На дъното на Мексиканския залив се е образувала огромна „мъртва зона“

| от |

На дъното на Мексиканския залив край бреговете на САЩ вследствие на човешката дейност това лято се е образувала огромна „мъртва зона“ с площ от около 13 хиляди квадратни километра, съобщават Ройтерс и ИТАР-ТАСС.

В резултат на този феномен във водата е останал твърде малко кислород, който да поддържа живота на морските обитатели. До този извод са стигнали учени от университета в Луизиана, чиито изследвания бяха публикувани от американските медии. По данни на еколозите споменатият дънен участък е с размерите на американския щат Кънектикът. Той изцяло е обрасъл с водорасли, които потребяват почти целия кислород, останал във водата. Поради тази причина тази среда е непригодна за живот за риби и ракообразни. Причината за появата на тази „мъртва зона“ са използваните в земеделските земи на крайбрежието големи количества селскостопански торове. Те се отмиват от дъждовете и реките и попадат в залива. Процесът благоприятства експоненциалното развитие на дънната растителност. Подобно явление се наблюдава почти всяко лято. Но тази година „мъртвата зона“ е с малко по-ограничени размери, в сравнение с предишни десетилетия. Така например през 2002 година тя достигна 21 хиляди квадратни километра, което по площ е равно на щата Масачузетс.

„Това е ярък пример за това как ние злоупотребяваме с разполагаемите ресурси“, отбеляза зоологът от университета на щата Луизиана Джин Търнър. Понастоящем „мъртвата зона“ в Мексиканския залив е втората по големина в света. Първото място се пада на обраслия с водорасли участък на Балтийско море, в близост до бреговете на Финландия. В света има около 550 места, където периодично се наблюдават подобни явления. Техният брой непрекъснато нараства.

С БТА

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Polestar представи първия си модел – Polestar 1

| от chronicle.bg |

Пърформанс марката на Volvo Car Group – Polestar, представи първия си модел – Polestar 1, и подчерта бъдещите си планове да се наложи на пазара като самостоятелен бранд електрифицирани автомобили. Polestar потвърди информацията за първите три модела, които ще се произвеждат в нов център в Китай и ще наложат нови стандарти в индустрията на пърформанс автомобилите.

Първият самостоятелен модел на Polestar – Polestar 1 с внушителните 600 к.с., ще бъде пуснат в производство в средата на 2019 г. Това става възможно благодарение на Volvo Car Group, които подкрепят бранда да ускори процесите на проектиране и производство на продуктите си.

Polestar 1 е GT купе с 2 врати, 2+2 места и комбинирано задвижване от електрически двигател и двигател с вътрешно горене, със 150 км електрически пробег – това е най-дългият пробег в изцяло електрически режим, в сравнение с всеки друг хибрид на пазара в момента. С мощност от 600 к.с. и 1000 Нм въртящ момент, Polestar 1 се позиционира стабилно в сегмента на пърформанс автомобилите. Платформата на Polestar 1 е създадена на основата на Volvo Scalable Platform Architecture (SPA), но 50% от нея е нова и специално разработена от инженерите на Polestar.

Exterior_rear_high

Polestar 1 е първият модел, създаден по изцяло нова, водеща в класа технология на шасито Öhlins Continuously Controlled Electronic Suspension (CESi), разработена на основата на въглеродни влакна, които подобряват усукването с 45% и намаляват теглото и центъра на тежестта на автомобила. Освен това, Polestar 1 използва двойна електрическа задна ос за въртящия момент, която осигурява прецизно ускорение на всяко колело, максимално сцепление на пътя и запазване на скоростта при завиване.

Exterior_location_high

Polestar 1 ще се произвежда в специално изградения за целта, модерен и високо технологичен център в Чънду, Китай. Очаква се строежът на производствения център да бъде завършен в средата на 2018 г. Автомобилите на Polestar ще се поръчват изцяло онлайн и ще се предлагат на базата на 2 и 3-годишна абонаментна програма. Абонаментът All-inclusive ще включва нулев депозит и възможности за ползване и на други модели от гамата на Volvo и Polestar, чрез заплащане на фиксирана месечна такса.

