Мятат банан по футболист, той плаче

| от |

Бразилски футболист от румънския отбор Конкордия се разплака, след като бе замерен с банан.

Инцидентът стана по време на мача Конкордия – Рапид от 9-ия кръг на шампионата на Румъния, завършил 0:0. През целия мач агитката на Рапид не спря да крещи расистки обиди по нападателя на Конкордия Уелингтон Карлос, като в добавка зрител хвърли банан по тъмнокожия бразилец.

В краткото си интервю за телевизията след края на мача Карлос нарече феновете на Рапид „идиоти“, изразявайки надежда, че футболната федерация на Румъния ще направи така, че подобни инциденти да престанат.

„Това е недопустимо! Аз не съм маймуна. На стадиона бяха жена ми и децата ми. Обърнах внимание на съдията за расистките скандирания, после и за банана. Той не само че не направи нищо, но дори ми вдигна жълт картон!“, заяви разплаканият Карлос.

Сълзите на бразилеца обаче хич не трогнаха треньора на Рапид Мариан Рада, според когото тъмнокожият футболист се бил разплакал, защото играл лошо. /БГНЕС

 
 

Джорджо Армани разкри плановете си за модния бранд

| от chronicle.bg, БТА |

Джорджо Армани планира да прехвърли дял от модната къща към благотворителната си фондация в опит да предотврати разцеплението на бранда, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Миналата година 83-годишният Армани създаде фондация, носеща неговото име, и заяви, че смята да я управлява до края на живота си. Със състоянието си, оценено на близо 6 милиарда щатски долара, той все още е водеща фигура във втория по големина моден гигант на Италия, но не е посочил свой наследник.

Армани няма деца. Племенниците му Роберта и Силвана работят в „Армани“, а братовчедката им Андреа Камерана наскоро напусна, но остава член на борда на директорите. Дългогодишният асистент Панталео Дел’Орко отговаря за мъжката мода и членува в борда на фондацията.

Модният дизайнер каза, че след смъртта му трима души, които той посочи, ще управляват фондацията. Тя ще има финалната дума, ако бордът на директорите на модния бранд достигне задънена улица при вземането на решение.

 
 

„Истанбул червен“ – победител на първия конкурс на „Синелибри“

| от chronicle.bg, БТА |

Третият кино-литературен фестивал CineLibri приключва, но срещите с киното и литературата продължават. „Истанбул червен“ на Ферзан Йозпетек – победител на първия конкурс на „Синелибри“, ще има три допълнителни прожекции – днес, в последния ден от фестивала, от 14.00 ч. в „Евросинема“, на 23 октомври от 18.30 ч. в кино „Одеон“ и от 19.30 ч. в Културния център Г8.

„Изгубеният град Z“, „По действителен случай“ и „Завръщане в Монтаук“ ще бъдат разпространени от CineLibri и извън рамките на фестивала, като при последния това ще се случи специално с желанието на режисьора на филма Фолкер Шльондорф.

Финалът на фестивала ще бъде поставен с грандиозно парти с участието на Рут Колева и диджеите DJ VaGro и DJsupermax тази вечер в Sofia Live Club след 21.30 часа. Входът е безплатен и всички са поканени.

Извънредните прожекции продължават до 26 октомври в „Евросинема“, „Одеон“ и Г8 и включват още „Дама Пика“, „Изгубеният град Z“, „Светлина между два океана“, „Бунтовник в ръжта“, „Ана Каренина. Съдбата на Вронски“, „Вечерята“, „Любимата формула на професора“, „Дюн“ на Ходоровски“, „Историята на прислужницата“, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Хомо Фабер“.

 
 

Интересният и безграничен свят на Радичков

| от chronicle.bg |

„Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава — само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос.“

Тези думи напомнят ли ви нещо? Може би някое далечно гласче от детството? Ако е така, то вие сте късметлии. В живота ви присъства Йордан Радичков. Това не е малко.  Това е белег за цял живот, който за щастие, може само да се разраства. Защото почти е сигурно, че веднъж докоснали се до творчеството му, в даден етап  от  живота ще се върнете към него. Дали ще бъде в ранните ученически години или в гимназията с „Нежната спирала“, или пък след време с пиесите, разказите и новелите, творчеството му ще ви зарази. Подобно на Чеховата проза, творчеството на Радичков създава реалност, която не искаш да напускаш.

