Наплашени от имиграцията, недоволните британски гласоподаватели се обръщат към антиевропейска партия

| от |

Кайли Маклилан / Ройтерс

Подобно на мнозина от някога процъфтяващото рибарско градче Гримсби Дейв смята, че притокът на източноевропейски мигранти е затруднил намирането на работа и който смята да прояви безпокойството си, като гласува на избори за пръв път от 18 години.

36-годишният пристанищен работник обаче няма да гласува за основната опозиционна партия във Великобритания, Лейбъристката, която по традиция е доминиращата политическа сила в неговия район. Преди изборите за Европейски парламент следващия месец Дейв казва, че възнамерява да подкрепи британската антиевропейска Партия на независимостта на Обединеното кралство (ПНОК).

Nigel+Farage

„Изглежда, че те са единствените, които искат да направят нещо за имиграцията“, обяснява Дейв, който отказва да каже фамилията си, докато си пие бирата в заведение на улица „Фрийман“, някога оживен пазарски район и популярно място сред рибарите, а сега пълно с магазини с предпазни капаци, заложни къщи и с поне две полски зарзаватчийници.

„Когато за пръв път започнах тук преди 17 години, винаги можеше да намериш работа на доковете. Работехме по 40 часа, а работата над 40 часа се смяташе за извънреден труд. Сега идват чужденци и работят по 60 часа за минимална заплата. Те промениха нещата.“

Заради подобни нагласи ПНОК, която иска  Великобритания да излезе от Европейския съюз и да ограничи силно имиграцията, се превърна от маргинална партия на протеста в партия, която според проучванията на общественото мнение има потенциал да излезе на второ място след лейбъристите или дори да стане първа на изборите през май.

Такъв резултат би бил унизителен за консерваторите на премиера Дейвид Камерън и би подсилил тревогата им от разцепление на десноцентристкия вот на националните избори догодина, което може да ги лиши от още пет години управление.

В момента Партията за независимост на Обединеното кралство разполага само с девет места в Европейския парламент и няма представители в британския. Въпреки това партията спечели почти всеки четвърти глас на местните избори миналата година и изтика консерваторите на трето място след серия от извънредни местни избори за отделни места в националния парламент.

ПНОК, която освен това се възползва от обществените представи за отдалечения и привилегирован управляващ елит, принуди традиционните британски партии, най-вече консерваторите, да възприемат по-строг подход към имиграционната политика и по-критична позиция към Европа.

Въпреки че подкрепиха оставането на Обединеното кралство в ЕС, което според тях е добро за британската икономика и глобалните й позиции, трите основни партии – Консервативната, Лейбъристката и младшият коалиционен партньор на Камерън, Либералните демократи – се съгласиха, че ЕС се нуждае от реформа.

Камерън обеща да предоговори отношенията между Великобритания и ЕС и да проведе референдум за или против еврочленството, ако бъде преизбран догодина. Някои представители на неговата партия обявиха, че ще гласуват за излизане от ЕС.

Социолозите твърдят, че ПНОК дължи голяма част от подкрепата именно на недоволни десни избиратели, които доскоро са подкрепяли Консервативната партия. Социолозите отбелязват обаче, че ПНОК печели гласове и сред традиционните привърженици на лейбъристите, разочаровани от отдалечаването на лявоцентристката партия от работническите й корени.

В Гримсби, където внушителната пристанищна кула от червени тухли на някога най-голямото в света рибарско пристанище, се извисява над няколко запуснати сгради с изпочупени прозорци и липсващи керемиди, мнозина обвиняват ЕС за упадъка на градчето.

Постоянният поток от кораби в неговото пристанище някога осигуряваше на града пет работни дни на седмица, казва местният общински съветник от ПНОК Стивън Харнес, чийто баща е бил помощник-капитан на рибарски траулер. Но общата политика на ЕС за рибарството е намалила броя на плавателните съдове и времето, което те могат да прекарат в морето, коментира Харнес.

Подкрепата за ПНОК не се дължи само на антиевропейските й позиции. Запитани за трите най-големи предизвикателства пред Великобритания, почти две трети от гласоподавателите на ПНОК не посочват Европа в списъка, начело на който са имиграцията и икономиката, става ясно от данните на социолозите в „YouGov“.

Данни от февруари показаха, че броят на гражданите на ЕС, дошли във Великобритания за дванайсетте месеца преди септември 2013, е нарастнал с 40 процента до 209 000 души, като много от новодошлите са от значително по-бедната Източна Европа. Това е най-високата бройка, откакто държавната администрация води статистика.

