Може ли Асад да манипулира Запада?

| от |

655-402-asad

сп. „Икономист“

Казват, че историята се повтаря първо като трагедия, а след това като фарс, но е много вероятно мирната конференция за Сирия, започнала тази в Монтрьо, преди да се премести в Женева, да е обречена да обърне този ред. Надеждите, че тя ще постигне много за спиране на продължаващата от три години гражданска война, са слаби.

Фарсът се разигра вече заради поканата, отправена на 19 януари от генералния секретар на ООН Бан Ки-мун до Иран да участва в първата фаза на конференцията. На следващия ден поканата беше оттеглена. Ужасена, делегацията на сирийската опозиция, която също чак в последния момент се съгласи да участва, заяви, че ще напусне, освен ако Иран, участник във въоръжения конфликт, не приеме недвусмислено пътната карта за политически преход, начертана в заключителното комюнике на предишната конференция в Женева през юни 2012 година. Приемането на комюникето се смята за условие за участие в сегашната конференция.

Очевидно, подтикнат от САЩ, Бан беше водил разговори с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф и бе решил, че Иран е готов да приеме това условие. Когато Техеран се отдръпна, поканата беше съответно оттеглена. Конференцията пак можеше да се състои, но спънките бяха извадили на показ основните противоречия.

Нито сирийският режим, който изпрати делегация, ръководена от външния си министър Уалид ал Муалем, нито другият му непоколебим съюзник – Русия, съорганизатор на конференцията заедно с Америка, имат и най-малък интерес от декларираната й цел – установяване на преходна администрация, която по подразбиране ще последва отстраняването на Башар Асад. На 22 януари Муалем обяви във високопарната си реч на откриването: „Никой не може да даде или отнеме легитимността на президента . . . освен самите сирийци“.

Два дни по-рано Асад заяви пред АФП, че конференцията трябва да се посвети на борбата с тероризма в Сирия; било „напълно нереалистично“ да се предполага, че той някога ще сподели властта с опозицията, безгрижно добавяйки, че обмисля да се кандидатира за още един президентски мандат по-късно тази година, ако общественото мнение подкрепи кандидатурата му. Руският външен министър, хитрият Сергей Лавров, подшушна, че неговото правителство не изпитва особена лоялност към самия Асад и иска само решение, което запазва сирийската държава и ще предотврати завземането на властта от джихадисти. Но на практика Русия прави всичко, за да помогне на Асад да запази контрола си върху властта.

Както съобщи на 17 януари Ройтерс, позовавайки се на източници от разузнаването и оръжейната индустрия, Русия е засилила военната си помощ за Асад. От декември насам „десетки тежкотоварни самолети Антонов-124 внасят бронирани коли, уреди за наблюдение, радари, системи за електронна война, резервни части за хеликоптери и различни оръжия, включително управляеми бомби за самолети, руски съветници и експерти от разузнаването управляват денонощно наблюдателни безпилотни самолети, за да помогнат на сирийските сили да следят бунтовническите позиции и да нанасят прецизни артилерийски и въздушни удари по тях“.

В рязък контраст с Америка, която се колебае за въоръжаването на бунтовниците, които твърди, че подкрепя. Бунтовниците продължават да получават пари и оръжие от Саудитска Арабия, но са получили малко от Америка на фона на засилващите се страхове, че оръжията може да се озоват в ръцете на групировки, свързани с Ал Каида, като Джебхат ан Нусра и Ислямската държава в Ирак и аш Шам (ISIS)*.

Западните дипломати оправдават наблягането на дипломацията, като казват, че „няма военно решение“, но режимът и съюзниците му Русия и Иран, мислят по друг начин. Известният успех, постигнат от режима през последните девет месеца, комбиниран с разединението сред бунтовниците (които започнаха през декември тежки боеве между сравнително умерени фракции и най-крайните джихадисти, при които вече загинаха около 1000 души), убедиха Асад, че може да смаже враговете си до степен, при която от тях да останат жалки останки.

Асад доста умело разиграва политическите си карти. Споразумението, договорено от Русия за ликвидирането на арсенала му от химически оръжия, му позволи да представи правителството си като партньор в проекта и така да подсили претенциите си за легитимност. Според Емил Окайем, експерт по Сирия в базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания, Асад вярва, че стратегията му – да представя бунтовниците като джихадистки терористи, които заплашват както региона, така и Запада – работи и че Асад ще се опита да се представи като бариера пред Ал Каида и важен източник на разузнавателна информация за Запада. Райън Крокър, бивш американски посланик в Сирия, Ирак и Афганистан, заяви миналият месец, че в сравнение с варианта Сирия да стане бастион на Ал Каида, Асад е по-малкото зло. Трябва тихомълком да се намери някакъв начин да се прави бизнес с него, смята той.

Американският държавен секретар Джон Кери все още настоява, че Асад трябва да се махне. Но възгледите на Крокър печелят популярност. За Асад това е триумфът на план, който започна да следва скоро след началото на въстанието, помагайки на джихадистите да вземат надмощие в опозицията срещу него. Първият му ход беше да освободи около 1000 джихадисти и сродни с Ал Каида субекти от затвора в рамките на така наречената амнистия. Неотдавна беше съобщено, че Джебхат ан Нусра и Ислямската държава в Ирак и аш Шам се финансират, като продават петрол и газ от кладенци под свой контрол през режима. Бунтовниците също казват, че силите на режима са се концентрирали в нападенията срещу по-умерените фракции, помагайки на джихадистите.

Когато на 24 януари конференцията се пренесе в Женева (след като броят на „Икономист“ бъде пратен в печатницата), делегациите на режима и опозицията ще се срещнат лице в лице под председателството на Лахдар Брахими, специалния пратеник на ООН за Сирия. Представителите на сирийското правителство вероятно нямат мандат да договорят нещо по-значимо от възможността за отваряне на няколко коридора за хуманитарна помощ и да предложат прекратяване на огъня по места, за да позволят храна и лекарства да стигнат до някои от най-съсипаните райони като трите предградия на Дамаск – Ярмук, Муадамия и Източна Гута.

В крайна сметка Асад ще излезе г-н Доброто момче

Това също има за цел да подсили имиджа на Асад като важен партньор, защото според международното право само признато правителство може да даде достъп на служители на ООН или Червения кръст. Ако бунтовниците откажат предложението на Асад, той ще ги демонизира като безчувствени за страданията на съгражданите си. Западът едва ли може да отхвърли това, което той предлага, но като работи с него, може да укрепи режима му.

За това колко рисковано от морална гледна точка е да се работи с Асад напомня доклад, разпространен точно преди конференцията, с подробни фотографски и документални доказателства за систематични изтезания и убийства на около 11 хиляди от задържаните от неговия режим. Според доклада, изготвен от трима прокурори с опит в трибуналите за Сиера Леоне и бившата Югославия, повечето от жертвите са били младежи, задържани от март 2011 година до август миналата година. Сър Дезмънд де Силва, един от авторите, нарича доказателствата като „документирани убийства в индустриален мащаб“. И въпреки това засилват се надеждите на Асад, че режимът му скоро ще има работа с един по-приятелски настроен Запад.

* Известна и като Ислямска държава в Ирак и Леванта – б.ред.

 
 

Кога започва астрономическата есен

| от |

Астрономическата есен започва днес у нас в 23.02 часа българско време с есенното равноденствие, се посочва в Астрономическия календар за 2017 г. на Института по астрономия при БАН.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо.

Според метеорологията есенни са месеците – септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май – в Южното полукълбо

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.

 

 

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание