МВР: Около 15 000 бежанци има в България

| от chronicle.bg |

Около 15 хиляди легално преминали границата бежанци се намират в момента в България. Това заяви пред БНТ вътрешният министър Румяна Бъчварова. Това не включва нелегално влезлите в страната мигранти, заяви още тя. Бъчварова за пореден път подчерта, че чужденците преминават транзитно през държавата, за да се насочат към западноевропейските страни. Много малка част от бежанците остават в България и затова няма струпване по границите и ситуацията е овладяна, отчете министър Бъчварова.

От началото на годината са задържани около 17 хиляди нелегални бежанци у нас. Страната подкрепя квотите за бежанците, които предизвикаха редица спорове сред европейските лидери. Ситуацията с бежанската криза, обаче, не трябва да се използва за „търгуване” на членството на България в Шенген, а да се направи с безвъзмездна солидарност, подчерта още министър Бъчварова. Нейната позиция обаче се разминава с тази на вицепремиерът Меглена Кунева, която смята, че България трябва да бъде приета в Шенген именно заради кризата с бежанците.

В събота ще се проведе шествие за солидарност с мигрантите в София. Така българите ще се включат в Европейския ден на солидарност с бежанците, който ще бъде отбелязан и в други държави-членки. Мотото на шествието е „Европа казва: Добре дошли!“. Основното искане е да се спре смъртта на чужденците по границите. Шествието ще тръгне от Женския пазар в столицата около 18 часа и ще се насочи към сградата на Европейската комисия и Европейския парламент.

 
 

Нов робот може да изгражда молекули

| от chronicle.bg |

Учени конструираха първия в света робот, способен да изгражда молекули.

Наномашините могат да използват малка роботизирана ръка, която премества и строи молекули. Новият робот предизвиква химически реакции в специално създадени разтвори. Той може да осъществява медицински мисии.

„Нашият робот е буквално молекулярен робот, изграден от атоми, точно както вие може да направите много обикновен робот от частите на конструктор Лего. Той изпълнява поредица от прости команди, които са програмирани по химичен път от специалист“, обяснява проф. Дейвид Лий, химик в университета на Манчестър.

„Точно както робота в завода, нашата версия може да бъде програмирана да поставя и прикрепя компоненти по различен начин. Тя изгражда различни продукти, само че в по-малък мащаб, на молекулярно ниво“, добавя проф. Лий.

Молекулярният робот може да се използва за ограничаването на загубата на суровини при различни производствени процеси.

Изследователите твърдят, че той може да ускори откриването на нови лекарства, да подобри енергийната ефективност и да изгражда малки по размер продукти.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от chronicle.bg |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

Сайтът на „Монитор“ използва компютъра ви, за да „копае“ крипто-валута

| от chronicle.bg |

Текстът е копиран без изменения от фейсбук профила на Красимир Гаджоков

 

Работейки върху проекта ми „Медийно око 2.0″, заредих „monitor.bg“ (НИКОГА не чета този сайт!).
По едно време чух, че вентилаторите на Mac лаптопа ми започнаха да се чуват доста силно.

Прегледах всичко и видях, че бразуъра ми Chrome натоварва много сериозно процесора.

Буквално преди дни излезе новината за програмен код, който сайтовете добавят в страниците си и така „копаят“ криптовалута, използвайки компютрите на посетителите си (прочутият сайт PirateBay го направи, но след много силна реакция го махна след ден).

Отворих кода на сайта на monitor..bg и какво да видя – ТОЧНО този код е там! Затворих таб-а с Минитор – и заетостта на процесора ми веднага падна.

Така че Монитор ИЗПОЛЗВАТ компютъра ви да печелят от криптовалута. Но по-ЛОШОТО е, че така хабят много по-бързо БАТЕРИЯТА и правят МНОГО БАВЕН целия ви компютър>

ПРИЗОВАВАМ да БОЙКОТИРАТЕ сайта им!

Прилагам илюстрации – ето тук се вижда кода на coin-hive за криптовалути вграден в сайта на Монитор, както и скока и спада на натоварването на компютъра при отваряне и затваряне на сайта.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от chronicle.bg |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.