На баня при Плевнелиев, Ленин и Димитров

| от |

Разложкото село Баня е един от най-известните балнеоложки центрове в благоевградско, което въпреки новото строителство на СПА-центрове, е запазило своята идентичност, разказва кореспондентът на БГНЕС в региона.

Село Баня се намира в Разложката котловина, оградена от трите планини – Пирин, Рила и Родопи. Отстои на по 5 километра от Банско и Разлог. Селото е характерно с широките си и прави улици, заслугата за което е на Ангел Даракчиев, първият кмет след освобождението от османско робство. Тогавашната, „европейската“, планировка на селището е останала и до днес, благодарение на която къщите разполагат с огромни дворове.

Баня е и селото на контрастите – освен новоизградените СПА-хотели с външни басейни, има и разпадащи се и изоставени къщи, както и функциониращи плевни, в които местните хора съхраняват сеното. В селото има много хубави къщи, градени с мерак, с веранди и порти. Богатството на Баня е минералната вода. Тук тя извира в цял поток, толкова е гореща, че самият извор се разрежда със студена вода, което става в отделни резервоари или т. нар. „бани“.

Макар и в сянката на съседните градове Банско и Разлог, Баня е притегателен за туристите. Най-вече заради спокойствието, тишината, изобилието на минерална вода и далеч по-нормалните цени, главно в малките семейни хотели. Цените на стая за двама в големите СПА-центрове и хотели като са от порядъка на 65-80 лева с включени процедури и безплатно ползване на прилежащия басейн. В малките семейни хотели обаче цената на двойната стая само за спане е около 25 лв. на вечер. Някои от тях също имат малки външни басейни, но най-посещаваният е в общински плаж. Входът е 2 лв., толкова е и шезлонгът. По обяд може да се върнеш в хотела си и да дойдеш пак след обяд без да плащаш повторно.

В Баня има десетки щъркелови гнезда, едно от най-високо разположените е това върху върбата в парка пред общината. Върхът на върбата е прерязан, а огромното щъркелово гнездо се вижда от далеч. Гнездата са навсякъде – върху дървета, стълбове, покриви и комини. Щъркелите са си харесали селото заради лениво течащата през него рекичка, която е огласяна от жабешки хор. И както си крякат, някоя от тях полети в небето, понесена от някой щъркел.

Селото няма ярко изразен център, така както в останалите села. За център се смята площадчето при кръговото кръстовище на изхода на селото в посока Разлог и Белица. Там е и композицията, събрала заедно пролетарските вождове Ленин и Георги Димитров. Зад двамата, които в действителност никога не са се срещали, е разположен мемориалът на „Борците за свобода и добрините на народа през годините 1923 и 1941-1944 г.“. Просто, ясно и логично. Мемориалната плоча на загиналите във войните за освобождението на Отечеството е залепена на фасадата на читалището до кметството. Тук, на малкото площадче е и намиращият се под него парк, който е вторият център на селото.

Тук, в Баня е свил гнездо и „най-диалогичният“ по собствените му думи, но „монологичен“ по действията си, президентът Росен Плевнелиев. Покоите му са в началото на селото, влизайки откъм Банско. Тук държавният глава, прочул се още през първия си мандат като архитект на две служебни правителства, отмаря със семейството си. Вилата му е най-голямата в парцела, ограден от каменен зид. Съседи в него, според местни медии, са братята Иво и Александър Прокопиеви, финансистът Камен Колчев и още двама други.

В селото край Разлог, където е общинският център, през последните две години бе обект на инвестиционна кампания, в която се изляха порой от евросредства. Та в Баня е извършена корекция на реката за предотвратяване на наводнения. Стойността на проекта е близо милион лева. Два пъти повече средства са дадени за възстановените две бани – българската и турската. Край турската, намираща се в съседство с плажа има мини въжен парк, пързалка и воден атракцион, включващ чешма, водно колело и някакъв спираловиден елемент. Край българската, на която има арабски надпис, са извадени две каменни корита и чешма с два чучура. Двете са културно-исторически вариант на античните римски бани. В стойността на проекта влиза една нова улица край турската и площадчето край българската.

