На края на света

| от |

„Еверест“ е новият филм, който може да гледате от тази седмица по кината. Филмът дори стана причина WWF и разпространителите в България да направят благотворителна прожекция. Тя ще се състои на 16 септември в IMAX, а парите събрани от тази прожекция ще бъдат дарени на дивите гори и Пирин.

Ако има филм, който може да говори ясно за дивата природа, то това е „Еверест“. Дори „127 часа“ на Дани Бойл не действа така, както го прави „Еверест“. Филмът е брутално реалистичен и това не се дължи само на факта, че екипът снима голяма част от филма именно по пътя за връх Еверест. Те успяват да стигнат до Лагер 2, който е на 6 500 метра височина. Нагоре въздухът става прекалено рядък и телата на планинарите и катерачите избрали да преборят Еверест, започват да се тренират поне 30 дни по-рано, за да свикнат. Екипът на филма стои там няколко седмици, заедно с екип и IMAX камера и снима – от режисьора Балтазар Кормакур през актьорите, начело с Джейсън Кларк и Джейк Джиленхол, които играят главните роли до екипа зад камера. Емили Уотсън и Елизабет Дебики, които са две от общо петте основни актриси във филма, остават и снимат в Базовия лагер, който е на 5 380 метра и е първата спирка по пътя към най-високата точка в света. Други две жени са Кийра Найтли и Робин Райт, които обаче играят абсолютно отделно от останалата част от екипа. Но накрая на филма разбираш защо Кормакур е избрал именно тях, макар и за такива малки роли.

Филмът е базиран на истински случай. Историята разказва за Роб Хол, новозеландец, който прави комерсиални експедиции до върха и обратно. Той има близо 40 такива без нито един пострадал и това го прави изключително популярен. Вторият такъв е Скот Фишър. „Еверест“ е базиран на романа на журналиста Джон Кракауер, който пише книга след последната експедиция за Скот и Роб през 1996 година, в която самият той взима участие, за да напише статия за списание Outside. Същата година присъства и друг журналист на експедицията – жена, която предава на CNN. Кракауер описва с брутална откровеност, която Балтазар Кормакур избира да остави и да следва бавния, подробен разказ на журналиста. 1996-а се оказва фатална година за много хора решили да изкачат Еверест.

Филмът е избран неслучайно да открие филмовия фестивал във Венеция. Филмът действа като кроше в лицето. Казват, че труповете на онези, които просто не успяват да стигнат или да се върнат от Еверест, са още някъде там горе и планинарите, които се тълпят там всяка година минават покрай тях. Там условията са толкова лоши, че едно тяло не може да бъде носено. Както казва персонажът на Джейсън Кларк: „Човешките тела просто не са създадени, за да функционират там“.

Адмирации, както на Балтазар Кормакур, така и на Джейк Джиленхол, Емили Уотсън, Елизабет Дебики, Робин Райт, Кийра Найтли и на великолепните Мартин Хендерсън, Джон Хоукс, Наоко Мори, Джош Бролин и Майкъл Кели, който играе Джон Кракауер. Но най-много адмирации заслужава Джейсън Кларк, който играе новозеландецът Роб Хол.

„Еверест“ е първото заглавие от многото, които ще покажат, че светът не е само блокбастъри и гърмежи, а кино, което заслужава да се гледа по няколко пъти. Той е едва началото на силните филми, които ще дойдат по кината тази есен и зима, и в крайна сметка ще се борят за най-големите награди.

Филм като „Еверест“ се описва най-добре с думите, които Кракауер пише в началото на романа си „В разредения въздух“, който описва тази експедиция: „Някои от хората, които ме бяха предупредили да не пиша толкова припряно, ме бяха предупредили и да не ходя на Еверест. Имаше много, много основателни причини да не отивам, но опитът да изкача Еверест е вътрешен ирационален акт, триумф на желанието над разума. Всеки човек, който го помисли сериозно, най-често аргументите му не са в рамките на нормалното.“

„Еверест“ е в премиера от петък, а в предпреиера е от тази седмица.

Снимки: Форум Филм България / Universal Pictures

 
 
Коментарите са изключени за На края на света