Радичков е различният свят в българската литература и драматургия. Човекът суматоха. Стилът му е нов за времето, разбунва духовете и изгражда нови образи, сюжети, отношения. Абсурдното, реалното, комичното, тъжното – елементи от  всичко това са гениално оплетени.

Учудване. Учудване от живота, от човешките  възможности.  Това е една от темите на Радичковото творчество. Както казва Владимир Янев, „при него всичко е интересно и безгранично“. 

„Свирепо настроение“, „Ние, врабчетата“, „Барутен Буквар“, „Верблюд“, „Малки жабешки истории“, „Суматоха“, „Опит за летене“, „Януари“, „Лазарица“, „Прашка“… да продължаваме ли? За  съжаление не можем. За сметка на това днес (когато се навършват 88 години от рождението му) сме подбрали любимите ни цитати, които могат да ви подтикнат отново да се потопите в света му. 

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“ Домашна тетрадка

„Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни.“ Нежната спирала

„Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.“ Суматоха

„Изнизахме се мълчешком помежду аленеещия шипков храст, вторачил като вампир стотиците си червени очи в нас, и помежду нежните дъги и спирали, изписани върху снега от падащия от небето гълъб.“ Нежната спирала

„Дълго след тази история едни говореха, че черказецът одрал жива лисицата, а други говореха, че лисицата била умряла. Но и до днес никой не знае със сигурност дали лисицата наистина е била умряла, или пък само се е преструвала на умряла.“ Лисицата, която се преструваше на умряла

„Човек какви ли не работи си помисля между въздишките на виелиците и какво ли не си пожелава!“ Париж има почивен ден 

„Верблюдът — казват хрониките — може да превърне в пясък и най-зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той — той живее навсякъде! Това ми казват старите черказки хроники за верблюда и аз не мога да не им вярвам, защото те са записани върху самата му кожа.“ Верблюд 

„Казвали са ми, че в Китай няма нито една муха и че ако например по време на събрание се появи муха, то събранието прекъсва внезапно своята работа, убива мухата и едва след туй продължава. Не съм бил по ония места, но никак не вярвам, че там вече са успели да убият мухата.“ Убий мухата!

„Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода.“ Ние, врабчетата

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.“

„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” Ние, врабчетата

„Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!“

„А когато вечер слушам изявленията на говорителите на различните политически сили, ползващи временния статут на националната телевизия, пред очите ми застава натрапчиво и някой от споменатите по-горе шилегарници с вързано отпреде им им куче. Ако минава човек — кучето лае. Ако не минава — пак лае.“ Пупаво време

„Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане.“ „Ние, врабчетата“

 
 

9 значения на женското „Нищо“

| от chronicle.bg |

Когато жена ви каже „Нищо“, това е проблем. Знаете. „Нищо“ не е НИЩО. То е нещо, и то нещо голямо.

Ще се опитаме да дефинираме една малка част от значенията, които влагат жените, когато отговарят на въпроса „Какво има, какво ти е“ с „Нищо“. Без претенцията за изчерпателност, разбира се.

1. „Ужасно ме издразни, че преди 48 дни си лайкнал снимката на твоята бивша колежка и сега обмислям дали да не подам молба за развод“

2. „Имам бенка на гърба, която май се е възпалила. Страх ме е да отида на лекар, но 100% е меланом и вече имам метастази в черния дроб. Животът ми приключва, но се чудя как да ти го съобщя“

3. „Онзи ден се зарадва на детето на съседите, което значи ,че искаш дете, а ние още нямаме, значи или не искаш дете от мен или искаш, но смяташ, че не мога да ти родя, защото имам твърде тесен ханш. Имаме огромен проблем“.

4. „Усещам с женската си интуиция, че мислиш за бившата си. Не мога да го обясня, но знам, че е така. Мисля, че още си влюбен в нея и връзката ни е обречена. Тъжно ми е и затова мълча“.

5.  „Гладна съм пак, но не мога да го кажа, защото ще си помислиш, че съм лакома и затова имам няколко кила отгоре“

6. „Струва ми се, че те обичам малко повече, отколкото ти обичаш мен. Това е проблем.“

7. „Струва ми се, че ме обичаш малко повече, отколкото аз те обичам. Това е проблем.“

8. „Притеснявам се за мама, вчера се оплака, че я боли главата. Няма да ти кажа обаче, защото ме обвиниш, че съм прекалено близка с майка си.“

9. „Имам вагинален сърбеж. Наистина ли очакваш да ти го споделя, изрод?“