Мръсните тайни на Пепеляшка

| от |

Петък е, време за поредната порция смях от Лола Монтескьо. Повече от нея, нали си знаете – ей там на http://chuime.bg/

Напоследък се позаседявам в нета и чета доста сипматични есета  на млади, зрели и презрели дами на теми, вариращи от “Как да намерим принца” до “Как да си забием гадже”.

cendrillon_grd_blu_ray

Изводите ми са няколко. Явно принцовете са кът, щом се налага ползването на наръчник за намирането му. Това е извод №1. Извод №2 е, че пепеляшките у нас са безчет и дори наръчниците не оправят работата. И извод №3 е, че днешните пепеляшки са се уеднаквили до клонинги на Кари Брадшоу от “Сексът и градът”. Смятат, че няколко чифта стъклени пантофки от “Маноло Бланик” и два-три подходящи на цвят коктейла, изпити на Тайното Място, В Което Се Събират Малкото Останали Принцове, са разковничето на загадката, наречена щастлив семеен живот. Както в приказката и тв сериала, разказаните истории свършват с откриването на принц Чарминг. Някои се престрашават да демонстрират и няколко хватки за задържането му (в смисъл на лакирай си ноктите винаги вечер, след като си приключила с прането и гладенето).

А мен точно тази част ме интересува. И ако може с малко повече подробности извън лакирането на ноктите. Защото аз от 7 години живея в антиприказката, започваща на другия ден. Когато се оказва, че принцът има около 4 вида редки алергии, трябва да си пази кръста и краката,  страх го е от майка му, от шефа му, от кучета и от деня, в който ще ни нападнат извънземните. Но и с това се свиква, още повече ако продължавате от време на време да поглъщате двойна от обичайната доза коктейли с другите Карита.

Горчивата истина лъсва, когато се появи Престолонаследникът. Е, тогава нито “Маноло Бланик”, нито коктейлите на цяло Царево могат да ви спасят! То и без това за тях финанси не остават,  всичко отива в памперси, пюрета, и играчки, врещящи и пищящи с децибелите на “Враждебна”.

Това на мен ми се случи преди 4 години. Ефектът бе същият, какъвто би бил при Пепеляшка, ако не пропусне биенето на часовника в полунощ. Красивите рокли изчезват, каляската се оказва тиква, а вместо бал пред краката ти се опъва един континент домашна работа. Стъклените обувки си ги държа в гардероба и вместо тях прибегнах до бързоходките на Малкия Мук. Друг вариант да догониш детето няма.

Първата година се преобличах по-често и от бебето, но въпреки това непрекъснато ходех с лекета от кърма или мляко от шишето. През втората година лекетата преминаха от жълто-бяло към отровно оранжево – така изглеждат повърнатите моркови. Третата година е годината на малките сладки шоколадови/сладоледени/или просто кални пръстчета по ризата ви.

Сега Престолонаследникът е достатъчно голям, за да му обличам суичъри и да го държа на безопасно разстояние за качулката, докато той поглъща изпросения си с индиански рев четвърти сладолед. Да, да, знам, че четири сладоледа са вредни. Само не знам как да го прилагам на практика, особено когато малкото изчадие е легнало насред тротоара и крещи така, че околните викат линейка, полиция, пожарна и социалните.  Всъщност последният път наистина искаха да ги извикат, защото аз отказвах да си призная, че това на тротоара е моето дете.

Тази уютна атмосфера отнася идилията на семейния живот като куцо пиле домат, ако трябва да прибегна до лафовете от младостта ми (тая работа с Престолонаследника е и толкова изолираща, че това е последният модерен лаф, който чух, преди да ида на заточението, наречено майчинство). Отнася всичко. Даже и принца. Той в тоя период е всичко друго, но не и Чарминг.

Няма да ви занимавам с това, че да имаш дете е най-хубавото на света. Това си го прочетете в бг мама. Ще ви споделя само онези неща, които ние – прекрачилите прага на приказката за Пепеляшка, сме научили, но коварно пазим в тайна, за да ви извозим и да ви прикоткаме и вас от тая страна на бариерата. Буахахахаха!

Неизвестните истини около съвместния живот с принца “на другия ден” :

1. За хроничните бележки вече споменах. Те се появяват, когато има да се пазарува, сменят гумите на колата, майка ви е на гости, искате най-сетне да си отспите поне до 7 в неделя, след като през последната година сте спали общо 50 часа.

2. За вас може и приказката да е свършила, но той продължава да вярва в магии. Убеден е, че имате вълшебна мивка. Трябва само да сложи мръсните чинии в нея и най-късно след три дни те са измити и прибрани.

3. Забелязва новата ви прическа, само ако комплимент ви е направил първо съседа или колегата му. Иначе, ако го питате, най-добре е или да се обръснете, или изобщо да не се подстригвате. Що да давате пари излишно?

