Най-яките коли на Бонд

| от chronicle.bg |

Aston Martin DB10, създаден специално за най-новото превъплъщение на Даниел Крейг в Джеймс Бонд,  е всичко, което очаквахме и искахме от франчайза. Той е абсурдно бърз, красив и много секси.

Заснемането на Спектър, 24-тият филм за Бонд и четвъртият, в който участва Крейг, включва разрушаването на автомобили на обща стойност  $38 милиона, включително седем DB10 модела – това е нов рекорд за продукцията на 007.

Лудите гонки, разбира се, винаги са били част от имиджа на супер шпионина. Разгледайте галерията с най-очарователни автомобили, карани от Бонд. Джеймс Бонд.

 
 

Какви документи трябва да пратите на Слави Трифонов, за да ви вземе

| от chronicle.bg |

Вероятно до вас вече е достигнала новината, че Слави Трифонов обяви кастинг за политици, на който може да се яви всеки, който иска да направи България „прекрасно и желано място за живеене“.

Е, дотук добре. Звучи като перспективна работа с добра стартова заплата и възможности за развитие. В Jobs.bg и Zaplata.bg обяви за политици няма, така че един кастинг ни идва дюшеш. Само дето се говори,че Слави Трифонов е взискателен работодател, а тая работа не е като оная работа. Затова желаещите да подадат кандидатурите си за политици ще трябва внимателно да помислят какво трябва да присъства в CV-то и мотивационното им писмо.

Излизаме крачка напред с няколко предложения какво да включите в документите си за новата длъжност, преди да ги изпратите на slavi@referendumbg.com:

Относно първата част на CV-то няма какво да усуквате. Имена, телефон, имейл адрес – тук може да сте откровени. Рисковано е да лъжете за прогимназията и университета, които сте завършили, но в частта, в която обръщате внимание на личните си качества, артистичните си умения, хобитата си и качествата ви, свързани с работната позиция, може да се развихрите.

Освен традиционните „умения за работа в екип“ и „основно владеене на Microsoft Office“, вмъкнете нещо патриотично. Умение за плетене на една кука, спечелен конкурс „Валя Балканска“ за най-добре изпята българска народна песен в трети клас, три години народни танци в читалище „Народна плам“, нещо такова. Упоменете, че никога не сте се занимавали с политика, но имате голямо желание да направите България желано място за живеене. Не подхождайте популистки, Дългия ги разбира тия работи.

Много е важно какво мотивационно писмо ще изпратите. Със сигурност е добре да проявите оригиналност, интелект, воля, но и скромност. Може да съчините нещо в стихотворна форма. Например:

„Политик ще стана аз,

този път от раз,

не го правя за пари,

ни за хубави жени,

не ща ферари с цвят червен,

ни блондинка с бронзов тен.

За небето от коприна аз милея,

за родината си свидна,

всяка вечер със ракия пея,

знам, че каквото пожъна това ще посея,

и ще бачкам за народа наш…докат’ побелея.“, Иван Тодоров, електротехник.

Друг вариант е да се спрете на добрата, стара проза, но отново да вкарате фолклорен патос. Например:

„Никога не съм харесвал българските политици. Всяка вечер семейството ми се събира на вечеря и след баклавата ритуално късаме снимки на различни партийци. След като дойде Вашето предложение да променим България, нещо в мен се пробуди – като пламък из недрата на сърцето ми, побрало в себе си години мъка от потисничеството на турското иго, комунистическите отрепки, Костов, Бойко и всички политикоиздънки на прехода. Пробуди се желанието да защитя родината със собствената си кръв, да работя за майка България, за да може децата и внуците ми да живеят в една чиста, зелена и гостоприемна страна. Готов съм да защитавам родината с пот на челото и да се бия за нея, както са го правили истинските българи навремето“, Георги Петров, мениджър комуникации в кол център „Диана“.

Ако поезията и прозата не са вашите формати, може да отправите писмото си към г-н Трифонов във формат на конвенционално мотивационно писмо:

„Притежавам много черни дрехи и бяла душа, които, смятам, ще допринесат за Вашата кауза. Харесвам идеите Ви и смятам, че старата политическа класа трябва да бъде изметена от парламента и там да се нанесат нови кадри, професионални, компетентни хора, които обичат страната си и искат да допринасят за нейното благо с онова, в което са най-добри. От четири години работя като хамалин и смятам, че съм натрупал достатъчно опит в тежката работа, с която неизбежно се сблъскват съвестните политици.“, Чарли-Браун Младши Карпуцев, IT corporate brand regional marketing manager.

Предлагаме и много приятен, оригинален и иновативен метод да изпратите своите документи до шоумена под формата на обява за запознанства. Ето пример:

„Приятен на външен вид, скромен, трудолюбив пенсионер, на 81 години, с богат стаж в отглеждането на фураж за добитък, търси да намери професионално призвание в сферата на политиката.“

Със сигурност има и други начини да спечелите вниманието на Трифонов и да станете политици. Просто бъдете себе си. Съдбата обича смелите.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от chronicle.bg |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от chronicle.bg |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от chronicle.bg |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.