Interior_dashboard_high

Всички бъдещи автомобили на Polestar ще бъдат с изцяло електрическо задвижване. През 2019 г. ще стартира производството на първия изцяло електрически модел на Volvo Car Group – Polestar 2. Средноразмерният електрически автомобил ще се присъедини към конкурентите на Tesla Model 3. Първата фаза от формирането на новото портфолио на Polestar ще бъде завършена от появата на по-големия електрически SUV Polestar 3, който ще придаде нов модерен израз на електрическото представяне и динамиката на шофиране.

 

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Как да направим перфектния чай според Джордж Оруел

| от chronicle.bg |

Според Джордж Оруел „чаят е една от основите на цивилизацията“ и както много от съгражданите си британци, той също има силно мнение за това как се приготвя напитката.

Един ден през 1946 Оруел осъзнава, че готварските книги имат скромни инструкции за приготвяне на чай и решава да се справи с тази оскъдица. Той публикува метода си в „Evening Standard“ през януари същата година. Въпросният метод е както следва:

 

1) Използвайте чай единствено от Индия или Шри Ланка. За Оруел по-евтините чайове „не вдъхват достатъчно стимул“. Също така „китайските чайове са окей, но човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен след като ги пие“.

2)Приготвяйте чая в порцелан или глинен съд и само в малки количества. Чай, направен в съд по-голям от чайник или в съд направен от метал (с изключение на калай) или с емайлово покритие, според Оруел, има лош вкус.

3) Затоплете чайника предварително. Поставете го в задната част на печката. Писателят твърди, че да се залее чайника с топла вода, за да се затопли, не е оптимален вариант.

Някои хора действително загряват съда, в който ще приготвят чай, предварително. Това се прави по две основни причини. Първо, така се избягват счупвания заради голямата разлика в температурата на горещата вода и студения съд. Второ, така вкусът на чая става по-богат, особено на черните чайове. Предварително загрятият чайник поддържа температурата на водата висока за по-дълго, а това повлиява топенето на чая.

Разбира се, по въпроса се водят много спорове. Други пък твъдят, че предварителното затопляне ощетява вкуса на по-леките чайове. Според трети няма никаква разлика…

4) Правете чая силен. Тук Оруел е непреклонен, дори въпреки факта, че по това време във Великобритания са били позволени само по 2 унции (56 грама) чай на човек на седмица. Но колко силен? Около 6 чаени лъжици с връх на четвърт чайник. Според лондончанина „една чаша силен чай е по-добре от 20 чаши слаб“.

5) Чаят трябва да плува спокойно в чашата, докато се топи. Всякакви рестрикции около движението на чаените листенца вредят на потенциала му.

6) Водата трявба да ври, когато се сипва в чайника. Джордж дори съветва съдът, в който се кипва водата, да се държи на огъня (ако печката ви е газова), докато се сипва чайника.

7) Разбъркайте чая и оставете листенцата да се въртят. Това помага на чая да се свари.

8) Ползвайте широка чаша. Това помага, твърди Оруел, да се запази напитката топла по-дълго. В малка чаша „чаят става студен преди човек дори да го е почнал“.

9) Сметаната разваля вкуса. Във Великобритания чаят се сервира с мляко, а през 40-те години млякото се е продавало без да се обира сметаната на повърхността. „Прекалено сметанестото мляко дава лепкав вкус на чая“ са думите на Джордж Ордуел.

10) Първо сипете чая и след това млякото. Това е може би най-спорната точка от рецептата. За по-любопитните: науката ни съветва (да, има изследвания по този въпрос) първо да сипем млякото, защото ако е го сипем второ топлата вода ще го нагорещи неравномерно, а това ще накара протеините да се денатурират. Тоест, ще си загубят структурата и ще се съсирят.

И отново – дали съсирените протеини вредят или обогатяват чая се спори.

11) Не го подслаждайте! Ако човек приготвя чай по руския начин, Оруел позволява подсладители. Иначе – твръдо не.

 

Бонус факт:

Държавата, която пие най-много чай на глава от населението, не е Великобритания, а Турция с почти 8 килогрма на човек.