4. За него времето е спряло, за вас не. Подмята от време на време кога най-сетне ще си върнете формата отпреди бременността. Това, че той все още е с вида на бременен в 7-ия месец, не се забелязва. Редовните срещи с приятели, играта/гледането на футбол, турнирите по карти, табла или каквото там играят, кисненето пред компютъра заради поредната версия на някоя игра си продължават по същия начин, както и преди появата на Престолонаследника. Чак се чудите кога ще възкликне при вида на детето: “Бе я колко е пораснало! Браво!”

5. Майка му го е научила, че трябва поне веднъж на ден да се яде топло. За беда е забравила да го научи и как точно да си го направи. Очаква от вас това.

6. Но той е еманципиран и не слуша винаги майка си. Смята, че съвременните жени трябва сами да си изкарвата парите. И очаква това и от вас.

7. Не е обаче достатъчно еманципиран, за да извършва ТИПИЧНО ЖЕНСКИ РАБОТИ като пране, простиране, гладене, миене на прозорци, баня и тоалетна, прахосмучене, бършене на праха, поливане на цветята и, и, и… Може обаче да прави спагети, обикновено при пълнолуние в пролетно-летния сезон, и очаква благодарността за това му умение да се произнася веднъж дневно и през есенно-зимния сезон.

8. Води ви на ресторант само на 8-и март или рожден ден. Цветята са твърде скъпи, за да ви ги подарява ей така, без повод.

9. Има нежна душа, крехка психика и ранимо его. За да не го карате да страда, трябва всеки ден да му гладите косъма, да го храните добре и да го гледате с възхищение. Вече знаете, защо на сватбата всички викат “Горчиво!”

Неизвестни истини около страданието “майчинство”:

1. За петната, морковите и социалната изолация вече споменахме. Има обаче един още по-страшен проблем. Приятелките без деца! Тази дружба е обречена. Те просто никога няма да повярват, че понякога, докато излезете извън дома ви, са нужни 7 опита. При всеки един детето или се напикава, или повръща, или писва, че си иска слончето, или решава, че трябва да яде точно сега… Така или иначе да бъдете точна за среща, ако детето е с вас, е кауза пердута!

2. Ходенето на ресторант, кръчма, кафе, или в тенекиеното барче отсреща може да се сравни само с 2-годишен престой в Гуантанамо. Налага се да пълзите след малкия под масите на съседите, за да изтръгнете чуждата пилешка кълка от ръцете му. Вие и всичките ви приятели държите бялата покривка от едната страна, докато малкото изчадие дърпа от другата. Върху масата весело подрънкват дузина чаши и пълни чинии. Атмосферата е като на “Титаник”. Събрали сте се всъщност на закуска, но вие настоявате да ви донесат пържени картофи. Това е единственото, което може да отвлече вниманието на малкия. След като са ви донесли картофите, с извинение ги връщате и поръчвате кроасан. Връщате и кроасана и отново молите за картофите. Накрая се оказва, че най-добре е да  донесат и кроасана към картофите, но “ако може с кетчуп”! Всичко това се развива на висок тон, а околните започват нервно да подмятат бележки.  Някъде половин час след пристигането ви (да не забравяме, че сте закъсняла с два часа), вече плувате в пот, едва подтискате истеричните си сълзи, но се опитвате да се преструвате, че участвате в разговора, докато малкия ви бърка с юмрук в устата, маже кетчуп по косата и крещи в ушите в транс “Мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, мамо”. Най-лошото са околните баби и мами, които непрекъснато дават съвети. Всичко завършва с ужасно непедагогичен шамар за Престолонаследника, а ако сте с по-слаби нерви и за хора от мами и баби.

3. Следващият кръг на ада са телефонните разговори. Децата МРАЗЯТ, когато майките им телефонират. Най-вече, когато е звъннал клиент, шеф, колега. Разговорът протича горе-долу така: “Разбира се, че ще успея със сроковете. Няма никакъв проблем, не ме притеснявате. ТИ МАЛКО ИЗЧАДИЕ ТАКОВА! Извинете, синът ми е тук… Дали проектът върви добре? НЕ, НЕ, НЕ, НЕ, ЗА БОГА, НЕ! НЕ БЪРКАЙ В КОНТАКТА!!! Извинете, синът ми…, да, проектът върви чудесно, тази нощ смятам да го приключа, макар че, ПИСНА МИ ВЕЧЕ ОТ ТЕБЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ!!! Не, не за вас, синът ми тука малко се е поразиграл. Да, няма проблем да звъните по всяко време, разбира се. Ще се видим утре, да, но исках само да ви предупредя, че… АКО АКАШ В ГАЩИТЕ В МОМЕНТА, НЯМА ДА МЕ ВИДИШ ПОВЕЧЕ, ОБЕЩАВАМ! О, извинете, пак синът ми, благодаря за обаждането, дочуване!”….

