Не социален туризъм, а борба за оцеляване

| от |

Неемигриралите българи работят за по 300-400 евро, а плащат цени като западните. В такива условия гърците отдавна да са излезли на бунт. В две публикации германският „ФАЦ“ пише за онова, което кара хората да бягат навън, пише Дойче веле.

ger

„Социален туризъм“ беше избран от германските езиковеди за антидума на 2013. Но защо това словосъчетание поражда толкова много страхове в Германия? Както отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ („ФАЦ“), ако миграционните процеси не вървят според очакванията, това се дължи основно на властите. Дебатите, предизвикани от отварянето на пазарите на труда за българи и румънци от началото на тази година, може и да са необходими, но всъщност болшинството от кандидатите за работа от двете страни отдавна са пристигнали в Европа. Досега обаче медиите и избирателите не се интересуваха от тази тема поради това, че ставаше дума за спешно необходими на Германия специалисти или за хора, които вършат черна работа срещу мизерно заплащане, работейки на черно. Само притокът на роми от двете страни създава страх и паника.

И действително: онези, които живеят в пряко съседство със запуснатите евтини блокове на мигрантите в Дуисбург или Манхайм, и които виждат увеличаващата се просия по улиците на своя град, едва ли могат да бъдат успокоени от статистическите данни, според които ставало дума за маргинален проблем. А и не е ли факт, че най-малко 2,5 милиона от тези отхвърлени, често неграмотни и живеещи в анахронични условия европейци се намират именно в България и Румъния? Имайки предвид това, не е чудно, че Западът е истинска примамка за тях – с възможностите да получават социални помощи, надхвърлящи в пъти заплащането, което биха могли да очакват в България или Румъния. А и няма кой да се погрижи за интересите на тези хора – като например специален еврокомисар по ромските въпроси, разчитащ на съответните средства, социални програми и контролни права.

За злоупотребата на социалните облаги са виновни германските власти

Проблемите всъщност са два: става дума за притока на бедняци от Изтока към богатите социални държави, но и за емиграцията на висококвалифицирани лекари, инженери и други специалисти към западните трудови пазари. Двете неща неправилно се смесват, като успешната интеграцията на квалифицираните се игнорира, а другата се преекспонира от медиите. Злоупотребата с германските социални облаги обаче не е проблем на Европейския съюз, нито на румънските и български граждани, а единствено и само на германските власти. В крайна сметка Европа регулира свободното движение на хора, но не и социалното дело. То си остава правомощие на националните държави.

Дания например е положила съответните усилия да се защити като социална държава чрез правни средства и контролни структури, поради което на никой ром и през ум не му минава да застане пред гишетата на датските социални служби. Подобни рестрикции и забрани има и в Германия, но общините чисто и просто не ги прилагат на практика, а социалните съдилища постоянно налагат „меки решения“, с които допълнително размиват забраните.

Така че вместо да се говори за мързеливи и инертни роми, което едва ли е оправдано, като се има предвид колко гъвкави и находчиви са те, би трябвало да се говори за мързеливите и инертни германски власти, които или не си вършат работата, или я вършат зле, настройвайки населението срещу имигрантите като цяло, независимо от това, че трудът на тези хора носи печалби на социалния бюджет.

България и Румъния плащат крайно висока цена

44-годишната българка Паулина Немцов, която е адвокатка във Висбаден, разказва например, че в Германия й се е налагало да работи на три места, за да събере необходимите средства за следването. Родената в Добрич Немцов била твърдо решена да докаже, че по нищо не отстъпва на германците. Тя е на мнение, че дискусията около миграцията по бедност в Германия е много изкуствена и без връзка с реалния живот. „Хората, които наистина са искали да заминат, са го направили отдавна. Новата свобода на пазара на труда едва ли ще промени ситуацията. Дискриминиращо е да се заявява, че „бедните трябва да останат отвън – това влиза в противоречие с демократичните принципи“.

Нито един строителен обект в Испания, нито един магазин или пък дом за стари хора в Италия не функционира без зле платените румънци или молдовци. А всеки втори възпитаник на езиковите училища в България е изгубен за страната още с началото на следването си. На Румъния вече ѝ липсват 20 000 скъпо обучени лекари, тъй като те не желаят да работят срещу 500 евро в родината си, а за четири или осем пъти повече пари във Франция, Великобритания, Белгия или Германия. И тази цена, която най-бедните държави в Европа плащат под формата на кръвнина за Общността, е огромна. Разбира се – бедните държави получават инфраструктурни помощи от Брюксел, но в материално отношение тези хора, които на всичкото отгоре продължават да живеят в свръхкорумпирани политически системи, доминирани от бившите комунисти, са принудени да водят драматична борба за оцеляване, както никой друг на този континент.

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Грета Гарбо: „Искам да бъда сама.“

| от |

Пренасяме се в 20-те години на ХХ век. Холивуд. Фабриката за мечти е млада и могъща. Създава илюзията, че всичко е постижимо, а Америка е мястото, където мечтите се сбъдват.

Системата на звездата е във вихъра си и ще остане така още три десетилетия. Актрисите не са актриси – те са кукли, изровени от различни краища на страната (или чужбина), обикновено са непривлекателни, но фотогенични. Машината ги примамва с обещания за бляскав живот и ги слага на конвейера. Коса, мигли, вежди, нос, устни, скули, зъби, крака, ръце, подходящо осветление, скъпи тоалети, тонове грим и звездата е родена. Изключенията от това правило в началните години са малко, но дори те са изфабрикувани.

