Музиката която трябва да чуете “Turntable time With Miss T” (Part 21)

| от |

Тони Тилева  (@ToniTileva) е отново тук с нови музикални предложения.

Обича да пише ( tonitileva.com) и твори, както може (http://persimmonious.blogspot.com), диджейства, готви. Освен това е и редактор Тони е йога и Pilates инструктор и знае повече САТ думи от колкото е възможно. Не я предизвиквайте на решаване на кръстословици защото ще ви унищожи. Тони подбира за chronicle.bg музиката, която трябва да бъде чута, но по една или друга причина сте пропуснали. Повярвайте ни, тя има какво да ни пусне.

Всичко от Тони, може да видите тук

Tази седмица съм подбрала най-новите парчета от drum’n’bass жанра.

Droptek–Killing Time (feat. Isabel Higuero)

Andy C & Fiora–Heartbeat Loud (The Crew Remix)

 Tchami feat. Kaleem Taylor–Promesses (Calyx and Teebee Remix)

 Hybrid Minds–Felicity

 
 

“Никой не може да слага Бейби в ъгъла”: 30 години „Мръсни танци“

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Суперкомпютър подобри рекордите за поставяне на медицински диагнози

| от |

Китайски учени разработиха роботизирана система, която диагностицира цял спектър човешки заболявания.

Изкуственият интелект анализира симптомите на пациента, а след това поставя диагнозата и предлага оптималното лечение. Точността на компютърните диагнози е с 20 процента по-висока, отколкото при стандартните способи на диагностика.

Идеята за практическото приложение на разработката е компютърът да проверява симптомите на пациента и да поставя диагнозата, а след това лекар да я потвърждава.

Роботизираната система е способна за 4,8 секунди да постави диагнозите на 100 пациенти с точност 98 процента. Тя предлага също най-добрия начин за лечение. Програмата обединява данни от десетки милиони клинични случаи. На всеки две седмици тя се обучава да диагностицира ново заболяване.

В разработката на изкуствения интелект са участвали специалисти на китайския Национален изчислителен център.

 
 

Портретът на съвременния джентълмен

| от |

Съвременният джентълмен все още демонстрира добрите маниери на предшествениците си, но същевременно спазва изискванията на модерния етикет, пише в. „Сънди експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания по поръчка на компанията за мъжко облекло Moss Bros.

В духа на рицарските традиции джентълменът на новото време е почтителен, вежлив и любезен. Той прави път на другите, изслушва ги, а вместо да лъска доспехи, полира обувките си до блясък. Същевременно модерният етикет изисква от него да поставя мобилния си телефон на масата за вечеря, да носи спретнат костюм и да ходи на фитнес.

Въз основа на резултатите от проучването е изготвен портрет на съвременния джентълмен. Ето как изглежда той:

1. Съвременният джентълмен прави път на другите
2. Слуша, когато други хора говорят
3. Поставя телефона си на масата за вечеря
4. Поддържа добра лична хигиена
5. Пристига навреме за социални събития и срещи
6. Поддържа дома си спретнат
7. Услужва на дамата с връхната си дреха, когато навън е студено
8. Знае кога е моментът да признае, че е сгрешил
9. Лъска обувките си
10. Поддържа се в добра форма

 
 

Има връзка между лудостта и гениалността

| от |

Тясната връзка между лудостта и гения доказано съществува: и шизофренията, и биполярното афективно разстройство по-често се отключват при високо интелигентни хора с мощен творчески заряд.

Тази идея е изследване от редица учени, които самите са страдали от психично разстройство.

Кей Редфилд от медицинското училище Джон Хопкинс, която страда от БАР (биполярно афективно разстройство), казва, че тестовете за интелигентност, проведени на 16-годишни ученици от Швеция, сочат, че интелигентните деца са в по-висок риск от отключване на това заболяване.

Ван Гог и Джак Керуак са доказани гении с изразено себедеструктивно поведение. Носителят на Нобелова награда Джон Наш, когото познаваме от великолепата роля на Ръсел Кроу във филма „Красив ум“, също се е борил с шизофрения през целия си живот. Но никой не може да обори научните му достижения. Примерите са много.

Това, което не е ясно, е защо хората развиват тези заболявания.

Идеята за „лудия учен“ или „измъчения гений“ е нещо повече от романтична визия. Изследванията категорично сочат, че биполярното разстройство (посочено в старите учебници по психиатрия като „циклофрения“) и шизофренията корелират силно с интелигентността и творческата продуктивност, повдигайки въпроса: „Каква роля играе околната среда по пътя към психичната болест?“

Предвидени ли са тези психични „дефекти“ единствено за онези, на които се пада честта да бъдат гении и да променят човешкия живот? Къде е границата между дар и дефицит?
Предишни проучвания намекват за връзка между „лудостта“ и един конкретен ген, познат на учените като DARPP-32.