Накъде след турския мандат за намеса в Сирия и Ирак?

| от |

Ще се включи ли Турция във войната срещу „Ислямска държава“ след решението на турския парламент? Прозират ли зад действията на Анкара и скрити мотиви? И прави ли са кюрдите да се тревожат? Анализ на Дойче веле.

След продължителен дебат, турският парламент гласува резолюция за евентуална военна намеса в Сирия и Ирак в борбата срещу „Ислямска държава“ (ИД). Предложението беше внесено от управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Мандатът разрешава на турското правителство да използва сухопътни войски и други военни средства за период от една година. Парламентът разрешава и използването на турските военни бази от чуждестранни военни подразделения. Това беше и най-оспорваната точка в парламентарния дебат. Опозицията настоява за повече информация, кои нации ще вземат участие в операциите, къде точно ще бъдат дислоцирани техните сили и за колко време. Опозицията в Турция пък се опасява, че присъствието на чуждестранни войски на турска територия може да привлече и чуждестранни терористи в страната. Още преди заседанието опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) и прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) заявиха, че няма да подкрепят резолюцията.

По данни на социологическия институт Metropoll, 52 процента от турското население подкрепят евентуална военна намеса на Турция в борбата срещу ИД. Напоследък зачестиха критиките, че турското правителство не участва активно в борбата срещу терора на ислямистите в съседните държави. Кюрдите от своя страна са против решението на парламента, а в някои населени предимно с кюрди градове, като Диарбекир, Хакари и Ван, се проведоха масови демонстрации. Стигна се и до сблъсъци между демонстранти и полиция. Потребител в Туитър написа следното: „Кюрдите не вярват, че Турция действително иска да се бори срещу ИД“. А друг твърди обратното: „Ясно е, че Турция има добри намерения. Става дума за защитата на невинни хора“.

Две съвсем различни войни

Резолюцията не означава, че турски войски скоро ще нахлуят в съседните държави, казва политологът Герет Дженкинс. „Големият проблем се състои в това, че президентът Ердоган и Западът искат да водят две различни войни. Ердоган иска да свали режима на Асад, а антитерористичната коалиция – да унищожи ИД“, казва той за ДВ. Според политолога не е изключено Турция и САЩ да сключат сделка: „САЩ ще могат да ползват турските военновъздушни бази и турското въздушно пространство, а в замяна Америка ще помага на Турция в борбата срещу Асад“, казва Дженкинс.

Той критикува и недостатъчната прозрачност на решението на турския парламент. „Все още не се назовават конкретни страни, които ще могат да оперират от турска територия. Предполага се, че международната коалиция ще използва базата Инджирлик в близост до сирийската граница. Малко вероятно е обаче, на турска територия да бъдат разположени американски войски. Президентът Обама категорично отхвърли възможността за сухопътна офанзива“, припомня Дженкинс, който смята резолюцията на турския парламент за „твърде размита“.

Кюрдите не вярват на Анкара

Преди всичко кюрдите не вярват, че турското правителство ще води директна битка срещу терористите от ИД. Според Дженкинс, много сирийски кюрди смятат, че Турция доставя оръжие на „Ислямска държава“ и няма никакво значение, дали това е вярно, или не. „Подозрението се е загнездило в главите на хората“, казва политологът.

И колегата му от истанбулския Център за политически проучвания Ченгиз Актар също се съмнява в истинските намерения на турското правителство. „Резолюцията дава мандат на турската армия да се бори срещу терористичните организации в Сирия и Ирак. Всички обаче знаем, че както Кюрдската работническа партия (ПКК), така и близката до нея кюрдска партия в Сирия са обявени от Анкара за теророистични организации. В случая изобщо не е ясно срещу кого точно ще воюва Турция. А това застрашава мирния процес с ПКК“, предупреждава Актар.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.

 

 

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Лана Дел Рей се раздели с приятеля си

| от |

Певицата Лана Дел Рей се раздели с приятеля си – продуцента Джи-Ийзи, съобщи Контактмюзик.

Продуцентът бързо я замени с друга певица – Холзи. Тя изпълнява и вокалите в новата му песен „Him and I“, в която първоначално трябваше да участва Лана Дел Рей.

Лана Дел Рей и Джи-Ийзи бяха видени за първи път заедно на фестивала Коачела през април. Там те бяха отишли с приятели, но през цялото време имаха очи само един за друг. Техен близък тогава каза, че на концерта на Кендрик Ламар, Джи-Ийзи е гледал повече танцуващата Лана Дел Рей, отколкото сцената.