ПНОК твърди, че членството на Великобритания в ЕС не позволява да се вътрешната миграция в ЕС, тъй като правилата за свободно движение в блока дават право на хората да живеят и работят в която искат държава членка.

Категоричната позиция на партията по въпроса за имиграцията, включително серията предизборни плакати, представени тази седмица, принуди ПНОК да се защитава от обвинения в расизъм.

Бившият военен Джеймс Бълок, който присъства на среща на ПНОК в кметството на Гримсби с жена си Бевърли, се тревожи за последиците от имиграцията и за това каква Великобритания ще завещае на децета си, които сега са около 25-годишни.

„Тревожа се за бъдещето им, културата ни умира“, казва той. „Просто чувствам, че това е  единствената истинска партия, която ще ни поведе към бъдещето. Лейбъристите отвориха вратите за имиграцията, а консерваторите направо ги премахнаха.“

ПНОК, начело с бившия търговски посредник Найджъл Фараж, разширява подкрепата си извън Южна Англия, където партията се зароди и вече се съсредоточава върху амбициите за отнемане на традиционни лейбъристки места в централните и северните райони на Англия. Там партията се нареди на второ място след лейбъристите в извънредните избори за три депутатски места през последните 18 месеца.

„Някои от районите на страната, които са най-възприемчиви към Найджъл Фараж и ПНОК, сега не са в ръцете на консерваторите, те се държат от Лейбъристката партия“, казва Матю Гудуин, съавтор на изследването „Бунт вдясно“, посветено на подкрепата за ПНОК, където Гримсби е посочен като един от най-добрите шансове на партията да спечели първото си място в парламента.

„ПНОК разчитат на хората, които грубо казано, можем да наречем „изоставени“. Работническата класа, хората с ниско образование, хората с финансови проблеми.“

Много привърженици на ПНОК смятат, че политиците не представляват тяхната гледна точка, допълва Гудуин, като посочва, че едва 4 процента от британските депутати са се занимавали с физически труд, което е с 16 процента по-малко в сравнение с 80-те години на миналия век.

„Хората просто са напълно изключени от политическия процес, не искат да се ангажират с политика. Те смятат, че са изоставени и гласът им не се чува“, коментира 54-годишният собственик на студио за татуировки Крис Озбърн, дългогодишен привърженик на лейбъристите, който ги напусна, за да се кандидатира от името на ПНОК на местните избори през май.

Усещането за изоставеност е един от най-важните фактори, които в момента привличат хора към ПНОК, потвърждава Джейн Колинс, една от водещите кандидатки на ПНОК в изборите за Европейски парламент.

„Мисля, че нито лейбъристите, нито консерваторите имат основания да бъдат ароганти и самодоволни. Ние сме заплаха и за двете партии. Те живеят в балона на Уестминстър“, казва Колинс, имайки предвид лондонския район, където се намира сградата на парламента. „Те не разбират, че балонът е на път да се спука“, заключава кандидатката на ПНОК.

 
 

Как да разкараме приятелите си за 10 дни

| от |

Приятелството е като автомобила: вътре ти е уютно и сигурно, но ако не инвестираш в него и не го поддържаш, ще те остави в най-неподходящия момент.

Мнозина считат, че приятелството е важно за добруването на душата и спазват основните принципи на доброто приятелство. Звънят на приятелите си, не ги критикуват излишно, не им надуват главите пр. Ако сте от онези, другите, които имат приятели в излишък и искат да се отърват от тоя-оня, прочете долните съвети.

Те ще ви помогнат да се отървете от всеки, който е имал наглостта да ви се пише приятел:

Говорете само за себе си

Никога не трябва да забравяте, че ВИЕ сте най-важните. Бъдете прями, открити и себе си. Приятелите са за да слушат и да дават съвети, а не за да ви занимават с глупости. Приклещвайте ги по ъгли, барове и магазини и им говорете обилно, напоително и безпощадно обстоятелствено за всеки детайл от живота ви. Говорете с плам и страст, не спирайте. Ако видите приятелят да върти очните си ябълки в тиха паника и да търси изход, повишете тона с една, две октави, за да се фокусира. Може да се оттеглите едва, когато видите, че пие втория си аулин. И бъдете сигурни: било му е интересно и важно. Комуникацията с вас е дар Божи. И ВИЕ сте най-важните.

