Наплашени от имиграцията, недоволните британски гласоподаватели се обръщат към антиевропейска партия

Кайли Маклилан / Ройтерс

Подобно на мнозина от някога процъфтяващото рибарско градче Гримсби Дейв смята, че притокът на източноевропейски мигранти е затруднил намирането на работа и който смята да прояви безпокойството си, като гласува на избори за пръв път от 18 години.

36-годишният пристанищен работник обаче няма да гласува за основната опозиционна партия във Великобритания, Лейбъристката, която по традиция е доминиращата политическа сила в неговия район. Преди изборите за Европейски парламент следващия месец Дейв казва, че възнамерява да подкрепи британската антиевропейска Партия на независимостта на Обединеното кралство (ПНОК).

„Изглежда, че те са единствените, които искат да направят нещо за имиграцията“, обяснява Дейв, който отказва да каже фамилията си, докато си пие бирата в заведение на улица „Фрийман“, някога оживен пазарски район и популярно място сред рибарите, а сега пълно с магазини с предпазни капаци, заложни къщи и с поне две полски зарзаватчийници.

„Когато за пръв път започнах тук преди 17 години, винаги можеше да намериш работа на доковете. Работехме по 40 часа, а работата над 40 часа се смяташе за извънреден труд. Сега идват чужденци и работят по 60 часа за минимална заплата. Те промениха нещата.“

Заради подобни нагласи ПНОК, която иска Великобритания да излезе от Европейския съюз и да ограничи силно имиграцията, се превърна от маргинална партия на протеста в партия, която според проучванията на общественото мнение има потенциал да излезе на второ място след лейбъристите или дори да стане първа на изборите през май.

Такъв резултат би бил унизителен за консерваторите на премиера Дейвид Камерън и би подсилил тревогата им от разцепление на десноцентристкия вот на националните избори догодина, което може да ги лиши от още пет години управление.

В момента Партията за независимост на Обединеното кралство разполага само с девет места в Европейския парламент и няма представители в британския. Въпреки това партията спечели почти всеки четвърти глас на местните избори миналата година и изтика консерваторите на трето място след серия от извънредни местни избори за отделни места в националния парламент.

ПНОК, която освен това се възползва от обществените представи за отдалечения и привилегирован управляващ елит, принуди традиционните британски партии, най-вече консерваторите, да възприемат по-строг подход към имиграционната политика и по-критична позиция към Европа.

Въпреки че подкрепиха оставането на Обединеното кралство в ЕС, което според тях е добро за британската икономика и глобалните й позиции, трите основни партии – Консервативната, Лейбъристката и младшият коалиционен партньор на Камерън, Либералните демократи – се съгласиха, че ЕС се нуждае от реформа.

Камерън обеща да предоговори отношенията между Великобритания и ЕС и да проведе референдум за или против еврочленството, ако бъде преизбран догодина. Някои представители на неговата партия обявиха, че ще гласуват за излизане от ЕС.

Социолозите твърдят, че ПНОК дължи голяма част от подкрепата именно на недоволни десни избиратели, които доскоро са подкрепяли Консервативната партия. Социолозите отбелязват обаче, че ПНОК печели гласове и сред традиционните привърженици на лейбъристите, разочаровани от отдалечаването на лявоцентристката партия от работническите й корени.

В Гримсби, където внушителната пристанищна кула от червени тухли на някога най-голямото в света рибарско пристанище, се извисява над няколко запуснати сгради с изпочупени прозорци и липсващи керемиди, мнозина обвиняват ЕС за упадъка на градчето.

Постоянният поток от кораби в неговото пристанище някога осигуряваше на града пет работни дни на седмица, казва местният общински съветник от ПНОК Стивън Харнес, чийто баща е бил помощник-капитан на рибарски траулер. Но общата политика на ЕС за рибарството е намалила броя на плавателните съдове и времето, което те могат да прекарат в морето, коментира Харнес.

Подкрепата за ПНОК не се дължи само на антиевропейските й позиции. Запитани за трите най-големи предизвикателства пред Великобритания, почти две трети от гласоподавателите на ПНОК не посочват Европа в списъка, начело на който са имиграцията и икономиката, става ясно от данните на социолозите в „YouGov“.

Данни от февруари показаха, че броят на гражданите на ЕС, дошли във Великобритания за дванайсетте месеца преди септември 2013, е нарастнал с 40 процента до 209 000 души, като много от новодошлите са от значително по-бедната Източна Европа. Това е най-високата бройка, откакто държавната администрация води статистика.

ПНОК твърди, че членството на Великобритания в ЕС не позволява да се вътрешната миграция в ЕС, тъй като правилата за свободно движение в блока дават право на хората да живеят и работят в която искат държава членка.

Категоричната позиция на партията по въпроса за имиграцията, включително серията предизборни плакати, представени тази седмица, принуди ПНОК да се защитава от обвинения в расизъм.

Бившият военен Джеймс Бълок, който присъства на среща на ПНОК в кметството на Гримсби с жена си Бевърли, се тревожи за последиците от имиграцията и за това каква Великобритания ще завещае на децета си, които сега са около 25-годишни.

„Тревожа се за бъдещето им, културата ни умира“, казва той. „Просто чувствам, че това е единствената истинска партия, която ще ни поведе към бъдещето. Лейбъристите отвориха вратите за имиграцията, а консерваторите направо ги премахнаха.“

ПНОК, начело с бившия търговски посредник Найджъл Фараж, разширява подкрепата си извън Южна Англия, където партията се зароди и вече се съсредоточава върху амбициите за отнемане на традиционни лейбъристки места в централните и северните райони на Англия. Там партията се нареди на второ място след лейбъристите в извънредните избори за три депутатски места през последните 18 месеца.

„Някои от районите на страната, които са най-възприемчиви към Найджъл Фараж и ПНОК, сега не са в ръцете на консерваторите, те се държат от Лейбъристката партия“, казва Матю Гудуин, съавтор на изследването „Бунт вдясно“, посветено на подкрепата за ПНОК, където Гримсби е посочен като един от най-добрите шансове на партията да спечели първото си място в парламента.

„ПНОК разчитат на хората, които грубо казано, можем да наречем „изоставени“. Работническата класа, хората с ниско образование, хората с финансови проблеми.“

Много привърженици на ПНОК смятат, че политиците не представляват тяхната гледна точка, допълва Гудуин, като посочва, че едва 4 процента от британските депутати са се занимавали с физически труд, което е с 16 процента по-малко в сравнение с 80-те години на миналия век.

„Хората просто са напълно изключени от политическия процес, не искат да се ангажират с политика. Те смятат, че са изоставени и гласът им не се чува“, коментира 54-годишният собственик на студио за татуировки Крис Озбърн, дългогодишен привърженик на лейбъристите, който ги напусна, за да се кандидатира от името на ПНОК на местните избори през май.

Усещането за изоставеност е един от най-важните фактори, които в момента привличат хора към ПНОК, потвърждава Джейн Колинс, една от водещите кандидатки на ПНОК в изборите за Европейски парламент.

„Мисля, че нито лейбъристите, нито консерваторите имат основания да бъдат ароганти и самодоволни. Ние сме заплаха и за двете партии. Те живеят в балона на Уестминстър“, казва Колинс, имайки предвид лондонския район, където се намира сградата на парламента. „Те не разбират, че балонът е на път да се спука“, заключава кандидатката на ПНОК.