Мумията в кристалния ковчег

| от |

Втора част от анализа за Китайската комунистическа партия на нашия експерт (казвам аз, че ще го уредим за посланик) по китайските въпроси Иван Петров. Ако някой е пропуснал първа част, може да я види тук, струва си.

Точно над площад Тиенанмън („Портите към Небесното Спокойствие“), над южния вход на Забранения Дворец, огромен портрет на Мао Дзъдун стоично наблюдава внушителния мавзолей, където се намира мумифицираното тяло на вожда на комунистически Китай, обвито в червен флаг със сърп и чук. Всеки ден стотици китайски и чуждестранни туристи чакат с часове, за да зърнат Великия Кормчия в неговия кристален саркофаг.

Tian'anmen

До преди десетилетие беше нормално да станете свидетели на емоционални изблици от превъзбудени поклонници, които падат на колене пред Червения Император на Китай. Но сега, повечето туристи разглеждат мястото с видимо безразличие и даже разочарование. „Аз чаках на опашката цял час за това?“, казва мъж на средна възраст със силен селски акцент. „Сигурен съм, че това е просто восъчна фигура, това е чиста загуба на време“

Тези малки промени в обществените нагласи през последните 15 години представляват дълбоки промени в идеологията на китайското общество. Пери Линк, професор в Калифорнийския Университет в Ривърсайд и един от най-уважаваните западни експерти по Китай, смята, че идеологическата основа на партията вече е прогнила. „Хората се присъединяват към Партията тези дни, за да създадат guanxi (връзки) и да напреднат, а не защото вярват в някакви социалистически идеали.“

Онлайн цензурата в Китай е една от най-рестриктивните в света. Twitter, Facebook. YouTube, New York Times и безброй много други сайтове и услуги са блокирани, заради страха на Партията, че те биха могли да се използват за организирането на политическа опозиция. Но за да бъде социалното напрежение контролирано, има китайски алтернативи, като Weibo, Youku, RenRen и др., който са под стриктен контрол на централното правителство, но дават на хората една илюзия за свободен дискурс.

Шън Джъхуа е професор в East China Normal University, чиято специалност е СССР и е син на офицер от Народната Освободителна Армия, който е служил заедно с Мао по време на революцията. В началото на 80-те години на миналия век, той прекарва две години в затвор, защото бива несправедливо обвинен в шпионаж за ЦРУ. През септември 2009 г. той и малка група от доверени академици биват призовани от Дзян Дзъмин, Генерален Секретар на ККП от 1989 до 2002 г., за да обсъдят падането на Съветския Съюз. „Горбачов предаде революцията“, казва Дзян и моли учените да идентифицират конкретните елементи, които са довели до разпадането на СССР.

Възгледите на Дзян са споделяни от много в ККП, включително от Си Дзинпин. В реч, която Си изнася пред членове на Партията и военни малко след като става лидер на партията, той казва, че СССР се е разпаднала, защото никой не е имал достатъчно смелост да се изправи и противопостави на тези либерални реформи. Шамбо счита, че ръководството на ККП никога няма да си позволи да направи същите реформи, които Горбачов започва, защото ги е страх от пълния крах на системата.

CCP - Ruling Echalon

„Китай сега има много повече сила във военно, дипломатическо и икономическо отношение отколкото в миналото и вече може да си позволи да противоречи открито на страни като Великобритания и САЩ“, казва професор Линк. „Но въпреки това, властта на Партията в самата страна е по-крехка от всякога.“

Малко след като бива избран за Генерален Секретар на ККП, Си започва серия от репресии срещу известни дисиденти, свободата на словото и етническите сепаратисти в Синдзян. Въпреки надеждите на много от анализаторите Си да е либерален реформатор, той не показва абсолютно никакви знаци, че има желание за политически реформи. Когато про-западните медии от Хонг-Конг и Тайван научават за съществуването на „Документ Номер Девет“, таен меморандум, които бива разпространен из висшите ешелони на ККП, става ясно колко притеснено е новото ръководство от тези западни идеали. „Западни враждебни сили и вътрешни дисиденти постоянно проникват в идеологическата сфера на Партията. За да се запази хватката на властта от Партията, тези грешни начини за мислени, позиции и действия трябва да бъдат изкоренени.“

Според документа, страната е в „жестока“ битка със седем сериозни заплахи, които в академичните среди са известни като „седемте неща, за които не може да се говори“. Първо в списъка е „западен тип конституционна демокрация“, последвана от други табута в Китай като правата на човека, независима съдебна система, независими медии и признаване на грешките на Партията от миналото.

„Много хора са изключително разочаровани от думите и действията на Си,“ казва Шън Джъхуа. „Но има хора, които го защитават и смятат, че той първо ще затвърди властта си и стабилизира политическата ситуация преди да започне да прокарва нужните реформи“

Mao Tse-tung

„Друга по-песимистична и по-реалистична интерпретация на действията на Си е, че той няма нови и свежи идеи и затова просто цитира Мао и се опитва да се хване здраво за властта“, казва друг реформаторски настроен princling (термин използват за децата на видни партийни лидери от миналото) „Ако това е така, то Китай няма никаква надежда.“

Три десетилетия след като Дън Сяопин стартира мащабни пазарно-ориентирани реформи и започва откриването на Китай към света, икономиката на страната расте с темпове невиждани досега. Милиони хора са извадени от класата на бедността и това кара някой анализатори да твърдят, че „пазарният Ленинизъм“ опровергава тезата, че обществото се демократизира с нарастването на доходите. Но според редица професори още е много рано да се каже дали този „държавен капитализъм“ доказва или опровергава теорията на модернизацията.

