Може ли да бъде спасена рублата?

| от |

Руската рубла има един смел, но самотен защитник, пише Дойче веле. Шефката на централната банка предприе радикални мерки, за да предотврати ново свличане на валутния курс. Но и това няма да помогне – нужно е друго, пише Андрей Гурков.

Председателката на Руската централна банка Елвира Набиулина е изявен професионалист и смел човек. Доказа го като по спешност вдигна основния лихвен процент от 10,5 на 17 на сто. Това бе своевременно и решително действие в отговор на паниката, обхванала в понеделник руския валутен пазар.

Дълбоката рецесия е неизбежна

Извънредните мерки на Руската централна банка трябваше да ликвидират паниката на пазара, която е способна за най-кратко време да доведе цялата финансова система на Русия до колапс, както и да повлияе на стремително нарастващата инфлация. Ясно е, че подобно радикално нарастване на основния лихвен процент ще увеличи сериозно лихвите по депозитите, което би трябвало да подтикне руснаците да държат парите си в банките, вместо да ги харчат и да увеличават допълнително инфлацията.

В същото време обаче затягането на паричната политика окончателно ще задуши спадащия и без друго икономически ръст в страната – а кредитите ще станат непоносимо скъпи. При това положение не може да става и дума за някаква инвестиционна активност, а още по-малко – за разцвет на руската икономика.

Потребителската активност, която през последните години бе висока, ще спадне, което донякъде ще намали инвестиционния натиск върху рублата. В най-сложно положение ще се окажат фирмите, а и частните лица, които са взели кредити – те ще се нуждаят от нови заеми, за да могат да обслужват вече поетите дългове. На практика това означава, че се очаква дълбока рецесия с нарастване на просрочените кредити, с банкрути на фирми и банки, с увеличаване на безработицата и намаляване на заплатите в Русия през 2015.

Тревожно предупреждение от най-високо ниво

Щом шефката на Централната банка се е решила на подобни мерки, явно ситуацията около рублата и нивото на инфлацията са толкова сериозни, че без големи и крайно болезнени жертви не е възможно да се стабилизират финансовите устои на държавата. Набиулина всъщност е първата толкова високопоставена фигура в Русия, която официално изнася този проблем. Вдигането на основния лихвен процент на 17 на сто е алармиращ сигнал, предупреждение и апел да се действа незабавно.

С това можем да кажем, че шефката на банката е предприела всичко, което е по силите ѝ. Най-голямата й заслуга е тази, че в сегашната трудна ситуация тя заложи на икономически и пазарни методи за решаване на проблема. Сега е ред на другите да покажат решителност. На президента, правителството и депутатите се разчита да променят радикално досегашния политически и икономически курс на страната, който само за броени месеци до такава степен изостри хроничните проблеми на Русия, че успя да разклати цялата ѝ финансова система.

Финансовите пазари явно са готови да повярват на Набиулина – за което свидетелства стабилизирането на рублата от вчера /16.12/ сутринта. Те обаче не вярват, че руският политически елит и президентът Владимир Путин са способни да променят радикално досегашната външна, вътрешна и икономическа политика на страната. Те не вярват и в това, че Кремъл е готов да прекрати въоръжената си авантюра в Източна Украйна, което представлява задължително условие за смекчаването на западните финансови санкции.

Не вярват, че Москва ще се заеме сериозно със задачата да подобрява инвестиционния климат и да привлича чуждестранни инвеститори, да се бори срещу корупцията, да модернизира индустрията, да ограничава властта на монополите, да стимулира диверсификацията в икономиката, която все още фатално зависи от нивото на световните цени на петрола.

Ето защо само няколко часа след като Руската централна банка изкара най-тежката си артилерия и изстреля почти всичките си налични муниции, рублата продължи да се свлича спрямо долара и еврото. Рано или късно Русия ще трябва да подхване истински радикални реформи. И с всеки ден закъснение, цената им ще става още по-болезнена.

 
 

Звездните двойки с най-голяма разлика в годините

| от |

След една възраст възрастта вече няма значение. 

Хората на киното знаят това. Например, Jay-Z е бил на 12 години, когато Бионсе тепърва се е раждала. Джордж Клуни е бил на 17, когато настоящата му съпруга Амал Клуни е проплакала за първи път.

В галерията ни днес ще обърнем внимание на няколко подобни двойки. Те са намерили любовта въпреки, а може би и именно заради, възрастовата си разлика.

На някои хора ще се стори изненадващо, че не само мъжете са по-възрастни от жените, но понякога и обратното се случва. Погледнете Хю Джакман. Изглежда щастлив.

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Ангела Меркел победи, но загуби 1 млн. избиратели

| от |

Официалните предварителни резултати на изборите в Германия показват победа на блока ХДС/ХСС с 33% от гласовете, Социалдемократическата партия отива много назад с 20,5%, а крайнодясната Алтернатива за Германия заема трето място с 12,6% и влиза за първи път в Бундестага.

Свободната демократична партия на германските либерали е четвърта с 10,7%, влиятелната в бившата ГДР партия Левите е пета с 9,2%, а Зелените вземат 8,9%. Данните съобщи председателят на Федералната избирателна комисия Дитер Зарайтер.

Парламентът ще има 709 депутати – небивало много. От тях 246 ще бъдат на ХДС/ХСС, ГСДП получава 153 мандата (с 40 по-малко, отколкото през 2013 г.), Алтернатива за Германия ще заеме 94 места, СвДП – 80 места, Левите – 69,Зелените – 67. Избирателната активност е била 76,2% – с 4,7% повече от предишните парламентарни избори.

Унизена от представянето си, ГСДП обяви намерението си да отиде в опозиция, с което слага край на Голямата коалиция.

Въпреки това канцлерът Ангела Меркел заяви, че ще се обърне за консултации при съставянето на правителството и към социалдемократите. Аритметично е възможен само един вариант за управляваща коалиция. Той е тип „Ямайка“ – блокът ХДС/ХСС, СвДП и Зелените. Според коментарите в Германия такова правителство би било нестабилно поради разногласията по ключови въпроси между партиите в него.

Алтернатива за Германия определи резултата от изборите като „политическо земетресение“. Един от нейните лидери Александър Гауланд каза, че „започва лов“ срещу партията на Ангела Меркел. Тя пък обеща да анализира внимателно защо част от нейните избиратели са преминали в крайно дясното пространство. Според оценки на социолози консерваторите са загубили около един милион привърженици.