Селото, и по-специално комплекс „Римска баня“ придоби популярност през последните три години с провеждащата се Балонна фиеста с международно участие. /БГНЕС

 
 

Game of Thrones сезон 7, епизод 6: на север от Стената

| от |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 6!

Официалната премиера на шестия епизод от този сезон на „Игра на тронове“ мина и вече сме в правото си да разкриваме информация, да правим теории и да публикуваме смешни колажи с героите. 

В последния епизод Церсей не си помръдна пръста, но това не попречи да станем свидетели на редица ключови моменти. Денерис влезе в спор с Тирион (време беше), Кралят на севера за малко да бъде убит (няколко пъти?!), сестрите Старк са на нож, и Церсей вече е изправена „само“ пред два дракона.

В началото на епизода виждаме масата във форма на карта в Драконов камък. На фон има пукащ огън и шум на океански вълни. Няма никой. Кадърът на Стената в началото подсказва, че действието в този епизод ще се развива изцяло на север.

Конфликтът между Аря и Санса става все по-голям с всеки епизод. Началната искра, дадена от Литъфингър, вече прераства в по-големи спорове и една от най-добрите сцени на „Отвъд Стената“ беше именно между сестрите Старк. Изповедта на Аря, която разказваше за баща си, придава на мрачната сива крепост уют , с който едва ли бихме я свързали, поради географските й и архитектурни специфики.

3274917-061fa8add2325c6bc5b17f8ef9f0eb8a97808138874bfecc50d7adf7aeefa8b9011c512ed0cc63af1755779e768acb13

В сцената на балкона Аря разказа за детството си и спомените за Нед Старк, който я е наблюдавал как стреля с лък. Всичко това обаче е прелюдия преди хвърлянето на бомбата, когато Санса е обвинена в предателство спрямо собствения си род. Аря й показва бележката, която взе от стаята на Литълфингър, същата бележка, която Церсей кара Санса да напише в първи сезон. А след това разкрива, че е била в тълпата, когато баща й е екзекутиран.

По-късно в епизода Санса отказа да отиде в Кралски чертог и вместо това изпрати там заместник – Бриен.

3535817845b2327611e1d85a4aa350192adf5ade359c617bab1e49c0cd4ad3a1

Междувременно на север битките са повече от ожесточени. Видяхме опустошителни сражения между белите бродници и бандата на Джон Сноу, които оцеляха благодарение на Денерис. Тя пристигна с драконите си, получила вестта от Джендри. За съжаление обаче Визерион беше улучен и повален. А на финала на епизода вече имахме бял бродник дракон.

game-of-thrones-season-7-episode-6-dragon-1035835

Но абсурдният план със залавянето на бял бродник, който да бъде показан на Церсей, поне се увенча с успех. Тук е мястото да споменем, че това беше много феноугоден епизод. Джон Сноу не само се приближава до момента, в който с Денерис ще се съберат, но и се измъкна от ситуации, в които по всички параграфи би трябвало да умре. Дори успя да намери момент да се наслади на гледката на хилядите подивели бродници. Честно казано това дойде малко в повече. А накрая на епизода двамата с Денерис имаха прочувствен разговор насаме в каютата и по всичко личи, че двамата ще дадат шанс на евентуална връзка. Тук вече реакциите са на двата полюса, така че нека всеки сам прецени дали иска това. Важното е, че Джон взе решение да подвие коляно.

Като цяло видяхме един силен епизод. Очакваме следващия последен за този сезон. Трейлърът изглежда повече от обещаващо. А ние вече имаме усещането, че е неделя(седми сезон е към края си) и предстои дълга седмица преди следващата почивка (осмият сезон).

 
 

Проучване разкрива предпочитаните от жените места за секс на открито

| от |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента

 
 

История на слънчевите затъмнения – от драконите до Луната

| от |

В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.

Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.

Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.

Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.

Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.

Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.

Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.

Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.

„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.

Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.

В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.