НАСА праща земляни на Марс

| от chronicle.bg |

След като откриха следи от вода на МАРС, учените от НАСА планират да изпратят земляни на планетата. Това трябва да стане след 2030 година, твърди вестник „Индипендънт”.  Мисията няма за цел да посети за кратко време Червената планета, а да бъдат създадени колонии. Това ще бъде кулминацията  в постиженията на експертите от НАСА, които проучват Марс от години.

Вече е изготвен доклад, по плана на който ще се заселва Червената планета. Това ще стане в три етапа. Първоначално ще се събира само информация на борда на Международната космическа станция. След това ще бъдат обучени бъдещите „марсианци”. Те няма да бъдат пратени на чуждото място без подготовка, а ще се подготвят на сигурно разстояние от планетата, за да може да се върнат на Земята в случай на опасност.

Третият етап е моментът, в който земляните вече ще станат жители на Марс. Те ще живеят в обособени места, където ще разполагат с апаратура и уреди, за да поддържат жизнените си функции с години  с изискващо минимални грижи.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Почина Андрония Попова – Рони

| от chronicle.bg |

Вчера сутринта, след тежко боледуване, почина певицата Андрония Попова – Рони.

Тя беше вокал на „Насекомикс“ и „Help Me Jones“, а след това беше и част от българското суинг трио „Sentimental Swingers“. Участва и в създаването на „World Melancholy“ на „Блуба лу“, а песните й озвучават нови български филми като „Източни пиеси“ на Камен Калев и „Каръци“ на Ивайло Христов.

Рони беше майка на две деца, певица, инструменталист, преподавател и приятел. Работи като композитор и изпълнител в много български и международни, театрални постановки, кино и телевизионни филми и най-вече музикални албуми за пораснали и деца.
Тя беше и преподавател е в НМУ „Любомир Пипков“ в специалност поп и джаз. През годините участва в създаването на няколко групи, от които
най-основна и знакова за нея е „Насекомикс“, с която записва два студийни албума с авторски музика и текст, признати от критиката и публика в целия свят!

Надяваме се българската публика да почувства любовта, смелостта и свободата, която им инжектира.

Да почива в мир!

 

Мотото на Рони беше „Има два начина да изживееш живота си. Единият е, като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е, като мислиш, че всяко нещо е чудо.“ (Айнщайн)