Намеса на НАТО може да се възприеме като религиозна война

| от |

Серкан Демирташ, в. „Хюриет дейли нюз“

Това твърдение принадлежи на постоянния представител на Турция в НАТО, посланик Фатих Джейлан. В интервю за турската емисия на Би Би Си посланик Джейлан отговори на въпрос за възможна намеса на НАТО в борбата срещу „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ /ИДИЛ/ (преименувана на „Ислямска държава“ /ИД/ – бел.ред.) по следния начин:

„Пряко участие на НАТО рискува да предизвика различно възприятие в района. Няма борба между християни и мюсюлмани тук. Има терор и той трябва да бъде победен. Това няма нищо общо с християните и мюсюлманите. Трябва добре да се знае, че това не е религиозна борба и че на терористични групи като ИДИЛ не трябва да им се позволява да злоупотребяват с това“.

Изявленията на Джейлан идват след като генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи второто си посещение в чужбина от встъпването си в длъжност именно в Турция на фона на турските призиви към международната общност за установяване на зони за сигурност в Сирия и забранена за полети зона в сирийското въздушно пространство. Столтенберг заяви ясно, че този въпрос не е повдигнат пред НАТО и добави че призивът за разглеждане на турските предложения е към коалицията за борба с ИДИЛ. Така че не е лесно за разбиране защо Турция настойчиво се опитва да повдигне този въпрос пред съвета на НАТО, въпреки че смята, че това може да създаде допълнителни проблеми.

Основното послание, отправено от Столтенберг, беше, че алиансът е готов да защити Турция в случай на атака и че системите „Пейтриът“ ще останат разположени толкова дълго, колкото Турция има нужда от тях.

Турски и натовски представители очевидно работят върху планове за непредвидени ситуации, но това не означава, че алиансът е напълно готов да сътрудничи с Турция за създаването на зони за сигурност. Това е положението с НАТО.

Що се отнася до ръководената от САЩ коалиция за борба с ИДИЛ, ситуацията не е много по-различна. Целите и приоритетите на Турция и на членовете на коалицията са подчертано различни. Турция казва, че няма да си помръдне пръста, ако не види цялостна стратегия, която да включва както режима на Башар Асад, така и ИДИЛ. Коалицията обаче си сътрудничи с режима на Асад, за да съдейства за въздушните й атаки срещу цели ИДИЛ и не гледа на Дамаск като на непосредствена заплаха.

Въпреки че военният диалог между Турция и САЩ ще продължи в определения курс и след посещението на координатора на операциите срещу ИДИЛ ген. Джон Алън в Турция, трудно е тези разговори да се опишат като „сериозни“. Освен това, началникът на генералния щаб (на турската армия – бел.ред.) Недждет Йозел любезно отказа да участва в ключова военна среща, която ще се състои в САЩ следващата седмица.

През последните дни също така се наблюдаваха реакции от страна на две регионални сили – Иран и Русия – които открито изразиха възраженията си срещу плановете на Турция да изгради зони за сигурност вътре в Сирия. Руският заместник-министър на външните работи Михаил Богданов беше в Анкара същия ден, когато там бяха шефът на НАТО и американската делегация. Русия вече изпрати послание, че всякакъв военен опит в Сирия изисква съгласието на Съвета за сигурност на ООН, в който тя е един от петте постоянни членове.

Иран, от друга страна, твърдо обеща, че никога няма да позволи разпадане на режима на Асад и подчерта, че е призовал Турция да не инициира обявяване на зони за сигурност в страната.

Тези точки на разногласия между Турция и международното обществено мнение, особено на Западния блок, предизвикват също така несправедливи заключения и грешни интерпретации относно Турция. Твърденията, че Турция предпочита ИДИЛ пред сирийската кюрдска Партия Демократичен съюз и че все още подкрепя джихадистките бойци, нямат адекватни основания.

Но Турция също е отговорна за подхранването на тези твърдения. Европейски източник, пожелал анонимност, подчерта, че „външната политика, която Турция води в региона, е напълно неразбираема за европейците“. Източникът описа политиката и интересите на Турция като неясни, особено що се отнася до Сирия, и неуспяващи да произведат други проекти, освен една реторика, поставяща акцента върху унищожаването на режима на Асад. „Турция трябва да бъде част от коалицията и да направи своите цели ясни за най-близките си съюзници“, подчерта източникът.

Много е важно за Турция да предприеме стъпки, за да коригира погрешните схващания, разпространяващи се от нейния собствен регион към Европа, от НАТО към ООН. Това може да бъде направено само чрез коригиране на позицията й спрямо Сирия и борбата срещу бруталността на ИДИЛ. /БТА/

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.