Сърдете се

Ако приятелите ви не знаят, че сте тънкообидни, значи не ви познават достатъчно, което само по себе си е достатъчен повод за една мощна, продължтелна, воняща сръдня. Добре е да се сърдите демонстративно, но да не разкривате причината. Така приятелят ще се чуди защо, аджеба, се държите като селски бек, което ще доведе до чувство за вина с неясен произход. Ако нямате повод за сърдене, винаги може да си създадете: не се обажда достатъчно, не пише достатъчно в Messenger, не пише достатъчно във Viber, не качва ваши общи снимки в Instagram, не ви пита всеки ден как сте с нервите, излязъл е с други приятели, без да ви покани. Хайде, поводите са пред вас. Само трябва да ги видите.

Критикувайте партньора/партньорката

Изтъквайте лошия му избор непрестанно. Акцентирайте върху лошите черти на човека до него без свян и притеснение и обяснявайте надълго и нашироко как това, тяхното, не е любов. В същото време е желателно тайно да пускате по някой фъндък на въпросния партньор/партньорка. Ей така, в случай че все пак приятелят ви послуша и се разделят. Никой не обича да е сам през зимата.

Не се обаждайте, чакайте да потърсят ВАС

Нали помните, най-важните сте ВИЕ. Затова недейте да си хабите минутите по телефона да звъните вие, скъпо е. Настоявайте вие да бъдете търсените и ако това не се случи, преминете към точка 2 и се сърдете.

Настройвате го срещу другите му приятели

Любовта е за двама, нали? Защо приятелството да е за повече? Ако Вашата най-добра приятелка си има и други приятелки, с които ходи на кафе, отделете време да се уверите, че Вие сте още на първо място. Обяснете как Диди не е много готина, защото сте чули от Ели, че май е казала нещо лошо за вас пред Лили. Докато се усетите, ще сте постигнали целта си и прителката Ви ще плаче на Вашето рамо. Дайте й 6 минути за рев, след което започнете да говорите за себе си. Не забравяйте да вмъкнете едно „Казах ти“.

Смучете енергия

Енергията е онази невидима измислица, която кара човек да се чувства удовлетворен, когато е в нормални дози, прави го параноичен психопат, когато е наднормена, и вяла, отчаяна останка от човешко същество, когато я няма. Убедете се, че може да въздействате на енергията на вашите приятели. Винаги може да я повишите с почерпка на едно вино, но избягвайте такива прояви на щедрост. По-добре смучете от чуждата енергия като прилепи в хипогликемия: правете го чрез досадни разговори по телефона, натяквания, обвинения, театрално-драматични изпълнения пред хора др.

Искайте помощ и услуги

Приятелството значи помощ. Очаквайте приятелите ви да ви се притичват на помощ всеки път, когато се нуждаете. Например: свършил ви е бензинът и се намирате между Пазарджик и Пловдив. Ами звъннете на приятел, де. Ако откаже да дойде да ви вземе, защото е на работа, отписвайте. Нямате нужда от такива „приятели“. Приятелите са и банка за безплатни услуги. Молете ги да дойдат до вас да ви закопчаят заялия цип, да ви донесат храна, когато сте гладни, искайте безсрочни заеми от по 2000лв., защото сте пред заплата, водете си детето при тях да го погледат за няколко часа, докато сте на масаж, помолете да ви вземат от Варна, защото не ви се прибира с автобуса, искайте назаем колите им, домовете им, гаджетата им, дрехите им и четките им за зъби. Приятелството е споделяне.

„…И зла измислица е личното пространство“

Беше го казал Атанас Далчев. Ама не за личното пространство, а за съществуването. Нищо. Приложете тази максима към приятелствата си. Ходете на гости без предупреждение през нощта, пияни като талпи. Издишвайте дима от цигарата си в носа на приятелите си. Гушкайте ги до синини с повод и без повод. Звънете по телефона в 4 сутринта, защото имате необходимост да си поговорите.

Избягвай трудните моменти

Приятелството е за fun. Ако приятел преживее лична загуба или му се случи нещастие, по-добре се оттеглете. Човек страда най-добре, когато страда сам.

Не канете приятелите по важни събития

Приятелите служат като удобен лост за възкачване в социалния живот. Ако ваш приятел ще ходи на събитие, което искате да посетите вие, не се свенете да се увиете около него като питон. Но и през ум да не ви минава да го/я каните на кръщенето на детето ви, на рождения ден на мъжа ви/жена ви, или просто така, на вечеря. Както обсъдихме вече, важните сте ВИЕ.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.