На руски ли говориш или на украински- най-политическия въпрос в Украйна

| от |

Автор : Олга Недбаева / Франс прес

На руски ли да говориш или на украински? Само на руски? Или само на украински? Повечето украинци на практика знаят и ползват и двата езика, но в момент, когато Владимир Путин се позовава на общия им език, за да оправдае разполагането на руски войски в „братска“ Украйна, изборът е политически.

По традиция, националистически настроеният запад говори предимно украински, а граничещите с Русия източни и южни части – руски, но повечето украинци всъщност жонглират с двата езика в зависимост от обстоятелствата.

Двата езика са много близки. Протестното движение, довело до падането на президента Виктор Янукович, който бе обвинен, че е искал „да продаде“ страната на Москва, а после интервенцията на руските сили на сепаратисткия, предимно рускоезичен Кримски полуостров, възродиха езиковия въпрос, измъчващ страната, откакто стана независима след разпадането на СССР през 1991 г.

Политически отличителен белег

„В политиката използваният език е отличителен белег: „Вие сте с нас или против нас“, подчертава пред АФП украинската социоложка Ирина Бекешкина. Жители на Киев, които говореха на руски, минаха на украински в знак на протест срещу руската интервенция. Сваленият президент Виктор Янукович произхожда от рускоезичния изток, но стремейки се за заличи имиджа си на „човек на Москва“, той се постара след изборите през 2010 г. да подобри познанията си по украински – официалния език на страната.

timoshenko

Неговият вечен противник – бившият прозападен премиер Юлия Тимошенко, която той прати в затвора – умишлено говори с украински акцент, но противно на създаваното впечатление също е от рускоезичния изток. Тя обаче, също по политически причини, отказва да говори на руски публично.

Водачът на националистическата партия „Свобода“ Олег Тягнибок, на свой ред, дори поиска преводач, когато в разгара на протестите в Киев беше интервюиран от руска телевизия. В интервю за АФП лидерът на крайнодясното движение „Десен сектор“ Дмитро Ярош, една от водещите фигури на протестите, заяви, че разбира руски, но отказва да го говори по принципни съображения.

Реалността е по-сложна

Дори да не го говорят у дома, рускоезичните украинци разбират и мога да пишат на украински, чието изучаване беше задължително по съветско време въпреки доминиращата позиция на руския, който беше официален език в Съветския съюз. Той, впрочем, остава такъв и днес.

Проучванията показват, че само 1 процент от населението не разбира украински и 1 процент не разбира руски, подчертава Ирина Бекешкина.

Ако трябва да го говорят, 30 процента от хората не могат да се изразяват свободно на украински – толкова са и тези, които не говорят свободно руски. Последното преброяване в Украйна, от 2001 г., криеше, между другото, изненади. В повечето райони, смятани за рускоезични, в Източна и Южна Украйна, повечето жители са казали, че украинският, а не руският, е техен майчин език. Така е при две трети от жителите на град Днепропетровск и при близо 54 процента от населението на бившата украинска столица Харков.

klitchko

Много публицистични предавания по украинската телевизия имат рускоезични водещи, чиито гости по време на дискусиите смесват двата езика. За един от лидерите на протестите и кандидат на президентските избори на 25 май, Виталий Кличко, езиковият въпрос е“ изкуствен“ и манипулиран от политици, „на които им липсват аргументи“

„Самият аз съм рускоезичен, трудно е да ме обвинят в национализъм, майка ми е рускиня, баща ми – украинец,  и никога не съм имал усещането, че правата ми са били потъпкани от гледна точка на езика“, казва той.

Спорен закон

Въпреки протестите в Киев, през 2010 г., по инициатива на президента Виктор Янукович, беше гласуван закон, даващ на руския статут на втори официален език в определени райони.

Намерението на новите власти да отменят закона предизвика остри протести в проруския лагер. Бекешкина определи като „глупост“ идеята за премахване на закона, който в крайна сметка остана в сила. „Засегнатите райони изтълкуваха това така: „Националистите започват да ни диктуват своите правила“, заяви социоложката.

Русия незабавно използва демонстративно тази заплаха, за да оправдае интервенцията си.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.