БВП на глава от населеното в Китай е около $9200 и според професор Лиу Ю, специализиращ „Политически Науки“ в Университета Цинхуа, той все още не е достигнало нивото, след което страни с подобно културно минало започват прехода към демокрация. През 1988 г. Южна Корея и Тайван са имали БВП на глава от населението от $12 221 и $14 584, а нивата за СССР и Унгария през 1989 г. са били $16 976 и $11 257.

Тези цифри показват, че Китай ще постави началото на собствената си политическа трансформация само след няколко години. Но не бива да се забравя, че икономиката на Китай губи своята инерция и от ръст от 17% през четвъртото тримесечие на 2011 г. пада до растеж от под 7% през 2013 година, което е най-бавният темп от 13 години насам. Повечето икономисти очакват допълнително забавяне на тези темпове и през следващите няколко години.

Мао Юшъ, баща на „съвременната китайска микроикономика“, прогнозира, че Китай ще се изправи пред „неизбежна“ финансова криза в близките години, заради натрупването на огромния лош дълг. Китайското общество е едно от най-неравните общества в света и голяма част от богатството е концентрирано в малка част от политически елит. Ако сегашния спад в икономическия ръст доведе до икономическа криза или предизвика висока безработица, повечето анализатори смятат, че правителството ще трябва да се справя с масови протести и революции.

Системата в Китай рано или късно ще се сгромоляса, може би след месец, може би и след десетилетия, но това е неизбежно. Въпросът, който всички трябва да си зададат обаче е „А после какво?“

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Уроците на Краля

| от |

Днес Стивън Кинг навършва 70 години. Вече сме писали за най-страшните моменти от екранизациите по негови творби, за отношението на Краля към Тръмп, за филмите по негови книги, които ТРЯБВА да гледате, за нещата, които може би не знаете за него, за новия филм „ТО“ и още сума ти други неща за автора, който пише лично до всеки от читателите си.

Не можем да се мерим с продуктивността на Кинг, но се опитваме да поддържаме нивото с интереснит теми около Краля, а такива винаги има. От кучето му Моли, The thing ot evil, в социалните мрежи, през изказванията му по политически и социални въпроси, до многобройните нови екранизации по негови романи, които чупят боксофиса.

Днес, по случай рождения ден на Големия писател, сме подготвили няколко от неговите уроци. Дано сте ги научили. Ето ги и тях:

1. Никога не взимайте червен балон, случайно реещ се над забравен от Бога пущинак.

2. Не погребвайте мъртвата си котка в индиански гробища.

3. Не се подигравайте на лузърите в училище.

4. Ако си изпуснете хартиената лодчица в шахтата на улицата, оставете проклетата лодка да потъне в канала.

5. Избягвайте работата с големи машини за гладене.

6. Не хвърляйте топка на санбернари, болни от бяс.

7. Не правете твърде дълги разходки, особено ако са в риалити формат.

8. Ако изгубите ръка вследствие на инцидент и внезапно откриете неподозиран до момента свой талант, не се завирайте по безлюдни острови.

9. Страшните снежни бури са страшни снежни бури, не за да шофирате през тях, за да стигнете до хотел, откъснат от света.

10. Ако татко ви се движи към вас с чукче за роук и налудничав блясък в очите, бягайте.

11. Ако Кати Бейтс тръгне да ви спасява от каквото и да е, бягайте.

12. Не се разхождайте по пътища, обградени от царевични полета, не е полезно за здравето.

13. От майките по-страшно няма.

14. Не правете секс с BDSM елементи, особено връзване, с човек, който има проблеми със сърцето.

15. Не изваждайте подозрителни стари играчки от кашоните на тавана.

16. В ситуация на усложнена метеорологична обстановка, особено МЪГЛА, не ходете до супермаркета.

17. Не позволявайте на жена ви да ви обслужва сексуално, докато шофирате. Това може да доведе до притеснително много загубени килограми.

18. Не учете децата си да бъдат твърде религиозни.

19. Ако намерите негър до убити и изнасилени момиченца, не бързайте да съдите.

20. Ако пишете под псевдоним, грижете се за здравето му.

 
 

The Prodigy ще издадат нов албум

| от |

Групата „Продиджи“ подписа договор за нов албум с британската звукозаписна компания Би Ем Джи, съобщи Контактмюзик. Компилацията ще излезе през 2018 година.

Изпълнителите на хита Firestarter, Лиъм Хаулет, Кийт Флинт и Максим, са развълнувани, че се присъединяват към марката на звезда, като Кайли Миноуг и по техни думи нямат търпение да започнат работа по албума. Предишната им издадена тава е The Day Is My Enemy от 2015 година.
The Prodigy са една от групите, които имат собствено звучене и с основание могат да твърдят, че са сред архитектите на съвременната музика.

„Радостни сме, че имаме възможността да издадем един от несъмнено най-важните записи за 2018 година“, каза изпълнителният вицепрезидент Корда Маршъл от музикалната компания.  За новия си албум триото ще предложи на феновете „яростно“ звучене.  „Гневът е енергия“, това е част от текст, който винаги е отеквал в мен“, казва Лиъм.

Очакваме новия албум!

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.