МОК ще обсъди приемането на Косово в олимпийското семейство

| от |

Международният олимпийски комитет (МОК) ще обсъди тази седмица въпроса за приемането на Косово в организацията, заяви директорът по комуникациите на МОК Марк Адамс.

„Можем да потвърдим, че ще обсъдим съдбата на Косово в петък по време на заседанието на Изпълкома на МОК, което започва в сряда“, заяви Адамс. Срещу присъединяването на Косово към олимпийското семейство е Сърбия. Олимпийският комитет на страната от няколко години спъва Косово за членството. Сърбите се мотивират с това, че никога досега национален олимпийски комитет не е ставал член на МОК, преди да бъде приет в ООН. /БГНЕС

 
 

„Истанбул червен“ – победител на първия конкурс на „Синелибри“

| от chronicle.bg, БТА |

Третият кино-литературен фестивал CineLibri приключва, но срещите с киното и литературата продължават. „Истанбул червен“ на Ферзан Йозпетек – победител на първия конкурс на „Синелибри“, ще има три допълнителни прожекции – днес, в последния ден от фестивала, от 14.00 ч. в „Евросинема“, на 23 октомври от 18.30 ч. в кино „Одеон“ и от 19.30 ч. в Културния център Г8.

„Изгубеният град Z“, „По действителен случай“ и „Завръщане в Монтаук“ ще бъдат разпространени от CineLibri и извън рамките на фестивала, като при последния това ще се случи специално с желанието на режисьора на филма Фолкер Шльондорф.

Финалът на фестивала ще бъде поставен с грандиозно парти с участието на Рут Колева и диджеите DJ VaGro и DJsupermax тази вечер в Sofia Live Club след 21.30 часа. Входът е безплатен и всички са поканени.

Извънредните прожекции продължават до 26 октомври в „Евросинема“, „Одеон“ и Г8 и включват още „Дама Пика“, „Изгубеният град Z“, „Светлина между два океана“, „Бунтовник в ръжта“, „Ана Каренина. Съдбата на Вронски“, „Вечерята“, „Любимата формула на професора“, „Дюн“ на Ходоровски“, „Историята на прислужницата“, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Хомо Фабер“.

 
 

Питър Динклидж е станал татко за втори път

| от chronicle.bg, БТА |

Питър Динклидж, познат с ролята на Тирион Ланистър в хитовия сериал „Игра на тронове“, и съпругата му, театралната режисьорка Ерика Шмид, са станали родители за втори път.

Двойката е известна с това, че изключително ревниво пази личния си живот. 48-годишният Динклидж и 42-годишната Шмид са семейство от 2005 г. и имат 5-годишна дъщеря, чието име не са съобщавали официално. Съпрузите не са оповестявали публично, че очакват второ дете. Единственото свидетелство, че фамилията ще се увеличи с още един член, е появата на Ерика с наедряло коремче на светско събитие по-рано през годината.

Според сп. US Weekly второто отроче на звездната двойка, чиито пол и име са неизвестни, през септември вече е било родено.

 
 

Рецепта за тиквено-доматена супа

| от Росица Гърджелийска |

Сезонът на жълтите листа, жълъдите и мъглите е тук, макар все още да е топло навън. Ето една супа за душата!

Нужни продукти:
1 малка тиква
3 глави червен лук
1 зелена чушка
500мл доматена пасата
500мл нарязани домати на кубчета
1 скилидка чесън
един стрък пресен босилек
малко пресен магданоз
олио, черен пипер, сол

Начин на приготвяне:

DSCN8863

Нарежете лука и чушката, изсипете ги в тенджера с малко олио на дъното и включете котлона.
Добавете малко сол, захлупете с капак и оставете да се поизпотят.
През това време обелете и нарежете тиквата на средно големи кубчета.
Добавете тиквата към тенджерата, залейте с вода и оставете да заври. Гответе до пълното омекване на тиквата.
Добавете пасатата и нарязанито домати и продължете а готвите, за да е изпари една част от течността.
Добавете накълцания чесън и продължете а готвите още няколко секунди.
Пасирайте всичко и добавете босилека и черният пипер.
Поръсете всяка паничка с пресен магданоз и запечени тиквени семки, които ще добавят приятно хрупкане към така прекрасно кадифената супа.

DSCN8892
Усмихнете се!

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.