението на филма от 2015 г. на режисьора Матю Вон отново участват звездите Тейрън Еджъртън и Колин Фърт, като към тях се присъединяват Чанинг Тейтъм, Холи Бери, Джулиан Мур, Джеф Бриджис. Филмът е направен повече за публиката, отколкото за кинокритиците.

„То“ продължава да събира голяма публика. Приходите от филма по творбата на Стивън Кинг през уикенда са 30 милиона долара. Така той стана най-печелившият хорър на всички времена, ако не се отчита инфлацията – общо 266,3 милиона долара . През 1973 г. „Екзорсистът“ спечели 232,9 милиона долара в Северна Америка. Ако се вземе предвид инфлацията, сумата ще се равнява на 1 милиард долара през 2017 г.

„Lego Ninjago: Филмът“ дебютира с приходи от 21,1 милиона и зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка. На четвърто е „Американски убиец“ с 6,3 милиона долара, следван от „Всички мои мъже“ с 3,3 милиона долара. На шесто място също с 3,3 милиона долара е психотрилърът „Майка“ на Дарън Аронофски с Дженифър Лорънс, който не успя да привлече зрителския интерес и през втората си седмица по екраните.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.