4. Това е ситуацията в момента, а тя е значително по-добра от онова, което те сполетява в първите месеци след раждането. Общо взето около 6 месеца се прекарват в неспане и рев. Бебешкият рев е природен феномен – той може и да прилича на виенето на котката на съседа отдолу или на поредния хит на Анелия, който се чува от съседа отгоре… Но, има една основна разлика. Не можеш да се абстрахираш. Една бормашинка се върти в мозъка ти и крещи: “Направи нещо, направи нещо, направи нещо”. Независимо дали е 4 сутринта или 4 следобяд. В тези първи месеци се развиват и нечовешки способности, като например да акаш веднъж седмично (в неделя, докато таткото пази бебето), да пикаеш само веднъж дневно, и да взимаш душ за 8 секунди. Някои майки пък просто не се къпят. Може да носят и памперси за големи, не знам. Храненето също е крачка назад в еволюцията: справяш се с пържола, филия, или каквото там има в чинията, може и да е вестник, на не повече от три хапки. Нямаш време за повече. Прекарваш времето основно в застинало положение, кърмейки. Или държейки шише. Като свърши процедурата, детето се е наакало, сменяш памперса, усмихваш му се блажено и о!, пак е време за хранене. Така поне половин година.

Тук ще ви призная  и най-голямата, срамна тайна на майчинството. Майките не са хора! Това е за жени като журналистката Миролюба Бенатова, която наскоро в едно интервю разказа, че най-потресаващите истории за нея са онези, в които майките убиват децата си. “Това за мен не са хора! Не знам какво може да те накара да направиш такова нещо, просто не знам!”, каза тя. А аз (тук знам, че ще ви потреса и сигурно ще ме пратите на психиатър) си помислих: “Не, майките не са хора. Аз не бих убила детето си. Но ЗНАМ защо някои го правят. Да, ние всички знаем!”

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;

 
 

Polestar представи първия си модел – Polestar 1

| от chronicle.bg |

Пърформанс марката на Volvo Car Group – Polestar, представи първия си модел – Polestar 1, и подчерта бъдещите си планове да се наложи на пазара като самостоятелен бранд електрифицирани автомобили. Polestar потвърди информацията за първите три модела, които ще се произвеждат в нов център в Китай и ще наложат нови стандарти в индустрията на пърформанс автомобилите.

Първият самостоятелен модел на Polestar – Polestar 1 с внушителните 600 к.с., ще бъде пуснат в производство в средата на 2019 г. Това става възможно благодарение на Volvo Car Group, които подкрепят бранда да ускори процесите на проектиране и производство на продуктите си.

Polestar 1 е GT купе с 2 врати, 2+2 места и комбинирано задвижване от електрически двигател и двигател с вътрешно горене, със 150 км електрически пробег – това е най-дългият пробег в изцяло електрически режим, в сравнение с всеки друг хибрид на пазара в момента. С мощност от 600 к.с. и 1000 Нм въртящ момент, Polestar 1 се позиционира стабилно в сегмента на пърформанс автомобилите. Платформата на Polestar 1 е създадена на основата на Volvo Scalable Platform Architecture (SPA), но 50% от нея е нова и специално разработена от инженерите на Polestar.

Exterior_rear_high

Polestar 1 е първият модел, създаден по изцяло нова, водеща в класа технология на шасито Öhlins Continuously Controlled Electronic Suspension (CESi), разработена на основата на въглеродни влакна, които подобряват усукването с 45% и намаляват теглото и центъра на тежестта на автомобила. Освен това, Polestar 1 използва двойна електрическа задна ос за въртящия момент, която осигурява прецизно ускорение на всяко колело, максимално сцепление на пътя и запазване на скоростта при завиване.

Exterior_location_high

Polestar 1 ще се произвежда в специално изградения за целта, модерен и високо технологичен център в Чънду, Китай. Очаква се строежът на производствения център да бъде завършен в средата на 2018 г. Автомобилите на Polestar ще се поръчват изцяло онлайн и ще се предлагат на базата на 2 и 3-годишна абонаментна програма. Абонаментът All-inclusive ще включва нулев депозит и възможности за ползване и на други модели от гамата на Volvo и Polestar, чрез заплащане на фиксирана месечна такса.

Interior_dashboard_high

Всички бъдещи автомобили на Polestar ще бъдат с изцяло електрическо задвижване. През 2019 г. ще стартира производството на първия изцяло електрически модел на Volvo Car Group – Polestar 2. Средноразмерният електрически автомобил ще се присъедини към конкурентите на Tesla Model 3. Първата фаза от формирането на новото портфолио на Polestar ще бъде завършена от появата на по-големия електрически SUV Polestar 3, който ще придаде нов модерен израз на електрическото представяне и динамиката на шофиране.

 

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.