"Anna Christie" Film Still
Getty Images

През 1924 г. едно шведско момиче на 19 години пристига в Америка със своя любим. Грета Гарбо и Моше Стилер са успешни актриса и режисьор в родната Швеция, но идват да търсят шанса си в Холивуд. Грета е стеснителна, леко пълна, с огромни крака. Но дори Луи Б. Майер вижда онова, което след години ще плени света, и я наема в студиото си – MGM. Така се ражда звездата на една от легендите на киното – Грета Лувиса Густафсон или просто Грета Гарбо.

Конвейерът не прощава и на нея – диети, пластични намеси, без кадри в цял ръст, подходящ оператор, който да покаже само хубава й страна. Но най-голяма роля в създаването на Грета Гарбо имат пиарите на MGM. Едва ли има друга актриса, чийто път да е до такава степен определян от машината на рекламата. Тя иска да играе. Нищо друго. Иска да въздейства, да се пробва в големите роли, които десетилетия преди нея играе Сара Бернар. Но всичко това си има цена. Отделът по реклама на филмовото студио бълва клюки за нея непрестанно – с кой актьор ходи, какво прави, всичко. Това се отразява благоприятно на предстоящия филм. И малко по малко я смазва.

Не можем да опишем Грета Гарбо. Може би никой не може. Тук говорим за жена, която всеки приема по своя начин. Винаги можем да я вкараме в рамки като ослепително красива, нежна, съблазнителна, сексапилна, с разкошни сини очи, дълбок глас, но същинското е различно за всеки един от нас. Не можеш да го разбереш, ако не си запознати с историята й. С първите години в бедния стокхолмски квартал, с истерична майка и баща пияница, със самотата й, с любовта й към Моше и раздялата с него, с копнежа за безвъзвратно отнетото лично пространство. В множеството афери с мъже и с жени, в перфекционизма, който никой от нас не може да постигне. Грета Гарбо е океан, който можеш да опознаеш само ако се гмурнеш в него. Ако разбереш историята зад целулоидните снимки, продукт на Системата на звездата.

'Two-Faced Woman' Film Still
Getty Images

Кариерата на Грета Гарбо приключва, когато тя е на 36 години. 17 години са изминали откакто слиза на пристанището в Ню Йорк. Заснела е десетки филми, изиграла е ролите на Ана Кристи, Ана Каренина, Маргьорит Готие („Дамата с камелиите“), Кралица Кристина, Мата Хари и редица други. Получава три номинации за Оскар, не печели нито веднъж. През 1956 г. Става най-младата актриса удостоена с Оскар за цялостно творчество ( на 51 години), отказва да присъства на церемонията.

Никога няма да разберем защо тя внезапно прекъсва кариерата си, след като филмът „Жена с две лица“ получава лоши отзиви от критиците и публиката. Фактът е, че след него Грета Гарбо спира да бъде част от Системата на Холивуд. Точно като своята героиня в „Гранд хотел“, Грузинская, която казва: „Искам да бъда сама“, така прави и актрисата. Оттегля се напълно от публичния живот. Заживява в Ню Йорк, в огромния си апартамент. Инвестира парите си и умножава състоянието си, пътува, има отношения, за които никой не знае, носят се само слухове.

Грета Гарбо е от онези икони, от които и до днес можем да се учим. Този текст няма за цел да разкаже нейната история. Той само насочва една малка светлина към една от забравените велики личности на киното, която може да ни каже много и да ни научи на много. Ако това се случи поне за един от читателите тук, то значи има смисъл от него.

 
 

Наградите Еми 2017: Победителите

| от |

Снощи в Майкрософт тиътър в Лос Анжелис се проведе 69-тата церемония по връчването на наградите Еми – най-престижните отличия в областта на телевизията. Не е като да станахме свидетели на грандиозни изненади. Очаквахме „Историята на прислужницата“ да вземе наградата, въпреки силната конкуренция в лицето на „Короната“. Надявахме се на Раян Мърфи и „Вражда: Бети и Джоан“, но „Големите малки лъжи“ се оказаха по-големи от враждата между Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. Няма да ви бавим повече. Ето списъкът с победителите в големите категории:

Най-добър драматичен сериал: „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

handmaid's tale  историята на прислужницата

Най-добър комедиен сериал: „Вице“ (Veep)

160826-fallon-julia-louis-dreyfus-tease_lveyiq

Най-добър лимитиран сериал: „Големите малки лъжи“ (Big Little Lies)

big little lies големите малки лъжи

Най-добра актриса в комедиен сериал: Джулия Луиз Драйфус, „Вице“

Най-добър актьор в комедиен сериал сериал: Доналд Глоувър, „Атланта“

Най-добра актриса в драматичен сериал: Елизабет Мос, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в драматичен сериал: Стърлинг К. Браун, „Това сме ние“

Най-добра актриса в лимитиран сериал: Никол Кидман, „Големите малки лъжи“

Най-добър актьор в лимитиран сериал: Риз Ахмед, The Night Of

Най-добър актьор в поддържаща роля в драматичен сериал: Джон Литгоу, „Короната“

Най-добра актриса в поддържаща роля в драматичен сериал: Ан Доуд, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в поддържаща роля в комедиен сериал: Алек Болдуин, Saturday Night Live

Най-добра актриса в поддържаща роля в комедиен сериал: Кейт Маккинън, Saturday Night Live

Най-добър актьор в поддържаща роля в лимитиран сериал: Александър Скарсгард, „Големите малки лъжи“

Най-добра актриса в поддържаща роля в лимитиран сериал: Лора Дърн, „Големите малки лъжи“